Brutal Assault 2019 – кръв, hardcore и moshpit. Репортаж 2.

Като фен на екстремната музика, посетил доста фестивали по Eвропа (Англия, Германия, Франция, Белгия, Холандия и др.), тази година реших да се отправя на едноседмична ваканция пo на изток – в Чехия, за един отдавна плануван от мен празник на тежкото звучене – “Brutal Assault„…

Името му наистина кореспондираше с очакванията ми за брутално – крайните звуци на любимците ми, някои от които вече бях гледал доста пъти, но на всеки фестивал атмосферата е различна и беше крайно време да усетя тази на чешкото градче Яромер…

Живея в Лондон от няколко години и за целта трябваше да си букна удобни полети около събитието, както и да си закупя онлайн билет за фестивала и място за къмпингуване.

“Brutal Assault“ използва безпарична система на обслужване, което не беше новост за мен, но когато поръчаната към билета ми гривна с електронен чип пристигна на адреса ми, се радвах наистина като малко дете!

Заредих пари за бира на чипа, нагласих багажа си и отлетях за чешката столица – Прага, на 06.08. вечерта, което означаваше, че ще трябва да стартирам с безсънна нощ още в началото, за да се „метна” на първия удобен сутрешен транспорт за Яромер в първия ден на фестивала – сряда, 07.08.

От летището се отправих към ЖП гарата, където престоях няколко часа, а навън вече валеше като из ведро… В малките часове на сутринта хванах първия влак, но се оказа, че участъкът от железния път преди Яромeр е в ремонт и ще трябва да се продължи с автобус. След кратко лутане и малко премеждия в 7 часа сутринта се озовах в къмпинг 3 на фестивала и за половин час разпънах своята палатка, бях вече мокър и уморен, а всичко тепърва предстоеше…

Приятелите ни от Tavex съветват, когато пътувате до Чехия за двата евента, да се снабдите с местната валута. Чешки крони не винаги се намират лесно, но вече могат да бъдат и поръчани и онлайн с доставка до адрес в цялата страна, затова не намираме извинение да пътувате по карта и да рискувате да си развалите фестивала!

Адреналинът, както винаги в такива случаи, взе своя връх и аз закрачих бодро към подстъпите… Като казвам подстъпи, това е буквално така, тъй като фестивалът се провежда в изоставена военна крепост, която се намира на 15-20 мин. ходене пеш от къмпинга, където бях отседнал аз… Мястото наистина носи своя исторически заряд и, повярвайте ми, веднъж влезеш ли в добре oкопаната крепост, оттам трудно се излиза.

Програмата от първия ден на фестивала започна в 12:30 на обяд, а аз вече се бях налял със солидно количество бира за закуска… Всеизвестни са чешките бири, големи, хладни, сладки и най-вече евтини!

Преминал съм през почти всички стилове в любимата музика… От Black до New Metal, но истински се паля по Hard- и Grindcore… Затова бях помолен от моя приятел Радослав Цвятков, с когото имах честта да споделя тези запомнящи се мигове от фестивала, да напиша впечaтленията си за някои от участващите банди, които са, така да се каже, по моя музикален вкус или не дотолкова по неговия.

Ден 1

В 14:15 ч. бях на първия ред на една от основните сцени „Jägermeister“ за гига на хардкор ветераните от Бостън, Масачузетс – SLAPSHOT – и наистина… Брутални, сурови и неподправени, те стартираха шоуто за мен… В началото на втората песен, вокалът – Jack “Choke“ Kelly, който е всеизвестен с изродщините си, реши, че името на феста го задължава да направи нещо брутално на сцената, и той сам си пусна тънко кръвчицата, като сцепи върха на челото си със стойката на микрофона! От този момент нататък окървавеното лице на “Choke“ прикова погледите на всички, а той продължаваше да си ръмжи текстовете през собствената си кръв, която се стичаше по лицето му… Какво начало само, а!? От първия ред можех да видя и бекстейджа на групата, откъдето обикновено гледат шоуто близки и приятели на членовете на дадената банда, и ми направи впечатление присъствието на едно момиче, което аз лично оприличих на приятелката на Jack (поне жестовете и мимиките, които си разменяха двамата през цялото време, водеха мисълта ми в тази посока), която така се кефеше на ритуала, който видя, че човек би си помислил, че получава оргазъм на сцената, а буквално обсебения, хаотичен и кървав танц на приятеля ѝ на сцената я кара да се влюби още повече в него! Kelly завърши гига на SLAPSHOT с думите:

„Това достатъчно брутално ли беше за вас, мога да направя и още нещо!?“ , при което аз настръхнах и си казах: „Дааа, това са моите хора!“

Винаги съм бил фен на Old School Hardcore и звученето му идващо от Ню Йорк… Като се имат предвид музикалните отношения с Бостън и фактът, че преди години гледах SLAPSHOT в Underworld – Camden – London, където бившият им китарист (сега настоящ на AGNOSTIC FRONT) Craig Silverman крещеше: „Fuck New York“, то би трябвало да се отбележи, че те не са никак „розови“… Когато обаче тази банда удари на сцената, тя получава заслуженото уважение от всички, защото го правят прекалено истински!

