Интервю с George Kollias (NILE, EMBRYO)

Барабанистът на NILE George Kollias се завръща в България на 22 октомври. Той ще направи дръм клиника и ще преподава в училището по барабани на Боян „Бонзи“ Георгиев от ODD CREW. Един много добър повод за първото и надявам се – не последно участие на George Kollias в „От другата страна“.

Интервюто с George Kollias (NILE, EMBRYO) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 16.10.2023 година.

От другата страна – Привет, George, завръщаш се в България с дръм клиника. Какво всъщност да очакват феновете от теб този път?

George Kollias – Предишният път бях част от „Sofia Drum Fest”. Беше страхотно и се забавлявах много. Но при подобни фестивали винаги разполагаш с ограничено време. Този път, когато дойда, ще мога да свиря толкова, колкото искам. Ще отговарям на въпроси от публиката. Ще говорим за различни техники при свиренето на барабани, ще споделяме подробности за ударните. Ще се получи повече като събитие с продължителност от два часа и половина. Ще имам повече време за всеки, ще се снимам с всички. Този път ще е малко по-лично преживяване, защото ще разполагам с повече време. Това прави дръм клиниката по-специална и разбира се, ще изпълня повече музика.

От другата страна – Издаваш първото си ДВД „Intense Metal Drumming“ през 2008, второто излиза през 2012. От тогава са минали 11 години. Вече няма какво да покажеш ли?

George Kollias – Тези издания не показват изпълнения, а инструкции. Мисля, че по този въпрос съм приключил. Не ми се иска да издавам още едно ДВД с инструкции, защото усилията са много, както и работата. Записването му наистина изисква много работа. Мисля, че съм дал на хората всичко, което искат да научат от мен. Днес се предпочита повече музиката. Дори аз предпочитам музиката. Издал съм вече две ДВД с инструкции, издал съм две книги, третата е предстои да излезе. Така се събират доста уроци. Вече започнах да снимам някои неща за трето ДВД, което най-вероятно ще стане факт следващата година. Но в него основата на материала ще бъде върху свиренето на музика. Самият аз искам да свиря. Ще бъде нещо като документален филм за кариерата ми и за онова, което съм постигнал, както и за пътя, който съм изминал. Такива неща. Сега искам да дам на феновете ДВД, което да гледат и да слушат музиката. Което е повече от това да получават инструкции за свиренето на барабани. Приключих с тази работа. Предпочитам да свиря музика, да представям различни стилове и да издам ДВД, което хората да гледат повече от един път.

От другата страна – Това не означава, че си спрял да се самообучаваш, нали?

George Kollias – Не, разбира се. Няма начин. Упражненията са упражнения. Ако трябва да съм честен, още утре мога да направя четири ДВД-та с упражнения. Много лесно мога да запиша още 15 часа материал с инструкции. Искам, обаче, да съм честен с феновете си. Не искам да ги отегчавам. Да си казват с досада, че съм издал още едно ДВД за ударните техники. Сега съм се концентрирал повече върху свиренето. Това е. Мисля, че както повечето барабанисти и аз затворих един кръг. Ако издам още едно ДВД с инструкции, все едно да предложа на феновете стар вестник. Смятам, че в момента те предпочитат да ме гледат как показвам определени неща, но в музикално отношение. Без да показвам упражнения, които са доста досадни понякога, но мисля, че са помогнали на много барабанисти. Чувствам се много добре, че съм успял да го направя. Сега искам да им помогна повече в музикална посока, защото свиря различни стилове, композирам музика в различни жанрове от фънк до дет метъл. Така че съм се фокусирал в това направление. Аз също имам ДВД-та на други инструктори по ударните. Гледам съм ги един, два, може би три пъти, но ако имам видео, в което барабанистът свири и свири, и свири, ще го гледам сто пъти. Точно сега искам да работя в тази посока. Т.е. предпочитам да се провокирам по този начин. Макар че го правим всеки ден. Музиката никога не спира.

