Интервю с George Kollias (NILE, EMBRYO, ENMITY)

Броени дни преди поредното издание на Sofia Drum Fest се свързахме с една интересна личност от музикалния свят – George Kollias (NILE, EMBRYO, ENMITY). Ето какво ще ни разкаже той за себе си и музиката, която обича. Вижте в интервюто на Добромир Вълков.

Откъде черпите вдъхновение? И когато го получите, към кое посягате първо – китарата, палките или нещо друго?

Започнах с китара. Страстта ми към барабаните се появи по-късно, но тогава нямах възможност да си позволя цял кит барабани. Мисля, че бях на 9 или на 10 години тогава. Но брат ми имаше китара и започнах да свиря на нея. До ден днешен свиря много на китара.

Вие сте вдъхновение за много сегашни и бъдещи музиканти. Приемате ли това като отговорност?

Разбира се! Взимам доста насериозно нещата, когато преподавам на различни събития и уъркшопове. Много внимавам точно какво им говоря и се опитвам да поднасям информацията по най-добрия начин. Задължително трябва да съм сигурен в това, което говоря и правя, никога не казвам нещо, в което не съм напълно сигурен. И според мен към момента се справям добре, опитвам се да достигна до ума на всеки учащ се, искам да им помогна да стават все по-добри. Правя го и с двете си DVD-та и двете ми книги, имам доста опит зад гърба си.

Ако имаш шанса да пътуваш назад във времето и да си барабанист на легендарна рок банда, коя щеше да е тя?

Добър въпрос. За толкова много банди се сещам… Но нека го кажа така – щях да съм щастлив ако можех да съм този, който създаде Metallica и да изживея живота, който хората от тази група имат и са имали, те сътвориха история. Бих свирил и за Led Zeppelin. Но ако искаш нещо по-съвременно, то би било Death, те са банда, която ме е вдъхновявала много по време на музикалното ми пътешествие, ако мога така да се изразя.

Да поговорим за изпълненията на живо. Имате ли някакви страхове по време на концертите и допускали ли сте някакви неволни грешки?

Ооо, доста пъти! Вижте, всички допускат грешки когато свирят на живо. Никой не е перфектен и не виждам защо трябва да се чувствам зле, когато се случи нещо такова. Като когато изтърва палка или сбъркам някоя нота, например. Имам опитът, който ми позволява бързо да реагирам на такива неща, защото се уча от грешките си.
Що се отнася до страховете – мисля, че нямам такива. Изпитвам лека тревожност, но тя бързо отминава. Има случаи, в които тялото ми е готово да изкара концерта на 100%, но озвучаването не ми го позволява и накрая бих оценил представянето си на 70 или 80%. Тогава вече искрено се ядосвам.

Какви трикове използваш, за да подържаш форма – упражнения, медитация или нещо друго? Спортуваш ли и ако да – какво?

Изисква се малко загрявка за инструмента, на който свиря. В противен случай рискуваш да се контузиш. Все още не ми се е случвало, но се стремя да правя някакви леки упражнения постоянно. Не приемам медикаменти или алкохол (разбира се). И не медитирам. Но пия много вода по време на шоутата.

Правя упражнения и вкъщи, имам си специално място за това. Нещо като малък фитнес. Стремя се да тренирам поне три пъти в седмицата, като понякога достигам до пет, дори шест тренировки. Харесвам спортовете, но тези, които избрах не помагат на тялото ми да се възстанови, дори напротив. Харесвам мотоцеклитизъм, а това само би навредило на мускулатурата ми, ако го практикувам.

Получавал ли си контузии или дискомфорт по време на концерт и какво правиш в такава ситуация?

Имал съм тендонити в двата си крака в следствие на един саундчек, когато свиря супер бързи парчета без никаква загрявка. Тогава нямаше време петите ми физически да се възстановят по естествен път и се наложи да използвам услугите на физиотерапевт. Трябваше да направя единадесет процедури докато се възстановя напълно. Иначе по време на концерт всичко може да се случи. Но има едно единствено правило: „Никога не спирай шоуто!“. Ако имам проблем, използвам малки трикове като това да свиря по-леко или да използвам повече другата си ръка или крак. Намирам начин и правя всичко, каквото трябва, само и само да не спирам.

Кое е най-странното нещо, което си чувал от фен?

Хаха, не мисля, че е редно да ти отговарям… Но има страшно много странни неща, които съм чувал от фенове, повярвай ми. Опитвам се да прекарвам повече време с фенове, много се забавлявам. Е, понякога изпитвам и лек дискомфорт, защото някои фенове са по-груби (или са пияни), но тогава просто си тръгвам.

Знаем, че си свободомислещ музикант. До каква степен различните стилове ти влияят като изпълнител? Като изключим метъла, кои са другите ти любими стилове и музиканти?

