Интервю с VOKYL

Една вечер в софийския клуб Mixtape попаднах случайно на формацията Vokyl и бях сериозно впечатлен от богатата им музика и безупречното изпълнение. Аз съм човек, който бързо се отегчава, но въпреки това, дълготрайните песни на бандата не спираха да ме изненадват и да поддържат интереса ми. В последствие разбрах, че момчетата записват албум в Zero Project Studio. Не след дълго време и без вдигане на шум, дебютното издание „Аз търся човек“ излезе в тираж от 100 броя. Vokyl са група която действа, вместо да плямпа.

На едно от последвалите участия си закупих дебютния албум. Оттогава насам не съм спрял да въртя диска в колата. Изданието съдържа само 7 писти, но това е напълно оправдано, защото средното времетраене на една тяхна песен е около 7 минути. И не е като темпото да е бавно. Композициите са сложни, но няма и следа от претенциозност – всеки мотив си седи на мястото и изпълнява специфична роля, а припевът идва точно навреме, за да сглоби темите в цялостно запомнящо се парче. Текстовете са български и се открояват добре. Друг език не би се вързал по-добре с музиката на Vokyl, защото често ритъмът е в триплети или в неравноделен такт, присъщ за българското народно творчество. Темите на текстовете изглеждат философски и звучат поетично, в добрия смисъл (по онзи автентичен аутсайдерски начин, характерен за Ницше). Записът на албума е качествен и звукът е доста подходящ за стила на Vokyl, който те определят като „Melodic/Progressive Death metal“.

Sparx: Здравейте. Освен по ваши участия, къде другаде може да бъде закупен албумът?

Явор В.: Здрасти. Всеки, който желае да се сдобие с албума, трябва да се свърже с нас (vokyl@abv.bg), без значение от кой град е. Сами разпространяваме диска, за да избегнем участието на какъвто и да е посредник.

Sparx: Как протече процесът на записите? Какви бяха предизвикателствата?

Явор В.: Записите се проточиха твърде дълго – почти половин година. През този период прекарахме общо около десет дена в студиото. Предимството е, че имахме възможност спокойно да обмисляме и коригираме това-онова в процеса на работа, а освен това, всеки от нас разполагаше с достатъчно време за индивидуална подготовка.
Срещнахме множество трудности поради нашата неопитност. За пръв път се заловихме със студийни записи и скоро осъзнахме, че това е съвсем ново и високо стъпало в развитието на една група. Изисква се голяма прецизност във всяко отношение. Ако на репетиции и концерти сме били относително доволни от себе си, то в студиото нещата стояха различно – всеки детайл, неточност ли грешка изпъкваше с дразнеща яснота. Изглежда висококачественият звук изисква музикантите също да са на високо равнище. За пореден път благодарим на Владимир Бочев от Zero Project Studio за професионализма, търпението и подкрепата. Владо е човек, който не мирясва докато това, с което се е заловил, не зазвучи перфектно. Признавам, че често се случваше да ни обръща внимание върху недоизмислени моменти от песните, за които не бяхме си давали сметка и дори сам да предлага подходящи решения. По негов съвет направихме немалко промени в парчетата, които им придадоха завършеност и оригиналност.

Sparx: Колективно ли композирате песните? На живо по време на репетиции, или от разстояние, вкъщи?

Явор В.: Обикновено по отделно съчиняваме единични теми или групи от рифове, а после тримата (Никола и Яворовците) се събираме и сглобяваме нещо цялостно, което скоро се оформя в песен. Накрая показваме на Здравко какво ново сме измислили, а той се включва на репетициите. На когото му хрумне някаква идея за промяна или добавка, споделя с другите и заедно решаваме как да постъпим. Разбира се, понякога имаме разногласия.

Sparx: Колко време приблизително работите над една песен?