От другата страна – Спомена трета книга…

George Kollias – Тя е част от трилогията „The Odyssey of Double Bass Drumming”. Основната идея е да въведа читателите от нулата, от първите стъпки, за да достигнат до моето ниво. Първата и втората част са на пазара. В момента работя по третата част, а в нея материалът е очевидно много сложен. Ако, обаче, се сдобиете с трите книги, ще държите в ръцете си двадесет годишен опит. В тях има толкова много споделен материал. Всичко, свързано със свиренето на две каси, е в тях. Хората харесват първите две части. От друга страна пазарът на книги и ДВД-та днес е почти мъртъв. Ако го правиш от любов към собствената си работа, вместо от печалбарски подбуди, ще имаш успех. Пазарът вече не е същия. Според мен умря още през 2008 година, когато издадох първото си ДВД. Причината, разбира се, е Интернет. И все пак продължавам и с тях, и с книгите, защото обичам барабаните, обичам да преподавам. Тези дейности са част от това, което съм. Не е бизнес, ако ме разбираш.

От другата страна – Спомена за нивото ти. Възможно ли е някой друг да го достигне?

George Kollias – Разбира се, че е възможно. Кой всъщност съм аз? Разбира се, че всеки може. Това, което аз съм направил, е да свиря много музика, както и да работя върху техниката си. Вземи един шофьор. С изминатите километри той става по-добър. Същото е и със свиренето на ударни. Ако всеки ден свириш с часове, като мен, може би дори ще станеш по-добър барабанист, защото информацията днес е много повече. Влизаш в YouTube и всичко е там. Когато започнах да свиря на барабани, дори нямах приятел-барабанист, някой, който да живее близо до мен и да свири на този инструмент, някой съсед примерно. Ние не само нямахме YouTube, нямахме нищо. Нито музикални училища, нито дръм клиники. Нищо. Т.е. след като без всичко това съм стигнал толкова далече, съм напълно наясно, че новото поколение много лесно ще ми срита задника. Изпитвам, обаче, истинско удоволствие от този факт, защото обичам да гледам как музикантите извеждат барабаните на следващото ниво. И ако ние сме ги вдъхновили, честта е голяма. Нямам търпение да се появи някой по-велик от нас. Моля ви се, направете го. Нямам търпение да го видя, но мога и да почакам.

От другата страна – По какъв начин технологиите промениха свиренето на барабани?

George Kollias – YouTube е една от системите, които го направиха. Цялата информация е в платформата. Влизаш онлайн, търсиш определени упражнения и всичко е там. Все още имаш нужда от учител, но ако знаеш как да работиш със себе си, информационното море е неизчерпаемо. Днес се промени и начина на записване на барабани. Когато бях на 13 или 14, записвахме на касетофони. Разбира се, звукът беше отвратителен. А днес с 500 евро, се сдобиваш с мини студио и можеш да запишеш всичко. Днес процесът е много лесен. От една страна технологиите помагат, за да се предизвикаш и да постигнеш следващото ниво. От друга – технологиите в една или друга степен направиха всички малко по-лениви, по-мързеливи. Когато имаш на разположение толкова много информация, едва ли ще се постараеш да измислиш нещо ново. Всичко опира до желанието. Ако го искаш, има достатъчно информация да го постигнеш, ако не си мързелив, разбира се.

От другата страна – Първият урок, който твоите ученици трябва да научат, когато дойдат при теб?

George Kollias – Трябва да спазват времената и ритъма. Това е тяхната работа. Това е моята работа. Ако виждаш как хората танцуват, а бандата се движи по сцената и си върши работата, ние трябва да им задаваме ритъма и да спазваме точното време. При танците на публиката също. Феновете искат да куфеят, което означава, че ние, барабанистите, трябва да поддържаме ритъма. За това и моите ученици трябва на първо място да се научат, да спазват времето и да развиват вътрешния си часовник. След което да подобрят груува и да предлагат различни негови варианти. Да се научат да свирят по-бързо. Но на първо място – да спазват времената.

