В края на май дойде време да отметнем още едно страхотно събитие в тазгодишния рок и метъл календар, вече добре запълнен след продължителната концертна суша. Благодарение на Тангра Мега Рок – и по повод 16 години от създаването им – София беше включена в европейското турне на прогресив титаните DREAM THEATER. Освен удоволствието да чуем на живо песни от последния албум “A view from the top of the world”,  допълнителна радост донесе и обявяването на Devin Townsend като специален гост – малка компенсация за несъстоялия се през 2020-та и 2021-ва негов концерт в столицата.

И така, датата е 30.05.2022, отправяме се към станалата традиционна за изяви на DREAM THEATER Зала 1 на НДК. Природата ни спестява поройните дъждове от предните дни , така че днес оправдание за закъснения няма. Дали обаче заради промяната в началния час, която хората са пропуснали, или заради старата българска традиция да се появиш в последния възможен момент, десетки продължават да търсят местата си и да светят с фенерчета петнайсетина минути след 19:30 и началото на изпълнението на Devin Townsend.

Самото то започва с изненада – под светлината на прожектора е само Devin, който се представя и казва, че ни е подготвил акустичен сет. Дълга история е, групата му не може да свири с него тази вечер, но спокойно – не са се напсували и разпаднали. А за подкрепа е взел със себе си на сцената… плюшената си костенурка Ivan. Благодари на DREAM THEATER, извинява се за гласа си, който не звучи добре след два месеца турне. Веднага се убеждаваме в обратното, когато чуваме характерния му вокал – мисля си как бих искала да мога да пея наполовина толкова „зле“ като него в момента.

Признавам, че не бях запозната със соло изпълненията му на живо, но със сигурност и повечето хора не очакват подобно нещо. Затова и ми е трудно да разкажа накратко какво следва по-нататък. Kакто и да се ориентирам къде точно в надраскания в тетрадка сетлист сме, още по-малко в коя част на съответната песен… ако случайно не е свършила вече… или ако изобщо е тази, която си мислим, че е. Защото господин Townsend говори на феновете, говори на себе си, шегува се („Издал съм 30 албума, за нищо не стават.“, „Всички си мислим, че сме хеви метъл, но вече не сме… освен може би James.”). Редовно се прекъсва насред някоя композиция, проклина се, че още не е научил нотите или че е забравил текста, кара ни да си представяме как трябва да звучи всъщност: „Сега тук ще се включи мъжки хор… а тук – женски… и ще има слонове и надуваеми вагини… и акули в публиката… а в четирите ъгъла на залата – маси с различни продукти… който пръв успее да ги обиколи и да ми донесе хамбургер, печели тениска.“.  Изобщо наред със свиренето и „невъзможните“ си крясъци и фалцети, изнася своеобразно стенд-ъп шоу, а определението „луд гений“ сякаш е измислено за него.

В лайт-мотив на едночасовото му изпълнение се превръща Ivan – Devin научава погрешно българската дума и на няколко пъти в текстовете се промъква „тостелурка“ или „тостенурка“. При поредния залп от смях канадецът ни моли отново да му кажем как се произнася. Разиграва се абсурдна сценка, която вероятно никой не си е представял като възможна – цялата зала започва да пляска и да скандира „КОС-ТЕ-НУР-КА, КОС-ТЕ-НУР-КА“. Този път той изрича думата безупречно и предизвиква буря от овации. Завършваме с “Life“ (за нея съм сигурна), а по-вялата реакция на публиката от началото на вечерта се превръща в одобрителен рев и продължителни аплодисменти при последните ноти. Devin Townsend определено печели нови привърженици.

Имаме 15 минути за пренареждане на сцената и местата, тъй като сега идват и хората интересуващи се само от хедлайнера, а почти няма празни седалки. На фона на най-разнородни черни тениски (от SLAYER до WINGER), се впечатлявам от по-възрастната дама в елегантна лятна рокля, която учтиво ме пита за информация. Виж какви почитатели имали DREAM THEATER!