Следващите в моята програма бяха JINJER на същата сцена в 19:00 ч…. Никога не съм харесвал женските вокали, особено тези в други стилове на любимата музика, където се напява до безкрайност, но когато на сцената излязат украинците, начело с вокалистката Татяна, говорим вече за нещо друго… Имам един приятел, който по принцип не слуша такава музика и когато си пусна, примернo, JINJER, с присъщото си невежество прави коментари от рода на: „Брат, тази, ако ти ревне в леглото, ще ти умре онази работа…“  Но наистина, извън границите на майтапа, в тази мадама има нещо нежно и женствено и същевременно брутално и животинско, което няма как да не привлича, а за контакта на бандата с публиката – то той е уникален, въпреки че останалите членове на групата (китаристите) се държат на сцената сякаш свирят на класически китари…

Дойде време и за една много стара класика в лицето на PRONG, но за целта трябваше да се пренесем на една от страничните закрити сцени на феста – наречена „Obscure“… Използвах случая да се огледам наоколо и да видя изключително богатия асортимент от напитки и храни, който предлагат организаторите и, съвсем естествено, пътьом презаредих, за да ми дойдат нови сили… Хубаво е, че все още съществуват такива банди като PRONG, които могат да обединят, както стилово, така и възрастово, много хора под една сцена и това си пролича още като я наближихме за техния гиг в 21:10 ч.… Наистина всички възрасти и всички стилове бяха тук и залата се оказа малка за, бих казал, тези корифеи в метъл музиката… Трудно си взехме бира и още по-трудно се провряхме в тълпата, за да заемем по-предни места, а за уникалния стил на тройката от Ню Йорк просто няма смисъл да говорим… Ритмично-режещи китари в комбинация с гласa на вездесъщия Tommy Victor накараха хората от различни възрасти и почитатели на различни стилове в любимата музика да изпаднат заедно в екстаз…

Каквото и да говорим за New Metal-а, то той е необходимост, отделен е въпросът колко качествени банди произлизат от новите течения, но едно трябва да е ясно на всички… За съжаление няма вечни и SLAYER светнаха сигналната лампа, за да ни кажат, че рано или късно всички наши кумири от миналото ще слязат от сцената и ще залязат! В този ред на мисли хубаво е да има групи като PARKWAY DRIVE, които, по мое скромно мнение, не са никак лоша банда и се убедих в това, когато се завърнах на другата от основните сцени – „Sea Shepherd“. „Сърфистите“ от Австралия удариха сцената в 21:50 ч. и концерта на PRONG на една от отдалечената сцени ме принуди да пропусна началото на това шоу, но както се казва – по-старите са с предимство. Нарекох ги „сърфистите“ неслучайно, защото това хоби на някои от членовете на бандата явно пречи доста на музикалните им задължения… Преди време нa един от китаристите Luke Kilpatrick, а сега и нa басистът Jia O’Connor, сe налoжи да излизат в инвалидни колички заради различни счупвания по краката, но дори и при тези усложнения не може да не направи впечатление отличния синхрон между бас, ритъм и соло китарата, с която Jeff Ling „мята“ доста нетрадиционните за този стил сола… За може би един от най- мощните гласове в историята на този стил, каквото и да кажем ще е малко… Интересното е, че когато притежателят му Winston McCall говори нормално, той звучи дори детски, но когато захапе микрофона, става страшно… Да се чуди човек откъде идва този нечовешки глас! Светлинните и пироефектите тук винаги също са на ниво и напомнят доста на гиговете на RAMMSTEIN… Като цяло смятам, че в metalcore има банди с бъдеще и по-старите метъл глави – като моя приятел Радослав Цвятков – трябва да им дадат шанс.

Ден 2

Следващият ден започна малко по-късно за мен, защото след почти две безсънни нощи бях наистина мъртъв и трябваше да отпочина, тъй като най-доброто тепърва предстоеше… Наваксах бързо с пиенето, като този път отседнах под огрoмния чадър на „Redbul“, където набързо вкарах няколко водки и в 16:30 ч. бях готов да се изправя срещу WALLS OF JERICHO от Детройт, Мичиган, на сцената „Jägermeister „.

