Шести Hotalich Rock Fest – както традицията повелява

Преди точно две седмици край Севлиево измежду дебелите останки от каменни зидове на бележитата средновековна крепост се проведе шестото издание на Hotalich Rock Fest. Едно музикално събитие за пример, което чрез ред добри практики за сравнително кратката си история успя да се превърне в пазител на българския рок. Тук почти винаги и изцяло бандите са български, а стъпването на сцена на млади изпълнители е закон.

Тази година концертите откри една точно такава банда – Sakar. Пуснали корените си в Хасково през 2018-та, концертират активно на клубно ниво, пишат авторска музика на български и английски и събират сили да издадат първия си албум, наречен „Самодива“. В началото на прохладната петъчна вечер, приятното им съчетание на класически рок с модерен прогресив понесе като лавина първите посетители към поляната и до средата на сета им количеството публика видимо драстично се увеличи. Гласът на Руси Тенев (който на моменти поразително много ми прилича на този на младия Брус Дикинсън) обви околността в желязна прегръдка, от която желаещи да избягат просто нямаше. Здравите им парчета и пропитите с адреналин движения ни заредиха с настроение и ни оставиха в пълна бойна готовност за следващите порции музикални емоции.

След бурните ръкопляскания по техен адрес на сцената се качиха Affection от Казанлък. Създадената през далечната 2005-та, след множество промени в състава групата израства от трио до квинтет, а днес подготвят издаването на четвъртия си авторски албум – „Безвремие“. Тук са с барабаниста Красимир Мечев, с който не са свирили от десетина години. Присъствието им в списъка с изпълнители тази година бе приятна изненада и пак доказа, че организаторите държат изпълнителите да са разнообразни и в програмата да има по нещо за всеки. Съвсем очаквано останахме доволни – повече от половин час Георги Йонков и колегите му ни наградиха с приятен български алтърнатив, отличаващ се с дълбоките си лирики и нескритите послания. Музиката им е носител на онази магия, с която „бандите от новото поколение“ ни пленяваха в първите години на новия век. „Запазете хубавата музика вътре в себе си и живейте за мига!“ посочиха те с пръст към нас и се оттеглиха.

Тъкмо минаваше 22 часа и във въздуха се долови сладък аромат на понички. Пред нас излизат Sevi. Човек да се чуди дали да вярва на случайности. Характерните за тях силно сценично присъствие и непрестанния им диалог с публиката бързо вдигнаха всички. Много от нас веднага с наслада се сетиха за участието им тук през 2021-ва. Днешният им сет, част от който бяха „Screw You, Honey“, „Don’t Hesitate“, „I’m falling“, „I am not afraid“ и „On My Own“ отново безапелационно защити славата им на една от най-добрите рок банди в България. По традиция последното парче бе „The Battle Never Ends“, чиито край запечатаха с емблематичното си мото „Вярвайте, обичайте, мечтайте, бъдете“.

Светлините заглъхнаха и зазвуча „Who wants to live forever“ за фон. Ех, че намясто точно преди Ахат, казвам си. Осъзнавам какъв късмет имаме днес да сме тук отново, точно пет години след последната им поява под тези прожектори. Докато тържествено ми връчват поредната ледена IPA (също производство на местна пивоварна, държа дебело да подчертая), „Брадвата падна върху всяка глава“. Точно след „Осъдени души“ и „Дървото“ чухме и едно от последните им парчета – „Те ме чакат“. После Звезди сантиментално сподели, че Джо Лин Търнър обича много българската публика и направиха две парчета, които ще чуят феновете на предстоящото им съвместно турне, започнало преди броени дни. Последваха още комплименти. Този път с „Вяра“ – общото им изпълнение с БТР, които по техни думи са директни наследници на „делото“ им. Това бе и кулминацията на първата вечер.