В 20:45, на фона на епично интро и тематична анимация Mike Mangini, John Myung, Jordan Rudess и John Petrucci са посрещнати възторжено от публиката. Петото гостуване на прог легендите у нас започва с прясно спечелилата Грами за най-добро метъл изпълнение “The Alien”. След малко се появява и James LaBrie за да се включи с вокалите, после няколко пъти притичва от единия край на сцената до другия и поздравява феновете. Petrucci също успява да помаха на някого сред цялото свирене, а аз се чудя как смогва. Според мен звукът в началото е странен, а вокалите сякаш леко ми се губят. Приливът на енергия и добро настроение от музикантите обаче компенсира.

За разлика от имрпровизациите на канадския им колега, при „театралите“ няма изненади – всичко е изпипано и професионално (и звукът се оправя). Осветление, подбрана анимация за всяка песен, а качествата на музикантите нямат нужда от коментар, дори да ми беше в компетенцията. От поне десетилетие сме свикнали с един и същи сетлист по време на цялото турне, така че всичко да е изсвирено възможно най-добре. Или както казва Petrucci: „Това е рок концерт, но е почти като бродуейска пиеса“.

Продължаваме с единствената песен от деветдесетарските албуми на групата за вечерта – “6 a.m.”, която носи още по-голямо оживление сред публиката. James ми се струва особено активен и енергичен. Дали е защото ги гледах преди цели 8 години и не си спомням добре? Както установяваме, той също не помни кога за последно са свирили в България: „Колко станаха вече? 10 години? 12?“ Учуден е, когато му отговарят, че са само 3. Ние сериозно ли казваме, че са били тук преди 3 години? Да, сериозно. „По дяволите, полудявам“, заключава той.

Чуваме “Awaken the master” от “A view from the top of the world”, после Jordan Rudess препасва през рамо футуристичния кийборд и започва една от любимите на феновете композиции – “Endless sacrifice”. Хората куфеят в седнало положение, а в края стават за бурни аплодисменти. Албумът “A dramatic turn of events” е представен от “Bridges in the sky”, след което „си почиваме“ с една от едва трите по-кратки песни за вечерта – “Invisible monster”, също от актуалния албум. James LaBrie дава малко време за отдих на колегите си с лирично отклонение: радостен е, че можем отново да се видим на живо и да празнуваме с едно от най-хубавите неща на света – музиката. Споделя също, че по време на турне нямат много време да разгледат местата, които посещават, но смята България за много красива със своите планини и хълмове.

“About to crash” за мен се изнизва някак неусетно и е време за едно от най-силните и емоционални изпълнения за днес – “The ministry of lost souls”. Публиката е подканена да помаха с ръце в такт, а светлинното шоу е впечатляващо. После сякаш имаме нужда да си отдъхнем и се поукротяваме по време на 20-минутната “A view from the top of the world”, с която концертът почти завършва. В края обаче всички са на крака, за да аплодират музикантите. Без излишно губене на време те отново са на сцената за биса: “The count of Tuscany”. Тук вече няма седнали хора, голяма част от залата припява екзалтирано, а Jordan Rudess дори изпълнява своеобразна „хореография“ с ръка. Колкото и да не ни се иска, два ча̀са след началото си бродуейската пиеса на DREAM THEATER приключва по очаквано приповдгинат начин: поклон, възторжени овации и поздрави, перца за спомен на феновете, чудесно настроение.

С двата страхотни концерта на PARADISE LOST и DREAM THEATER + Devin Townsend слагаме край на празненствата по случай рождения ден на Тангра Мега Рок и им пожелаваме да организират още успешни събития. За себе си пък искам срещите с тазвечершните герои да се повтарят по-често.

Приблизителен сетлист на Devin Townsend:

  1. Let It Roll
  2. Funeral
  3. Love?
  4. Ih-Ah!
  5. Why?
  6. Hyperdrive
  7. Juular
  8. Solar Winds
  9. Bring Him Home
  10. Deadhead
  11. Life

Сетлист на DREAM THEATER:

  1. The Alien
  2. 6:00
  3. Awaken the Master
  4. Endless Sacrifice
  5. Bridges in the Sky
  6. Invisible Monster
  7. About to Crash
  8. The Ministry of Lost Souls
  9. A View From the Top of the World
  10. The Count of Tuscany

Галерии със снимки на Devin Townsend и DREAM THEATER