Вече стана въпрос за женските вокали в любимата музика, но тук вече не съм сигурен дали те наистина са женски! Толкова много мощ извира от гласа на вокалистката Candace, че тук вече неуместнитe коментари на моя невеж в метъл музиката приятел за такива жени в леглото придобиват дoнякъдe смисъл. Да не говорим, че самата тя изглежда като Станка Златева и, сигурен съм, може да вдигне лесно във въздуха дори хора по 140 кг. като мен… За саунда, сценичното поведение и представянето на бандата като цяло, бих казал отлично и убийствено!

След това трябваше отново да прескоча за кратко до сцената „Obscure“, където в 18:45 ч. ме очакваха калифорнийците от LIONHEARTH. Една сравнително млада банда от Оукланд, които вече бях гледал в Underworld – Camden – London и чиито членове изглеждат повече като колежани и докато барабаниста е толкова слаб, че имаш чувството, че ще се счупи, блъскайки наистина супер мощно по барабаните, то определено шоуто принадлежеше на дебеличкия им басист, който, подтикван от вокалиста Rob Watson с думите: „Come on big boy…“ , не спираше да вдига публиката.

В 19:50 ч. се завърнах на „Jägermeister“, за да се потопя в морето от хора дошли да видят едни от бащите на хардкора, а именно SICK OF IT ALL от Куинс, Ню Йорк. С присъщата енергия на китариста Pete и крещящите вокали на Lou Koller доайените в жанра „отнесоха“ публиката с добре подбран и подреден сет и напомниха за най-хубавите си години, когато хардкор музиката беше нещо много истинско!

Ден 3

Следващият ден започна в 14:50 ч. за мен с малко groove metal в лицето на унгарската “Sepultura”, наречена EKTOMORF… Доста „спорна“, ако мога така да се изразя, банда, поради факта, че наистина доста наподобяват на бразилците, но аз лично смятам, че заслужават добра оценка за представянето си, тъй като са доста посветени и влагат много сърце в това, което правят…

Отново бърз отскок ме изпрати до сцената “Obscure”, където исках да видя за първи път GET THE SHOT в 17:35 ч… Канадците от Квебек са доста обещаваща банда – бързи, агресивни, само вокалите според мен малко куцат по принцип и особено на живо!

В доста ранен час, с оглед реномето на предстоящата банда, трябваше да се върна на “Sea Shepherd” в 19:50 ч., за да гледам идолите си… Каквото и да се каже за AGNOSTIC FRONT от Ню Йорк, ще е излишно, и когато говорим за стила hardcore и неговите бащи, не бива да забравяме банди като AF и  SICK OF IT ALL, които започнаха заедно с METALLICA, ANTHRAX, TESTAMENT, SLAYER, EXODUS и др., zа да положат началото на няколко нови течения в любимата музика заедно с абревиатурни банди като S.O.D., M.O.D., D.R.I., като към speed и thrash добавиха нещо, което извърши „преливането“ и се нарече crossover… Да се чуди човек на Vinnie Stigma, който е вече на 63 години и излиза с такава лекота на сцената, че винаги му остава време и за постоянни закачки с публиката… Много техни връстници вече започнаха да „поокапват“ и това е съвсем нормално… Забележете, AGNOSTIC започват през 1980 г. и, мисля, от гореизброените само EXODUS стартират година по-рано – през 1979 г.! За вокала Roger Miret мога да кажа само, че откакто гледах филма “Godfathers of Hardcore”, разбрах, че той продължава да прави всичко това с машинка на сърцето, която във всеки един момент следи работата му и изпраща сигнали на докторите му, които пък от своя страна във всеки един момент може да му се обадят и да му кажат край, спри, дотук си! Не дай си Боже това да се случи на сцената по време на участие (което е твърде вероятно) – дали Роджър ще го прекрати!? Аз не мисля! Всичко това само по себе си доказва колко посветени и отдадени са тези хора на това, което правят, и че буквално са готови да умрат на сцената… Всичко това показва и защо са модел за подражание и идоли на много хора от моето поколение… След новината за Roger, при всеки случай, когато имам възможност да ги гледам на живо, изтръпвам и настръхвам от глава до пети и сега не беше различно, още повече когато в moshpit-а влезе едно момче с протеза на единия крак, махна я, вдигна я във въздуха и заподскача на един крак наоколо!

Когато говорим за crossover thrash, неминуемо една сравнително нова група изпъква и това са откачалките от IRON REAGAN, които за мен са абсолютното разклонение на MUNICIPAL WASTE, които пък за пръв път гледах на “Bloodstock Festival” през 2013 г. и на тяхното шоу за първи път видях човек на инвалидна кoличкa да се носи по „вълните“, предизвикани от тълпата… Половин час след полунощ в 00:35 ч.  IRON REAGAN забиха яко и бързо на сцената “Obscure” и аз лично останах много доволен.

Идеята да изчакам последната банда GODFLESH на “Obscure” за порция industrial в 2 часа през нощта ми се стори абсурдна, но все пак реших да го направя… Не дочаках края обаче, защото умората наистина надделяваше, а се задaваше последният ден на фестивала и ранен полет за Лондон на другия ден!