От другата страна – Преди да се чуем с теб, прегледах няколко реакции на твои изпълнения в мрежата. Първият основен въпрос, който изникна там е – „Как работи мозъкът ти?“

George Kollias – Вярваш или не, ако си бил част от групата на Frank Zappa, щеше да разбереш, че тогава е било сто пъти по-трудно да предвидиш каква ще е следващата стъпка, за разлика от това, което днес смятаме. Съществува толкова много по-сложна музика. Твърде много. Но няма да те лъжа, че при NILE е много технична. Понякога мозъкът ни работи едновременно в различни посоки. Но трябва да се справиш. Ако свириш например за Michael Jackson, не ти се налага да мислиш твърде много, защото музиката при него е не е толкова усложнена. После обаче правиш следващата стъпка и свириш METALLICA. После се насочваш към една много трудна група и много сложна за изпълнение – TOOL. Тяхната музика е голямо предизвикателство. Смятам, че като барабанист принадлежа в тяхната сфера, но при нас има и скорост. Т.е. ние трябва да мислим в две посоки. Първо за техничността, но тя трябва да бъде изпълнена по-скоростно. И всичко зависи от практиката. Колкото повече свириш, толкова по-лесно става. Стигнал съм до там, че си мисля за глада, който чувствам, докато свиря. В такива моменти буквално искам един сандвич на сцената. И това по време на песните на NILE. Свирил съм ги толкова много, че вече ги изпълнявам без да се замислям.

От другата страна – Вторият въпрос от видео реакциите на твоите изпълнения – „Вярно ли е, че с всяка песен преподаваш уроци?“

George Kollias – Мисля, че нещата произхождат от стила ми на свирене. Стилът е училището. Той е труден и физически взискателен и в същото време – и психически. Разликата при NILE и останалите банди е, че ние го правим по традиционния начин. Всички двойни каси, бласт бийтове, бласт бийтовете с един крак, всеки един тон е изсвирен наистина. А това е много интересно и забавно за гледане. Познавам много хора, които ненавиждат вокалите в NILE. Мразят ги. Не ги харесват, не харесват музиката, но обичат да ни гледат как свирим. Може би стилът ни е интересен за гледане. Аз обичам музиката, някои хора – не, но продължават да ни гледат.

От другата страна – Кое е най-голямото възнаграждение да свириш в екстремна група като NILE?

George Kollias – Да имаш много фенове. Ние дължим всичко на тях. Ако имаме приходи, е заради тях. Ако сме щастливи, когато албумът излезе, е заради тях. Така че всичко е заради феновете. Преди, обаче, да стигна до тях трябва да направя щастлив George. Ако аз самият не съм щастлив, значи се опитвам да продам фалш. Никога не бих изпълнил нещо с цел хората да го харесат, ако на първо място на мен не ми харесва. В края на краищата основната част при мен, която не много музиканти имат смелостта да признаят е, че аз свиря за себе си, а не за публиката. След което, ако съм приключил и съм щастлив, ако съм напълно удовлетворен, че онова, което съм имал предвид е факт, ако съм доволен от песента, едва след това идва ролята на феновете. Тук се заражда и напрежението. Все пак искам това, което предлагам да се хареса. Но няма как да удовлетвориш всички. Понякога попадам на недоволство, че нещо е твърде скоростно или е много технично, или не е достатъчно технично. Коментарите понякога носят повече задоволство, друг път – разочарование, но трябва да е ясно, че самият аз свиря онова, което е в мен. Трябва да е по-този начин. В противен случай е рецепта, за да ви взема парите. А не това е моята цел. Ако погледнеш ДВД-ата ми, едно подобно издание за барабани трябва да е с дължина не повече от час и половина. Един час е добре, час и половина, петдесет минути също. Знаеш ли колко е продължителността на второто ми ДВД? 5 часа и 43 минути. Гордея се с него. Когато аз си купувам ДВД, искам съдържанието в него да е голямо. И точно така направих. За бизнеса ми, обаче, не е добре, защото можех да имам три ДВД-та вместо едно. Или шест, вместо две. Но знам, че за всеки фен, който си купи това ДВД, всяка стотинка ще си е струвала. Така стоят нещата и с песните ми. Винаги трябва да съм честен първо със себе си, след това и с феновете. По този начин нещата вървят в добра посока.

От другата страна – Според теб, ценно ли е за един артист да бъде зает и музикалният му отпечатък да остане на възможно най-много места?