Честта да открие втория фестивален ден се падна на местната тайфа младежи – обещаващите Dead Ahead. Техните хъс и енергия бързо заразиха всички наоколо и въпреки, че вечерта едва бе започнала, мнозина изпяха в един глас с тях любимите класики на Sepultura, Slayer, Metallica, S.O.A.D и др. Малко по-късно същата вечер Никола от Cool Den ще каже „Ние на 15 години не сме свирили така добре!“. Нищо чудно, че като се поогледах около мен навсякъде имаше хора, носещи техни тениски.

След това гръмко начало дойде ред на Северозападняците, носещи със себе си колорита на своя край. Тва са ония същите пустиняци, дека проповедват сгодни приказки за ферментирали грозгьета, ладни мази и други важни моменти и места от житието и битието на Бай Иван, Кузман Йотков Кузманов, Уйна Гина и секакви други знайни и незнайни герои от оня край. Не концерт, а цел мелодраматичен и лиричен рецитал, дека си сака много юта ракиа за съпровод. Немаше как да са размине и кръшното оро, дека направиа некои ора пред сцената.

Cool Den са наред. Това бе мястото, на което преди две години ги чух за пръв път на живо. Тогава останах поразен от изключително актуалните и хапещи текстове, а музиката – така непредвидима. А днес са още по-убедителни. Забавляват се на сцената и с чупки в кръста постоянно експериментират с темпото и вокалите. На всяко парче имаше някакъв вид импровизация. Сцената пак се напълни с деца, точно както на първата им поява. Видяхме и колко добър е Никола в ролята си на катерач – окрилен от адреналина той се качи почти догоре на едната колона на сцената. Истинска лудница. Чухме и едно ново парче – „Тук не е информация“. Видео премиерата му предстои на 28 септември. Малко преди финала извикаха на сцената и Цецо от Dead Ahead, с когото с мръсна газ подкараха заедно автобуса с картофите. След края на сета си цялата група се върна обратно в публиката, където между другото куфееха заедно с нас целия ден.

Малко след 21:30 зазвуча един от ска символите на прехода – „Обичам“, с който на един глас всички посрещнахме Wickeda. След „Сканархия“-та, изпълнена с по-бавен аранжимент и новата „Лоша жена“ неостаряващият Ерол Ибрахимов на свой ред покани Никола от Cool Den обратно на сцената, за да изпълнят заедно „Няма да се дам“. Двете банди имаха няколко общи концерти тази година, а освен че комбинацията им е сполучлива, тя е и много ярък пример за приемствеността между музикалните поколения. Сетът продлължи с „О, любима“, „Спомени“ и „Излизам“, а поканата с Боби да пием кафе приехме с наздравица и ниски танци. А организаторите са приготвили изненада – внезапно поднасят торта по повод рожденния ден на групата и техния четвърт век на сцена. „Happy Birthday“ запяват всички в един глас, за да запечатат този момент в съзнанието си вовеки.

Точката на шестото издание на фестивала поставиха „Легендите“, които излязоха в състав Константин Цеков (ФСБ), Станислав Сланев – Стенли, Йордан Караджов (Сигнал), Димитър Кърнев (D2), подкрепени от Александър Обретенов (бас) и Васил Вутев (барабани). Вечните рок класики като „Нашият град“, „Богатство“, „Обсебен“, „Късно е“, „Нямаше кой да ни каже“, „След десет години“, „Да те жадувам“ и др. събудиха у нас хубави спомени от минали времена, когато музиката бе някак по-друга. По-лична, по-директна и някак по-истинска. „Не правят вече такива парчета“, чу се от някъде. Но дали е така или не – ще оставим този разговор за друг път. Можем само да сме щастливи, че виждаме такива музиканти пред себе си и единственото, което ни остава да направим е да ги обсипем с аплодисменти.

Така приключи шестото издание на Hotalich Rock Fest. То се превърна в символ на музикалното наследство, както стана дума по-рано. Видяхме как младите банди израстват пред очите на собствените си кумири. „Стъпват“ смело на музиката им, пречупват я през собствените си пръсти и я превръщат в модерна и защо не бъдеща класика. А разликата във възрастта на най-младия и най-стария музикант на сцената тази година е над петдесет години.