Явор В.: Най-точни впечатления имам от работата върху една от новите ни песни, понеже си поставих за цел да следя колко време ще ни е нужно да я завършим. Оказа се, че за пет-шест репетиции беше готова. Разбира се, тук не се включва процесът на композиране и сглобяване, който може да се проточи много. Зависи дали песента успява да поддържа интереса ни. Няколко парчета изобщо не стигнаха до репетиционната, но това е съвсем в реда на нещата.

Sparx: Кое избутва песните ви към по-голяма сложност: техниката на свирене, или идеите, които се сформират в съзнанието?

Явор В.: Вероятно и двете. Все пак „сложните” идеи изискват добра техника. Случвало се е да ни хрумне нещо, което все още не е по силите ни да осъществим. Освен това, сложността не е синоним на оригиналност и качество, така че трябва да се внимава с нея.
Явор М.: Като цяло се стремим да композираме неща, които рядко може да се чуят, най-вече на българската ъндърграунд сцена. Гледаме всичко да е креативно, благо за слушане и да се харесва както на нас, така и на публиката.

Sparx: Говорейки за композиции и техника, някой от вас има ли формално музикално образование?

Явор В.: Освен мен всички имат по няколко години пиано или китара.

Sparx: Кой пише текстовете? Какво те вдъхновява за тях?

Явор В.: Текстовете пиша аз. Няма как да изведа на преден план нещо особено, което ме вдъхновява. Може да е абсолютно всичко. Общуването с околната среда и въобще самото живеене натрупват впечатления, които подсъзнанието обработва, без да осъзнаваме това. В даден момент всичко се съчетава в определено настроение, в една фраза или израз, откъдето започва изграждането на останалото.

Sparx: Значи ли това, че текстовете ти са нещо като сурово отражение на субективните ти преживявания? Какво е съотношението между мисъл и емоция в тях? Каква е преобладаващата емоция (или липса на такава), която те тласка да пишеш? И съответно, каква е преобладаващата мисъл (светоглед)?

Явор В.: Естествено. Емоцията преобладава в началото – при възникване на настроението, „мелодията” на стиха и първите думи. Важно е да се поддам на това настроение, а то остава като фон, върху който се изгражда цялото, вече с преобладаваща роля на разума и мисълта. Що се отнася до емоциите, всеизвестно е, че отрицателните и меланхолични настроения са далеч по-продуктивни от позитивните. То е като вид духовна терапия, а щастливият човек няма нужда от такава. Лично аз рядко си позволявам да пиша, понеже малко неща, които ми идват на ум, заслужават такова внимание. И все пак усещането, че си осмислил и синтезирал в слово някакво предчувствие или парче от подсъзнанието, е приятно и облекчаващо. Правя го изцяло за себе си, но тъй като и без това тези стихотворения ги има, служат и за текстове на песни.

Sparx: Колко е важно за вашия звук оборудването?

Явор В.: Трудно ще се намери музикант, който да каже, че оборудването не е важно. При все това ми се струва, че все още нямаме кой знае какви изисквания в тази област.
Явор М.: Най-важно за нашата музика е звукът да бъде отчетлив, всеки тон и всяка фигура да се чуват ясно. Така че оборудването е от доста голямо значение. Аз лично не обичам допълнителни ефекти, а предпочитам да си направя звука директно от усилвателя и това доста често задоволява моите звукови предпочитания.

Sparx: Мислите ли евентуално да увеличите състава на групата, или сте доволни от текущата конфигурация?

Явор В.: Мислил съм по въпроса неведнъж и то най-вече в посока на нов, отделен вокалист. Но тук има две основни пречки. Първо, в парчетата ни определено преобладава инструменталът, а вокалните линии се появяват относително рядко. Вокалистът определено би стоял на моменти излишно на сцената. И второ – този човек вероятно ще дойде със свои текстове и няма да е доволен от това, че аз твърде много държа на своите.

Sparx: Кои са вашите любими колеги-инструменталисти?

