Clawfinger според Уикипедия

Clawfinger е рап-метъл група от Швеция и е една от първите, създала подобен тип звучене. Clawfinger са популярни с агресивната си, но мелодична музика в съчетание с политически и антирасистки теми в песните си.

Създаването на групата датира от лятото на 1989г., когато Zak Tell и Jocke Skog се срещат, докато работят заедно в болницата Розенлунд, някъде в близост до Стокхолм. През 1990г. към тях се присъединяват и норвежките китаристи Bard Torstensen и Erlend Ottem, техни колеги в същата болница. Bard и Erlend са бивши членове на банда, наречена Тhео, в родния им град Арендал в Норвегия. Скоро четиримата осъзнават сходните си интереси в музиката. Те посвещават свободното си време на изследване на музикалния свят, композиране и създаване на песни, докато постепенно еволюират в група.

Първото им демо, съдържащо три парчета (Waste of Time, Nigger и Profit Preacher) бързо им осигурява ротация в местните радиостанции и привлича вниманието на лейбъла MVG. Nigger е антирасистко обръщение, което предизвиква сериозен шум и е голям успех за групата. Издадено е и като сингъл. В началото на 1990 г. Clawfinger издават сами дебютния си албум Deaf Dumb Blind, който продава над 600,000 копия по света и е много добре приет от шведската преса.

Прибавят още двама членове към състава си – André Skaug и барабаниста Morten Skaug и тръгват на турне по неизброимо количество европейски фестивали, включително и като съпорт банда на Anthrax и Alice In Chains.

Настоящ състав

Bard Torstensen : китара

Zak Tell : вокал
Andre Skaug : бас
Jocke Skog : вокал, клавишни
Henka Johansson : ударни

Clawfinger според Zak Tell

„Още една година, още една биография, добавяш няколко реда, променяш малко бройките продадени копия, послъгваш тук-там за кариерата си до момента и се изкарваш перфектен! Отново съм помолен да актуализирам биото на групата, но какво по дяволите мога да кажа, което не е казвано досега. Имам предвид, че всички добре знаете, че сме наоколо от доста години, всички знаете че сме по-добри и по-яки от когато и да било, знаете че свирим рап-метъл-кросоувър-нео-метъл доста преди да знаем какво е това всъщност и доста преди този термин изобщо да бъде измислен и също така чудесно знаете, че този термин не означава абсолютно нищо, защото ние звучим по всякакъв друг начин, но не и като онези MTV банди, с които постоянно биваме сравнявани. Това винаги е било най-голямата ни сила и най-голямата ни слабост – фактът, че ние просто не пасваме на формата. Никога не сме проявявали благоприличието да се обличаме в подходящото облекло според тенденцията на улицата, да си правим правилните татуси, или да казваме правилните неща в подходящите моменти с идеята да трупаме точки или да създаваме заглавия във вечерните новини. С други думи в нас няма, ама абсолютно никакъв комерсиален потенциал, според стандартите на индустрията, но за мен това е точо причината, поради която би трябвало да продаваме много повече от всички копеленца наоколо. Ние сме нещо истинско. За добро или за лошо, това което можем е това, което ви даваме и ако не ви харесва – много важно! Не ближем ничии корпоративни задници и не предлагаме еднодневки. Правим това, което ни харесва да правим, вярвайки, че то е нещо неповторимо. Казваме точно това, което ни кефи да кажем – вярно или грешно, искрено или фалшиво, сериозно или шеговито, харесва ли ви или не.

