Интервю с Roger Miret (AGNOSTIC FRONT)

Годината е 1980. Мястото – Ню Йорк, САЩ. На сцената се появяват AGNOSTIC FRONT. И музиката вече никога не е същата. 43 години по-късно AGNOSTIC FRONT са най-влиятелната хардкор банда на планетата и след няколко дни ще свирят отново в България по покана на „141” и „Eventease”. Roger Miret – гърлото и лицето на групата, даде специално интервю за „От другата страна”, със съдействието на Александър Бояджиев от LAST HOPE и „141” и с експресната помощ при превода от Цветан Рачев. Датата на поредната американска хардкор инвазия на падретата е 6 август, мястото – „Маймунарника” в София. Съпорт са BROTHERS IN BLOOD, OUTRAGE и ПЕРДАХ.

Интервюто с Roger Miret (AGNOSTIC FRONT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 31.07.2023 година.

От другата страна – Как си на старта на турнето на AGNOSTIC FRONT?

Roger Miret – Добре, точно започваме. Концертът в България ще бъде един от първите от това турне.

От другата страна – Какво ще представите в София?

Roger Miret – Ню Йорк хардкор! Ще свирим различни песни от различни периоди на групата. Имаме толкова много албуми. Така че ще има по-малко от всичко. Ще бъде много енергичен сет. На принципа сме „каквото стане”. Нямаме конкретен план.

От другата страна – Любима песен за изпълняване на живо?

Roger Miret – Всеки обича „Gotta Go” – голяма песен, „For My Family” е друга голяма композиция на групата. „Crucified“ е още една от същата поредица. Феновете харесват, „The Eliminator“. Много са. „Old New York” се превърна в голям хит. „My Life My Way”. Тези песни ще свирим със сигурност.

От другата страна – Любима песен, която не свирите на живо, но би искал да направите?

Roger Miret – Мисля, че свирим песните, които обичам да изпълняваме на живо. Това е добър въпрос. Има много парчета от „One Voice”, които харесвам, но не свирим. Например много харесвам „Anthem“ от албума „Liberty and Justice For…”, която не изпълняваме на концерт. „Us Against The World” от „My Life My Way“ също. Няма как да изсвирим всичко. Сетът ще стане твърде дълъг. Парчетата, които аз харесвам, не са много популярни сред хората. За това предпочитам да изпълняваме онези композиции, които мотивират феновете пред сцената, а те от своя страна се радват да ги чуят. Имаме много любими песни и свирим тези, които наистина се харесват на всички. Т.е. тези, които слушам аз и ме карат да се чувствам добре.

От другата страна – Къде започва креативността в такъв случай… Феновете имат предпочитания, но вие като създатели сигурно мислите различно?

Roger Miret – Така е. Аз харесвам всички наши песни, които изпълняваме. Няма композиция, която да свирим и за която да кажа, че не ми харесва. Всички ми допадат. Харесвам чувството зад тези песни и посланията в тях. Харесвам мотивацията, която носят. Тук не става въпрос, че съм разочарован от тях и за това не ги свирим, защото понякога изпълняваме и от по-малко известните ни парчета. Това също така в никакъв случай не означава, че предпочитам едни за сметка на други. Просто искам шоуто ни да е много енергично и да се движи във възходяща градация, а хората на концерта да бъдат увлечени. Понякога това е трудно, но смятам, че се справяме.

От другата страна – Има ли нещо, което Ви липсва от миналото?

Roger Miret – Да, разбира се, че миналото ми липсва. Липсват ми неща от моето поколение, моята компания, но в същото време харесвам днешния ден, харесвам новите съвременни банди, харесвам положението ни сега. Осъзнавам, че не е моят купон, но го приветствам и съм щастлив, че все още съм част от тази сцена. Не искам да живея в миналото, да съществувам там. Има неща, които ми липсват, но живея тук и сега. Говоря за миналото, връщам се там, но искам да се развивам напред и да пренеса малко от чувството на моята младост в днешните времена.

От другата страна – Има ли дълъг път между младежката наивност и съзряването и къде си ти между тези две състояния?