Явор В.: Steve DiGiorgio, Mariusz Duda, Sean Malone.
Явор М.: Mikael Åkerfeldt, Chuck Schuldiner.
Никола: Chuck Schuldiner, Tomas Haake, Paul Masvidal.
Здравко: George Kollias, Gavin Harrison.

Sparx: Извън вашия жанр, и по-обобщено, отвъд тежката музика, има ли артисти, които да ви вдъхновяват за творчеството?

Явор В.: Steven Wilson е изключително продуктивен композитор и музикант с разнообразен и динамичен творчески път. Допада ми модерният и оригинален почерк в песните му, в които рядко липсват изненади. Именно новостите са най-важното.
Явор М.: Dave Grohl и Josh Homme. Това, което ме вдъхновява в тези музиканти, е безупречната им техника и креативните и мелодични идеи и мотиви.
Никола: King Crimson с музика, текстове и новаторство.
Здравко: Mudvayne, Mastodon.

Sparx: Имате ли за цел някой ден Vokyl да се превърне в професионална кариера, или предпочитате да изкарвате парите си чрез други начинания?

Явор В.: Винаги съм се учудвал на музиканти, които по време на турне всяка вечер свирят един и същ сет, всичко за тях протича по същия начин както на вчерашния концерт, а свиренето се превръща в ежедневие и навик. Въобще непрестанният цикъл записи, албум, турне никак не ме съблазнява. Имам чувството, че нещо твърде съществено се губи по веригата. Освен това, за да успееш да превърнеш музицирането в доходоносна професия, трябва да си настъпателен, дори арогантен и да се навираш постоянно в полезрението на хората, а това е пълна гадост.
Явор М.: Като цяло в България е трудно да се прави музика и то в този стил и от нея да се изкарват пари, затова разбира се аз лично предпочитам по друг начин да си изкарвам хляба, но се надявам да просперираме и да се издигнем в музикалната сфера.

Sparx: На страницата си във Facebook сте публикували текста „SUPPORT MUSIC, NOT RUMORS“. Какво ви провокира да напишете това? Какво ви дразни в българската сцена като цяло?

Явор В.: Това са думи на Чък Шулдинър, а посланието е следното: Нека останем преди всичко музиканти и да правим това, което обичаме, с уважение към другите и към нас самите. Да свършим първо работата си, а после да вдигаме шум около себе си. Много от българските банди са плувнали в самодоволство и нарцисизъм. Техните фотосесии се появяват преди първите им авторски парчета, сякаш бързат да изконсумират своята „публична известност”. Това означава, че за такива хора музиката не е самоцел, а просто някакво средство за себеизтъкване.
Разбира се, има немалко стойностни групи, които заслужават внимание и уважение. Но жалко е, че сякаш не се подкрепяме достатъчно и не умеем да градим сцената си. Смятам, че много ни вредят липсата на дисциплина, несериозността и непостоянството. Тези отрицателни качества са присъщи не само на музикантите, но и на всички, които имат отношение към сцената.

Sparx: Имате ли някакви странични проекти? Тук е мястото да ги промотирате и да кажете нещо за тях.

Явор В.: Не.
Явор М.: Да. Аз съм част от групите The Lost Underdogs и T-Show като бас китарист, а на китара свиря в група Dethalon (която в скоро време ще се подвизава с ново име поради смяна на двама от членовете).
Здравко: Аз също свиря в The Lost Underdogs.
Никола: Savage Ravage (китара) и Belgarath (вокали).

Sparx: Последно нещо, което да искате да споделите?

Явор В.: Каним всички на предстоящите ни две участия. На 29-и май в Адамса заедно с Bleak Revelation и на четвърти юни в Микстейп в подкрепа на Revival, които представят EP.

Sparx: Много благодарности за интервюто!

Явор В.: Благодарностите са от нас за теб.

Интервюто е взето и предоставено ни от Sparx.