Все едно, това, което е истински важно тук е, че имаме нов албум – най-доброто нещо, което сме правили от много време. Това, което го прави истински специален е че е първият, в който не сме се дърпали много помежду си, не е имало битки Швеция срещу Норвегия  (е поне не много!:D). Предполагам, че оставането с човек по-малко прави нещата по-лесни в много отношения, най-малкото защото е едно мнение по-малко, с което трябва да се съобразяваш и една посока по-малко, която да се опитваш да вкараш в общия микс. Също така, този път имаше доста по-малко анализи на тема „кое е правилно и кое грешно”. Просто направихме това, което излезе от нас съвсем естествено, без дисекции – сурови, нешлифовани емоции. Прочувствени текстове и музика, вероятно по-некомерсиална дори от преди. Не казвам, че беше лесна работа или че предишните ни албуми са били особено комерсиални или планирани. Просто последните няколко продукции бяха създадени под известно напрежение, колебания и влияние на други хора, а понякога – срам и позор – дори мисли за това, какво би работило и какво не, за нашата публика. Въпреки това в сравнение, с която и да било изфабрикувана бандичка, с която си изберете да ни сравните, винаги сме имали пълен контрол и свобода над това как да звучим и всички грешки, които сме допускали по пътя, са били благодарение на нашия лош вкус и липса на преценка. Какво по дяволите, никой не се ражда шлифован диамант!

За мен, новият ни албум съдържа най-висок процент песни, с които да се гордея от издаването на Deaf, Dumb, Blind през 1993, което едва ли говори много на този, който чете това, но за мен това си е много удовлетворяващо усещане, тъй като именно аз съм винаги негативния подлец оплакващ се от всичко, което според мен не е както трябва. По дяволите, винаги има борба в една банда, тъй като целият демократичен процес на създаване на песни и записи всъщност опира до това, че този който говори най-силно има последната дума. Това обикновено води до очаквания резултат останалите членове на бандата да се чувстват разочаровани и прецакани, вместо щастливи, доволни и горди, но предполагам, че това си е чистия демократичен принцип, така както работи навсякъде!: ) В един идеален свят само песните, за които цялата банда смята че са истински велики, трябва да бъдат запазени, записани и издадени, а останалите автоматично изтрити. Но на практика никога не е толкова просто.

И все пак този път, ние сме по-близо от всякога до идеалния модел. Новите песни звучат сурово, няма почти никакви кийборди или семпли, 99% от барабаните са на живо този път и целият звук е просто по-жив, по-хардкор, по-близо до истината и е готин като секс; D Що се отнася до сегашното състояние на рапметъла, кросоувъра, неометъла или каквото там сте избрали да го наричате, ние нямаме никаква идея какво е то, или какво е било. А и честно казано, изобщо не ни пука, понеже така или иначе не сме се интересували много. Просто създаваме музика, за която мислим, че е разбиваща и свежа за ушите и това е всичко, което има значение, независимо от текущите тенденции и други заболявания!

Този албум също така е първият, създаден, записан и продуциран изцяло от нас. Без намесата на външни лица, без някой да взима решения вместо нас, без някой да ни казва кое е правилно или грешно. Велико е усещането да си свободен да управляваш собственото си време и пространство, но и поражда голямо напрежение, защото няма никой, който да ти каже кога една песен е готова и вече е време да се мине на следващата. Винаги има части, които могат да се изсвирят или изпеят по-добре и колкото повече работиш върху една песен, толкова повече си склонен да се окажеш в капан на целия процес. Цяло изкуство е да можеш да определиш кога една песен е завършена и да я сложиш настрана. Все пак ми се ще да мисля, че след 15 години заедно, трябва да сме се научили кога работата е свършена и кога да оставим нещата така както са и да продължим нататък. Ако не друго, то този нов албум е доказателство, че най-накрая сме достигнали нивото на професионализъм, което да ни позволи да сме учители сами на себе си. Освободени от очакванията на външни експерти, за да можем да се спираме на всяка една идея, която мине през главите ни и да я изстреляме, ако решим. Както и да е – това е най-новата ни оферта. Ние сме свършили нашата работа по най-добрия за нас начин и сме дяволски горди от нея. Сега решението е ваше – или ще я харесате или не, или ще проявите вкус или не, всичко си зависи от вас. Така че седнете удобно, увеличете звука поне до 11 и бъдете наши гости –  Hate Yourself With Style!