„An Autumn Serenade“ – Ден първи на Autumn Souls Of Sofia 2017

„The mysteries of this season
With it’s dark essence
Send me to a journey
…after evenfall“

За трета поредна година есенният фестивал Autumn Souls Of Sofia събра под покрива на столичния клуб Live&Loud ъндърграунд артисти от цяла Европа (и не само) и техните почитатели. А принципно нашето пътуване започна още в петък с едно малко по-различно парти, но за него вероятно репортаж няма да има… или поне за сега не е плануван.

Сутринта на 25 ноември не е особено вдъхновяваща за мен, но всеки сам си води битките и се бори с демоните си. В късния следобед вече съм в състояние да се понеса към Live&Loud. Едно, че ангажиментите ме гонят, второ че не искам да пропусна Belgarath. Както се майтапехме някои може да ги обвини във връзкарство, но точно както и миналата година се наложи в последния момент да се търси подходяща група за замяна. В тазгодишния случай, отпадналите по трагично стечение на обстоятелствата естонци. И Belgarath радушно откликнаха на поканата, за което екипът на Autumn Souls Of Sofia им благодари!

Почват като по часовник точно в 18:00h и след тридесет минутния си сет напускат сцената без много приказки и обяснения. Крайно професионално отношение и разбира се, безкомпромисно изпълнение както винаги (за разлика от колегите им след тях, но за това по-късно). Освен познатите класики от „Wanderer“ чухме и „The Sword“, „Tomb Among The Stars“ и „Ash“. Belgarath ще можете да видите съвсем скоро отново на сцената на Live&Loud.

След тях по план са Mist Of Misery. Е да, ама не, както се казва. Малък технически проблем, който за тях се оказа голям препъни камък налага размяна с колегите им от Kritter. Испанците са с десетгодишна история и три албума в дискографията си и въпреки, че тематично не се връзваха особено с общата атмосфера се представиха наистина страхотно и подгряха публиката подобаващо. С една дума хората ги харесаха. Леко неопределен стил, който според моята преценка беше малко далеч от декларирания Melodic Death/Power/Viking Metal, но имаше много енергия в изпълнението им. Останах с впечатлението, че някои от феновете бяха дошли заради тях, което означава, че все пак групите, които събира Autumn Souls Of Sofia не са чак толкова ниска величина.

Kritter приключиха сета си, а Mist Of Misery все още са в процес на разрешаване на проблема си. Това беше една от групите, които чаках наистина с голямо нетърпение, и първата шведска група, която ме разочарова в някаква степен. Може би прекалено дългото чакане уби удоволствието от самото изпълнение. Не знам, опитвах да анализирам къде точно се „счупиха“ за мен нещата докато ги слушах, но не успях да намеря точния отговор. Прекалено статични на сцената, при все, че музиката им е доста богата и атмосферична. Сякаш още не са се научили да ѝ вдъхват живот на живо и всяка песен звучи като кавър на предишната. Въпреки всичко ще продължавам да ги харесвам, но ще се вслушам този път в съвета на Mortuz, който гласеше горе-долу така: „Ако не ни видите на живо нищо няма да изпуснете, можете просто да си пуснете наш запис.“

Khaospath са от онези групи, на които някои директно ще обърнат гръб и ще си тръгнат, други пък ще останат приковани до сцената, обсебени от имидж, сценично поведение, музика. Едно е сигурно Khaospath са от групите, които не оставят никого безразличен. Все едно дали провокират чувството му на естетика да изпадне в потрес или предизвикват малко снобската жаждата за „тру“ блек метъл спектакъл. За съжаление клубните правила и ограничения орязаха доста от плануваното шоу на групата, но да се надяваме следващия път да имаме късмета да го видим в пълната му отвратителност. Едното обаче в никакъв случай не е за сметка на другото. Khaospath не търсят ефекта за сметка на професионализма и в ущърб на музиката си. Вярно е, че са силно повлияни от ранните Watain, но те не го отричат и не крият личните си пристрастия към творчеството на Erik Danielsson.   

Чухме осем корави, брутални композиции натурален, шведски блек метъл, без излишна мелодика и меланхолични отклонения. Сетът на Khaospath съдържаше песни и от двата им албума, както и съвсем новата „Hex of Inferno“. За кой колко истински бяха Khaospath, въпрос на лична преценка и избор. Аз се чувствах повече от добре сред себеподобни.