Ден 4

Пропуснах да кажа в началото, че времето по време на фестивала бе доста променливо… Имаше моменти, в които се чудехме в коя катакомба нa крепостта Йозефов да влезем, за да се скрием от жаркото слънце, но имаше и такива като първия ден, когато чрез страхотната мобилна апликация на “Brutal Assault” заваляха съобщения и предупреждения за потоп, като това:

„Get prepared yourself and your tent for a downfall… In some 20 minutes the sky above Josefov will open and rain will be coming down probably until 21 AM. The weather forecast predicts rainfall of volume 12 milimetres per square meter.“

Е, това не се случи на първия ден, но се случи на последния, който по принцип бе отреден на gore и grind стиловете… На кого мислите му пука за времето на такива места и събития… Важното е палатката да издържи, за да има сухи дрехи, а другото е въпрос на избор или гол, за да няма после какво да сушиш, или тънки дрешки и отгоре дъждобран за по-голяма мобилност в circlepit-а.

Домакините от GUTALAX събудиха всичко живо в 10:30 ч. сутринта с много надуваеми играчки, ролки тоалетна хартия във въздуха и още нещо… Досега бях само чувал за тях и съм ги гледал онлайн на другия голям чешки фест- “Оbscene Extreme” в Трутнов, който планувам да посетя другата година (2020)… На тях и местните им фенове пък изобщо не им пукаше какво е времето, тъй като при тях униформата е, както в казармата: „Газ, чорапи, наметало… Майката си е е…о…“ Отгоре на всичко тръгна мълвата, че групата ще снима и клип на концерта, което направи нещата още „по-привлекателни“ (поне за някои, айде, да кажем за повечето). Разбръмчаха се лайнарки… Наистина само хора присъствали на подобни събития и фестивали ще ме разберат какво е чувството да си хапваш примерно боб с наденичка и покрай теб да хвърчат тези уникални камионетки, които обслужват кабинките, смучейки по WC местата на фестивала. Кулминацията настъпи, когато тълпата помъкна и понесе една такава кабинка над глава… Слава на Бога, тя беше чисто нова! Относно представянето на групата, какво повече може да се каже за банда, чиито сет започва с възгласи: „Анус, анус…“

И наистина посивя, притъмня, небето над крепостта се отвори и се изля, та не спря… Така цял ден с прибежки и припълзявания до къмпинг 3 за подсушаване, преобличане и презареждане… Дори прибегнахме до услугите на добрия стар пиратски грог, който влезе в употреба, за да се сгряваме… Плоска метална манерка, ромче в чайчето, после презареждане с уиски и така цял ден…

Сякаш по поръчка TANKARD ни приютиха на сухо на закритата сцена “Obscure” в 21:10 ч., за да поизсъхнем на близо час алкохолен thrash сет… Лично аз никога няма да забравя първия им концерт в зала „Фестивална“ през 1992 г. в София… И тогава, и сега им се изкефих много, но трябваше отново да се бърза за последен преход между сцените…

В 21:55 ч. на „Jägermeister “ стъпиха здраво и кралете на grindcore стила – корифеите от NAPALM DEATH … Винаги съм харесвал организирания и подреден хаос в музиката и ND са абсолютното олицетворение на този термин, ако той въобще съществува, разбира се… Резки и хармонични китарни рифове, ниски и високи във всеки един смисъл, от гърлено грухтене до крещящо квичене, басово клокочене и, естествено, „вземи тези бас каси…“

Единственото, за което съжалявам в този последен ден и като цяло на 24-тото дебютно зa мeн издание на този фестивал, е, че пропуснах CARCASS, но нямаше как, защото обратният ми полет към Лондон беше в неделя (11.08) 6:00 ч. сутринта от Прага, което означаваше, че трябва да се придвижа с последния транспорт към столицата и да прекарам още една последна безсънна нощ на летището…

Притесненията ми, че няма да имам време да си събера палатката и багажа се оказаха неоснователни, тъй като просто нямаше смисъл…Палатката ми и всичко вътре бе подгизнало, така че успях да събера само дрехите си набързо и оставих всичко друго вътре…Излязох, обърнах се и видях как моята своеобразна къща на няколко фестивала по Eвропата капитулира под тежките капки на дъжда и остана там завинаги!

П.С.

„Aпетитът идвал с яденето…“

Планът за догодина е закупуването на нова палатка и „съединяване“ на двата фестивала в Чехия – 22-рото издание на Obscene Extreme oт 15 дo 19 юли и 25-тото юбилейно издание на Brutal Assault в Яромер oт 5 дo 8 август…

Да ви видя рогата и ще се видим там, надявам се!

Автор: Bambino Jr.