AGATHODAIMON – In Darkness (2013) – или по-добре късно, отколкото никога

Ей, много го забавих това ревю. Откакто за пръв път чух албума, имам особено (високо) мнение за него. Но понеже исках да съм максимално обективна, реших, че ще изчакам еуфорията да отмине. Е, мина ми. И въпреки това все още съм във възторг от албума. Хареса ми как се преплитат китарите с вокалите, хареса ми как текстове, в които наистина има вложени идеи, са изпети (така де) с подходящо чувство, хареса ми и как част от тези текстове са на немски (език, който, поне за мен, доста си пасва с представата за чистокръвен метъл), хареса ми качеството на звука, хареса ми как чистите вокали не отстъпваха на тежките…

Няма смисъл да изреждам коя песен с какво ме е грабнала – важен е крайният резултат. А той е своеобразен шедьовър. Според мен In Darkness е пиронът в творчеството на германците. Не само заради прилепчивите припеви и мелодии, а и заради цялостното настроение, което носи. Не искам да го сравнявам с нищо друго от Agathodaimon по една проста причина – предишните им изяви не са ми направили някакво кой знае какво по-специално впечатление. Моето скромно мнение е, че In Darkness ще си остане музикалната изненада на годината – стои дори над порастването на Trivium и чувствителната промяна у ReVamp.

Гръмко начало (с едноименната In Darkness) и спокоен финал (Adio в акустичен вариант) – това е последният албум на Agathodaimon с няколко думи.

Смея да му поставя почти отличната оценка от 9/10.