Roger Miret – Много неща се промениха в живота ми, сега съм баща и съпруг. Преди за мен всичко беше бунт, живеех различен живот, мислех различно. Когато бях млад, вършех всичко без да се замислям – „Живей бързо и умри млад”. Във всеки един аспект от живота подхождах с типичното младежко любопитство. Сега искам да живея, не искам да умирам млад, искам да видя децата си как растат, да се наслаждавам на музиката, на сцената. Днес постъпвам много по-интелигентно, ако ме разбираш. Не съм толкова безразсъден, колкото бях. Има много неща, които останаха в миналото и които днес не правя, но това също е част от съзряването.

От другата страна – Има ли нещо, което те дразни в хардкора днес?

Roger Miret – Това, което ме дразни, е каквото виждам в социалните мрежи. Днес всеки е политик и разбира от всичко. Опитвам се да страня от тези неща. Харесва ми, че има връзка между старите и новите групи. Музиката се променя и се развива, но посланието си е все същото. Харесвам посланията, без значение от формите на хардкора. Трудно е да посоча, нещо, което ме разочарова. Наистина харесвам всичко, което е създадено в стила без значение как е извъртяно.

От другата страна – В такъв случай каква е ролята на социалните медии в този аспект?

Roger Miret – Социалните медии са добър начин да се предаде послание по-бързо и лесно. В миналото, обаче, в самото начало, не разполагахме с подобни платформи. За да се чуе посланието ни, трябваше да бъдем част от сцената, да излезем, да свирим, да се трудим здраво, да знаем къде има концерт, къде има магазин за записи. Трябваше да изградим едно сплотено и здраво хардкор общество. Трябваше да раздаваме флаери, трябваше да се потрудим здраво. Днес няма такова нещо, нямаш нужда от всичко това. Никой не раздава флаери, никой не ходи да се види с приятели в музикалните магазини. Разбира се и днес се посещават концерти, но не и по начина, по който ние го правехме, защото тогава социалната медия наистина беше социална. Действително бяхме малко общество. Тогава се случваха много неща, които днес биха били неприемливи – ако SEX PISTOLS започваха днес, още утре щяха да са приключили, щяха да бъдат забранени още на следващия ден. Животът днес е различен. SEX PISTOLS веднага щяха да се превърнат в жертва на т. нар. култура на отричането. Въпреки че днес посланието достига бързо до хората с помощта на социалните медии, липсва личното усещане. Хората не се събират по същия начин. Създава се илюзията, че през цялото време имаш приятели, но липсват онези, които наистина искат да са близо до теб.

От другата страна – Т.е. това оказва влияние и върху възприемането на музиката, така ли?

Roger Miret – Както казах, животът е различен. Както една група може да стане популярна буквално за един ден, така и може да бъде съсипана пак за един ден. И всичко това заради социалните медии. Не ме разбирай погрешно. Те са важни. Технологията е важна. Нямаше да говорим в момента, ако не беше развитието на технологиите. Преди това нямаше как да се случи. Никой нямаше мобилни телефони. Оценявам прогреса, но смятам, че в миналото нещата бяха по-лични. Това се опитвам да кажа. Преди, ако искаше интервю от мен, трябваше да напишеш писмо с въпроси, след което аз да седна и да ти напиша обратно писмо с отговорите. И интервюто щеше да отнеме два месеца, а сега става за 15 минути. Това е разликата във връзката между хората. В това днес няма нищо погрешно. Личното отношение обаче е различно. Преди хората се събираха повече, срещаха нови приятели, посещаваха музикалните магазини, откриваха нови групи. Вземаха плочата и поглеждаха гърба на корицата. Тези неща ми липсват, защото са ценни за мен. Те означават нещо за хората, които са ги преживели. Но за тези, които никога не са ги имали, изглеждат нелепо. Децата ми например са на 14 и на 16 години. Вкъщи имам телефон с вилка, от онези стари модели, които изискват набиране на номера и чакане на връзка. А децата ми никога не са се докосвали до подобно нещо. И постоянно ме питат какво е. Днешната младеж никога не е използвала подобни технологии.

От другата страна – Беше ли трудно за AGNOSTIC FRONT да бъдат възприети в дигитална ера?