George Kollias – Абсолютно. В противен случай по-добре си стой в спалнята и свири на себе си. Ние не се спираме. Правим турнета. Като театър сме. Когато публиката идва да гледа NILE или която и да е друга банда, тя отива и заради визуалната част от изпълнението. Отива да види как се представят на живо музикантите. Смятам, че ако се занимаваш с музика и ако хората харесват музиката ти, трябва да си навсякъде. Наистина навсякъде. Има толкова много групи, които съм пропуснал и няма как да видя на живо. Не се чувствам добре от този факт. QUEEN са една от тях. Те са една от най-любимите ми групи. Имам голямо желание да ги гледам, но това няма как да стане. Така че трябва да пътуваш много, да свириш навсякъде, трябва да стъпиш и да спечелиш всеки един възможен пазар. На всеки континент, във всяка една точка на света има хора, които харесват музиката ти. Те заслужават ти да пътуваш до там, за да направиш концерт за тях. Трябва да обиколиш света, за да дадеш шанс на феновете да чуят и да видят групата на живо. Има много хора, които харесват музиката ни. И ние трябва да стигнем до тях. За това трябва да пътуваме, както и правим. Както правят и другите банди.

От другата страна – Кой е най-големият ти страх като барабанист?

George Kollias – Няма такъв. Дори и бандата да се провали, аз ще продължавам да свиря на барабани. От нищо не ме е страх.

От другата страна – Различните стилове, които изпълняваш, помагат ли ти в различните групи, в които свириш и по какъв начин?

George Kollias – Човече, това е най-важното за мен. Това ти дава свобода, дава ти възможност да оставиш отпечатък, да създадеш нещо по-специално. Ако свириш дет метъл и упражняваш джаз постройки, не би могъл да отбележиш нито един отрицателен аспект, който би се превърнал в паразит в свиренето ти. Нито един. Обаче ще имаш хиляди положителни. Ще разбираш музиката по-добре. Ще се превърнеш в по-добър композитор. Това е едно от нещата, които казвам на моите студенти. Изпълнявайте различни стилове, свирете поп музика, тя е много лесна, обикновена и без излишна разточителност. И през нея трябва да преминете. Може и да не я харесвате, но защо да не я изпълнявате. Бъдете широкоскроени. Образовайте се. Винаги съветвам начинаещите музиканти да си намерят добър учител, да посещават музикални училища, да научат основата, да развиват техниката си, но в същото време да слушат различни стилове и да се опитват да ги изпълняват.

От другата страна – Има ли нещо, което малко хора знаят за теб, но искаш повече да го научат?

George Kollias – Че не съм единствено дет метъл барабанист. Това е моят отличителен знак. Много хора игнорират или дори не подозират с какво още се занимават. А аз имам и прог проект, в който се изпълняват различни стилове. Всъщност съм наясно, че този процес би могло да отнеме години и не му обръщам внимание. Без значение какво свиря, ако се харесва, съм благодарен. Това е. Мнозина ме познават единствено като дет метъл барабанист. Не ми харесва много, но какво мога да направя. Да им посвиря? Известен съм с едно нещо и съм благодарен, каквото и да е положението.

От другата страна – Кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?

George Kollias – Обожавам филма. Но има много неща, което не бих могъл да кажа на глас. От къде обаче да започна… Едно от последните неща беше, когато се объркахме с метронома, който следваме на сцената. Изглеждахме като четирима идиоти, които се споглеждат един друг, опитвайки се да разберат какво точно свирят и къде точно са в песента. На припева ли сме, коя част изпълняваме? А след концерта феновете дойдоха при нас и ни казаха, че страшно много с харесали сета, а ние сме били перфектни. Спомням си, че целия почервенях от срам. Бях толкова засрамен. Както и да е. Има много забавни неща, които не мога да спомена пред медиите. Винаги ми е смешно, когато си припомня подобни случки, но наистина не мога да споделям детайли.

От другата страна – Предимство или недостатък е да си перфекционист?