Вечерта напредва и е ред на единствената група с женско участие. Не знам повечето от вас кои MatrYrium са гледали, но клубно тази група звучи убийствено. Вярно Vanja Obscure може и да преиграва на моменти, но мъжката половина от присъстващите не подаде оплаквания или възражения. Мен пък музиката ме впечатли, като се има предвид, че след откровено негативните изказвания за малтийците реших изобщо да не ги слушам до срещата на живо. Плътен саунд, много енергия и симфонични заигравки, одухотворявани от сценичното изпълнение на Vanja Obscure. Като цяло плюсовете бяха много повече от минусите пък и в края на краищата сме фенове, не някакви музикални цербери. Не можем всички да харесваме всичко.

За по-красив завършек на екстремна музикална вечер не можехме и да мечтаем. Най-хубавото за най-накрая – Erik Gärdefors и неговият Grift и Horaz с Imperium Dekadenz.   

Искате шведска музика?! Искате да почувствате истинския дух на Швеция, да вдъхнете от студа на черния ѝ сняг, да усетите безкрая на северната меланхолична пустош? Да бяхте дошли да видите и чуете Grift. Тези, които бяха там знаят за какво говоря, защото истинската красота трудно се описва. Особено пък в един обикновен репортаж. Ако си пуснете музиката на Erik Gärdefors в къщи тя може да не ви грабне особено или да ви прозвучи – „това не е съвсем моето“. На първо слушане може и да не поискате да повторите, но на живо… Този музикант и тримата му приятели, които го придружават в концертните му изяви обърнаха душите ни наопаки и ги разпиляха около сцената.

Подложка от мощен и дълбок блек метъл, върху която нежността на шведската поезия и пост-рока се размесват и сливат в една смазваща сетивата и емоциите комбинация. Блендата и техниката на пеене на Erik са на границата между отчаяния вопъл, галещия шепот и ниския, надраскан харш. Необятността на Швеция. Нейната тъжна радост и сияещ мрак. Красота, която извира само от чистата Природа.

Ще завърша описанието на  Grift с един негов цитат: „Музиката на Grift има за цел да провокира у хората емоциите, от които те имат най-голяма нужда. Емоции, които не можеш да изразиш по друг начин, освен чрез музиката.“ Успяваш, приятелю! Когато сълзите сами потичат думите са безсилни или просто изчезват. Чуйте Grift! И следващият път не ги пропускайте!

И след като Grift ни разпиляха, Imperium Dekadenz довеждат до еуфория смазаните ни от емоции души. Тази група може не просто да те потопи в мелодичност, тя може да те удави с мелодика и когато отвориш очи и се огледаш се оказваш изгубен сред гъстата мъгла на Черните планини, от които идват двамата германци. Чувственост, агресия, нежност, плам, хлад, черна мистика. Всичко това гали сетивата и внася умиротворение в неспокойните души. Когато позволите на музиката им да ви обгърне (особено на живо) усещате как лепкавата влага на мъглата се просмуква в кожата. Как мракът ласкаво се спуска наоколо и така неосезаемо ви прегръща, че не усещате кога сте попаднали в един паралелен свят на приказни герои и видения. Свят колкото омаен, толкова и враждебен към тези, които са му чужди. Мощта на скалите, мистичният шепот на огромните дървета и едва чутите разговори на невидими същества, които разказват своите истории. Истории за отминали времена, трудно опитомявана от човешките сетива красота и ревностно скрити мистерии.

Плануваният им сет съдържаше шест композиции, но когато отзвуча последната песен, а ние бурно изразихме недоволството си от предстоящата раздяла Horaz се обърна към нас: „Спокойно, още няма да си ходим.“ И така още четири или пет песни на бис, като след края на всяка ни питаше:„Още ли не сте уморени?!“ и продължаваха със следващата. Сред тези, които си спомням извън сета бяха „Striga“ и химнът „Still I Rise“. Другото… другото беше рафинирана радост, щастие и може би малко лудост…

Смея да твърдя, че тази вечер беше една от най-щастливите в живота ми, а някои от групите бяха истински подарък, който може и да не ви се случи втори път. И си позволих да започна този материал с рефрен от песен на Imperium Decadenz, вечната, приказно красива „An Autumn Serenade“, която чухме и на живо. Защото красотата и дълбочината на музиката им събират всички нюанси на есента в себе си, а накъде ще продължи нашето есенно пътуване… кой знае.

Снимките са направени и предоставени от Цветелин Кръстев – UnholyUnion
Повече от тях можете да разгледате на артистичната му страница или да се присъедините към нея, ако още не сте го направили – UnholyUnion Visions Of Evilness