Roger Miret – Ние бяхме група на правилното място в правилното време. Беше магично време. Създавахме нещо, което никой не знаеше какво е. Не само ние, а и групите около нас, цялата хардкор сцена. Всички в Ню Йорк тогава правехме специална музика. Без да си даваме сметка докъде ще стигне. Ако ми беше казал през 1983 година, че ще свиря в София, щях да ти се изсмея в лицето. Тогава дори не знех къде е София. Днес всичко е толкова различно. Но нашата музика обедини в едно много стилове и сцени в различни държави. И това най-общо казано е Ню Йорк хардкора или само хардкор, както искаш го наречи. Така концертите ни в София станаха възможни. Всичко се получи все едно с магия. Никога не е било поставяно под въпрос и никога не е било умишлено. Ние сме щастливи, че сме част от него и е много ценно за нас именно по същата причина.

От другата страна – Най-ценната част от хардкор музиката днес в сравнение с преди?

Roger Miret – За мен това, което правим, е много ценно. Беше ценно тогава, такова е и днес. Ние събираме хората, различни фенове, които се забавляват заедно. Говорим за обединение, говорим за това всички да са като един. Правим така, че тези, които идват на наши концерти, да забравят за проблемите си, защото пеем за преодоляването на тежките житейски моменти, за приятелството, за семейството, за единството, както и да сме един с друг, да сме заедно. Искаме феновете да се наслаждават на момента. Това беше важно през 80-те, важно е и днес през 2023.

От другата страна – Кой е задължителният опит за една група?

Roger Miret – Да се качи във вана и да отиде на турне. Да си в група изобщо не е лесно, както някои си мислят. Звучи добре, изглежда добре, удовлетворяващо е, но понякога хората не могат да се справят с пътуването и с факта, че трябва да пътуват постоянно заедно. Когато сме на турне в продължение на месеци, в един бус и ние започваме да се дразним един от друг. Трудно е да се справяш с различните хора в групата, с различните мнения. Трудно е да си в група. Трудно е, когато сме от различни поколения. Понякога мненията ни се различават. В някакъв момент гледаш на една ситуация по един начин, в друг – на същата ситуация по друг. Но аз никога не бих заменил този живот. Харесвам го. Ние сме щастливи, че можем да правим това, толкова дълго време. Защото вярваме в него и защото се отнасяме с хората така, както искаме те да се отнасят с нас. Не се преструваме. И сме истинска и искрена група.

От другата страна – Коя е най-смелата идея, която някога сте издавали?

Roger Miret – Не знам, честно казано. Всичко, което издаваме, идва от сърцата ни. Говоря за идеи, които са много ценни за мен и виждам, че са ценни и за много други. Те оказват влияние на много хора и за тях е хубаво да се говори. Тези идеи формират мнения. Това е послание, което идва от цялата пънк/хардкор сцена, не само от нас.

От другата страна – Най-рокендрол моментът ти?

Roger Miret – Да свирим на големи фестивали. Предпочитам малки клубове с хора, които са близо до нас. Спомням си, че първия път, когато свирихме на голям фестивал, феновете бяха много далече. Тогава се питах как всъщност се получава връзката между тях и групата. Но всичко стана от само себе си. Беше странно. Въпреки че хората бяха далече, установихме контакт чрез музиката. Осъществих тази връзка въпреки голямата дистанция. Карах ги да пеят и да правят съркъл пит, да скачат и да станат част от изпълнението ни. Много рокендрол. В страни от най-рокендрол преживяването, което някога сме имали, ние сме хардкор, ние винаги сме пред хората и винаги се срещаме с тях. Това е рокендрол!

От другата страна – Ако имаш възможността да срещнеш 20-годишния Roger Miret, какво би го посъветвал?

Roger Miret – Добър въпрос. Много грешки съм направил през живота си, описал съм доста от тях в книгата ми. Там съм обяснил всичко. Ако я прочетеш, много неща за AGNOSTIC FRONT и за мен самия ще ти се изяснят. Казва се „My Riot: Agnostic Front, Grit, Guts & Glory” и излезе преди няколко години. Тя е много дълбок поглед в живота ми. Всичко, което се е случило, е трябвало да се случи. Дори и грешките. И те са станали поради някаква причина. Ако не бях направил всичко това, което съм сторил, едва ли в момента щях да говоря с теб. Защото животът и пътят ми щяха да са различни. Така че бих казал на 20-годишния Roger да следва сърцето и мечтите си. Ще е трудно, ще има сложни моменти, ще има много върхове и падения, но да не се отказва и да следва сърцето и мечтите си.