Харесвам хубава музика и се опитвам да свиря много различни стилове. Това, освен че ми помага, за мен е и много допълнителна работа. Правя различни сесии с доста различни колеги, които в повечето случаи са доста далеч от „екстремните“ стилове. Това много ме радва. Все пак това е смисълът на музиката, нали така?! Обичам олд скуул рок, някои прогресив банди, слушам още джаз и фънк. Дори понякога се хващам, че слушам поп. Ролята на барабаниста е различна в различните стилове музика, но магията е една и съща! В дет метъла, например, се свири без динамика и се „натиска“ докрай, докато при попа просто правиш някакъв груув и това е. Трябва да е простичко, за да звучи добре. Всички стилове са трудни, но се отнасям към всеки един с еднакво уважение!

Харесваш ли перкусии? Свириш ли на някакъв традиционен фолклорен инструмент?

Да, пробвал съм да свиря на един гръцки инструмент. Звучи добре, но само дотам. Не мога да кажа, че съм го овладял напълно. Бих искал да се науча, но до момента не ми остава време за това. Освен задълженията ми с барабаните, аз пиша много музика, свиря и на китара, бас и клавири. Ще ми се да имах повече време за нещо такова…

Кое е основното нещо, което преподаваш на учениците си? Над какво трябва да надграждат, за да станат добри музиканти и професионалисти?

„Нещото“ се нарича музика. Мисля, че в наше време има нещо във въздуха, наречено „техника“. Повечето хлапета не обръщат внимание на на най-важното нещо, което е самото свирене. Много барабанисти търсят лесния начин. Търсят как да стигнат до края на пътя само за два или три месеца, вместо за десет години. Така де… Дори и да стигнеш до момента, в който можеш да свириш с 250 bmp, това ли е всичко? Това изобщо не значи, че можеш да изсвириш парче с 250 bpm по време на концерт. Трябва да вникнеш и да почувстваш музиката. Техниката не е достатъчна, тя така или иначе си идва със свиренето. За мен всичко започва там. Оттам нататък – колкото повече се стараеш, толкова по-добър ще ставаш. Колкото повече търсиш, толкова повече учиш. Колкото повече учиш, повече разбираш какво правиш. И ставаш по-добър..

Какво щеше да правиш ако не се занимаваше с музика?

Предполагам, че нещо твърде различно от музиката. Но със сигурност щеше да е нещо, в което има някакъв тип състезание. Може би щях да съм спортист или щях да се занимавам с друга форма на изкуство… Наистина не знам. Знам със сигурност, че ми харесва да създавам разни неща и да се боря с нещо…

Можеш ли да се сетиш за нещо конкретно, някакво събитие, което е белязло кариерата ти и е променило мирогледа ти?

Спомням си как гледах изпълненията на живо на барабанистите, които харесвах. Исках да се науча да свиря с два крака като тях, когато можех да свиря само с единия, хаха. Традиционния бласт бийт е с един крак, така или иначе. Но аз тогава нямах никаква представа, че това е възможно и вложих много труд, за да ставам все по-бърз и по-добър.

Да поговорим за NILE. Работата от разстояние може да е голямо затруднение. Как се справяте с този проблем? Това е интересно за много твои колеги, имайки предвид факта, че пандемията накара много музиканти да творят по време на локдаун, без да имат каквито и да било физически контакти…

Това не е проблем за нас. Работим по-добре от банди, които репетират всяка седмица. Колегите ми имат готови демота на мои тракове и това ни позволява да репетираме заедно, въпреки дистанцията. В същото време аз си свиря отделно тракове с китарата. Само с един клик мога да започна да свиря на живо. Освен това целия сет ми е в главата и чувам всеки детайл от собственото си свирене, което ми позволява да изпипвам мелодиите тук-там. От друга страна, когато работим по нов албум ние постоянно си разменяме демота. И под демота разбирай нещо като висококачествени мулти трак записи на всяко парче, които са почти в напълно готов вид на завършени парчета. Аз и Карл имаме свои собствени домашни студиа и това ни позволява всеки ден да записваме разни неща. Свикнахме да работим така вече повече от десет години. И смятам, че така е много лесно. Да, Ковид беше голям удар, не бяхме се виждали над две години, толкова много ми липсваха. Много ми липсваше и това да свиря на живо, но какво можехме да направим?! Целия свят се промени.

Последния албум на NILE, „Vile Nilotic Rites“ беше изключително силен. Какво следва? Кога можем да очакваме нещо ново от Вас? Тъй като ти си основната движеща сила в бандата, как виждаш следващите 10-15 години?

О, благодаря ти! В момента пишем песни за нов албум. Седем от тях са напълно готови. Работим без да спираме и искаме да завършим процеса колкото се може по-скоро, за да започнем да записваме. Това е следващата ни стъпка. Освен това вече отново можем да правим турнета и силно се надявам това да се случи. Що се отнася до следващите десет години, наистина не знам. Определено смятам, че Nile ще ги има, но не знам дали ще сме във форма. За себе си мога да кажа, че в момента свиря по-добре отколкото когато бях на 25. В момента съм на 44 години и виждам доста успешни екстремни барабанисти, които са поне с 10 години по-големи от мен, затова съм оптимист. Едиственото, в което съм сигурен е, че ще свиря докато мога.