George Kollias – Аз съм такъв с всичко в живота. Всеки ден се сблъсквам с толкова много главоболия. Плюс това, ако си перфекционист, много хора смятат, че знаеш правилният начин. Което не е истина. Примерът е миксирането на един албум. Аз имам съвършения микс в главата си и знам начинът, по който да бъде направен. Обаче продуцентът заявява, че не е негова работа. Айде, де… Понякога хората могат да го разберат по грешния начин. Предимството би могло да бъде, че сам се доближаваш до съвършенството. Страхотно е да постигнеш нещо до съвършенство. Така се развиваш, създаваш по-добри неща, композираш по-добра музика, свириш по-добре на барабани. Недостатъкът е, че главоболията са повече и понякога хората разбират идеята ти по грешния начин, а това създава проблеми.

От другата страна – Има ли я отговорността, породена от влиянието, което оказваш?

George Kollias – 100 процента! 100 процента. За това и в моите ДВД няма нищо, в което не вярвам или нещо, което би било в ущърб на хората, или би довело до самонараняване от тяхна страна. Винаги мога да кажа и да покажа повече. Но винаги трябва да съм внимателен. Трябва да съм отговорен, защото съм и учител по барабани от 2002-2003. Обучавам много хлапета, които си плащат уроците. Посещават музикални училища, включват се в онлайн уроците, които давам. В София например, съботата ще бъде посветена само на уроци. В такива моменти винаги мисля по два пъти за всичко, което казвам. Ако искам да кажа нещо, обмислям го двукратно преди да го изрека. Искам да съм сигурен, че няма двойно значение и учениците са разбрали точно онова, което съм имал предвид. Особено към младите барабанисти, отнася се за всички, но към младите трябва да съм много внимателен. Понякога съм толкова внимателен, че урокът не ми носи удоволствие, защото много стриктно подбирам думите си, внимавам как се представям, налага ми се да използвам други изрази. Защото целта ми е хлапето, което е на 12 или 13 години да почувства, че то е важното. В такива случаи трябва да използвам определени думи и да съм трикратно по-внимателен. Това понякога ме уморява малко повече, но когато видя прогреса на децата, другото остава на заден план. Защото сме успели, което е невероятно. Така че отговорността е винаги тук особено, когато става въпрос за учениците ми. Към всичко, което правим в този живот, трябва да подхождаме с отговорност.

От другата страна – Записа един албум „A Vivid Shade on Misery” с групата EMBRYO тази година.

George Kollias – Това е групата не един мой много добър приятел. Китаристът Eugenio Sambasile е един от най-добрите ми приятели. За мен е голяма чест да свиря с EMBRYO. Познаваме се от много време. Имам ученик от групата, който свири на барабани. Michele Soglia е много добър. А аз наистина харесвам музиката на EMBRYO. Записите бяха едно от най-забавните неща, които съм правил. Сесиите бяха страхотни, момчетата са страхотни, обичам ги. Самият албум е много завладяващ. Все още в главата ми звучат отделни мелодии от него. Харесва ми.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния George Kollias, какъв съвет би му дал?

George Kollias – Бих му казал да си сяда на задника и да свири повече, още повече. В миналото нямах студио. Нямах възможност да си плащам за студио, за да репетирам постоянно. Нямаше толкова много инструменти, барабаните бяха много скъпи. Времената бяха по-трудни. Щях да му кажа да намери пътя си и да свири повече, да свири много повече на барабани. Това обаче не го отчитам като грешка, защото тогава беше невъзможно да имам собствено студио. Понякога дори не разполагах със сет, дори нямах педали. Щастлив съм с постигнатото до момента. Надявам се, че ми предстои много повече. Но същото нещо казвам и на хлапетата – свирете, колкото се може повече, защото ще ви се отплати в бъдеще. Когато се учиш са управляваш автомобил и го правиш по десет часа на ден, ще станеш добър шофьор. Но ако натрупаш хиляди часове, ще бъдеш много по-добър. Всичко опира до това, да се отдадеш на онова, което правиш възможно най-много. Не говоря само за барабаните, а за всичко. Би ми се искало в миналото да имах пари, за да си имам студио и да се упражнявам още повече. Това казвам и на младите днес.