Какво е нещото, което ти дава екстремната музика, а останалите стилове не могат?

Екстремната музика е интензивна. Винаги съм обичал да слушам и свиря метъл. И в частност екстремния метък, което приемам като мое лично предизвикателство. Но го правя от толкова много години, че вече не мога да слушам екстремен метъл. Имам си своите моменти, но по принцип сега предпочитам да слушам други стилове. Ако за един месец не свиря, например, нямам търпение да седна на сета си и да полудея, би ми липсвало, определено! Обяснявам си го с това, че познавам стила твърде добре. Написал съм много музика.

Какъв беше първия ти сет? Първата китара? Защо избра PEARL?

Барабани – Pearl. А китарата – Explorer на Epiphone. Брат ми още я има. Защо Pearl ли? Ами, винаги съм ги харесвал защото са най-добрата марка на света. Точка. Сега, като професионален барабанист и член на семейството на Pearl от повече от 12 години, имам марката като мое семейство. Харесвам всички в Pearl Drums и съм късметлия, че те винаги са до мен и са много важна част от живота ми..

Често ли чупиш палки по време на концертите?

Разбира се. Но чупя повече когато свиря фънк. Странно, нали? Отговорът е много прост – когато свиря ексремни стилове скоростта не ми позволява да удрям толкова силно. Има си лимит. Въпреки това често се чупят. Имам си доста резервни палки до мен, така че когато това се случи, много бързо ги сменям и продължавам. Не е кой знае какво…

Кой е любимия ти BPM запис?

Една „по-бърза“ песен, с двоен бас и много бласт бийтове, беше с 300bpm. Това беше на сесия за една италианска банда на име ADE. Албумът беше страхотен. Поканиха ме и започнах да работя по парчетата им. Последната имаше моменти с 300 bpm – нещо, което никога не бях правил преди. Но го направих само заради музиката и за да си подобря рекорда. Вече подобни неща не ме интересуват.

Две каси или двоен педал? Какви са предимствата и недостатъците на едното и другото?

Две каси, без съмнение. Не харесвам двойните педали.  Ползвам такъв само когато свиря с прог/фюжън бандата си, на някои мастъркласове или уъркшопове. Но ако говорим за свирене на концерт с метъл банда – няма две мнения. Винаги бих предпочел две каси. Кофтито когато ползваш две каси е, че винаги трябва да си носиш кик барабан или да си намериш такъв. Това е трудно за някои колеги и ги разбирам, защото повечето избират двоен педал и по-малки сетове. Според мен единичния педал се държи много по-добре, усеща се много по-естествено и добавя едно стерео усещане по време на концертите.

Знам, че нещата са строго индивидуални за всеки барабанист, но има ли някаква рецепта за изпозването на Direct drive или Chain drive педали?

Direct drive педалите са по-точни. Винаги съм смятал Chain педалите за голяма грешка, защото на обикновените си педали използвам Pearl Eliminator belt drive, без chain! Доста по-тихи са. За екстремното свирене ползвам Signature George Kollias Edition на Axis Percussion. Chain прави педалът много бавен, но това може да се усети едва след като ги „яхнеш“. Тогава започваш да разбираш, че педалът не може да насмогне на скоростта на краката ти.

Електронни или акустични барабани?

Хаха… акустични, разбира се. Електронните са чудесно изобретение за хората, които не могат да свирят на акустични. Ако живееш в апартамент, например, бих разбрал. Но при всички други случаи няма начин, дори не може да се сравнява едното с другото. Бих предпочел акустичен сет за 200 евро отколкото електронен за 7000 евро.

Тригери или акустичен звук (или истината е някъде по средата)?

Тригерите са необходими когато свириш екстремни стилове с двоен бас на висока скорост. Просто не чуваш нищо и не можеш да удряш твърде силно. А метъл музиката се води по киковете на барабана. Затова те трябва да те зашливяват по лицето. Тригерите помагат за това и са лесни за смесване. За всички други стилове използването на тригери за мен е грешка. Те отнемат натуралната динамика. Когато записваме албум използвам микрофони на киковете, за да запазя това усещане. Според мен колегите, които не харесват тригерите просто не могат да свирят бързо и си търсят оправдание, хаха. Така си е!

И за финал – скоро ще си част от Sofia Drum Fest. Какви са очакванията ти, какви изненади си приготвил за феновете си там?

Благодаря ти за приятния разговор! Просто нямам търпение да разгледам красивия Ви град и да се срещна с колкото се може повече хора там. Мина доста време откак последно свирихме в България и ми липсвате. Колкото до феста, за пръв път правя нещо такова в България и мисля, че ще е много забавно! Ще изсвиря парчета както на Nile, така и на другите ми проекти – Fusion и Brass. Все още не съм мислил за нещо по-конкретно. Искам просто да дойда и да свиря, да свиря, да свиря! Ще се видим там!

Вижте невероятните му способности тук – https://fb.watch/cYqIV1kowb/