Шведските грайндкор легенди BIRDFLESH идват в България по покана на организацията за звуково-екстремна пропаганда „Sofia Waste Water System”. Датата е, както се казва, ексклузивна за целия регион! Феновете на „маскираните фермери“ ще могат да се насладят на материал от цялата 30-годишна история на бандата! Публиката ще подгреят родните любимци COPROSTASIS и MENSTRUAL COCKTAIL! Билети ще се продават само и единствено на място, като входът ще е 30 лева. Дни преди инвазията Andreas Mitroulis и Elis Edin Markskog или Smattro Ansjovis и Count Crocodelis дадоха едно ексклузивно или казано на български – специално интервю.

От другата страна – Привет на Andreas и Elis или Smattro Ansjovis и Count Crocodelis. С BIRDFLESH няма да сте за първи път в България, нали?

Smattro Ansjovis – Имахме едно шоу през 2003 година. Това беше по време на първото ни европейско турне. В момента обаче не мога да си спомня името на града, в който свирихме. Тогава не бяхме направили специални фланелки за турнето. Не си спомням мястото.

От другата страна – Сега какво сте подготвили?

Smattro Ansjovis – Винаги се опитваме да обхванем цялата ни кариера. Но може би ще се фокусираме върху по-новия материал. Обикновено обаче сетът ни е комбинация от всичко.

Count Crocodelis – Изпълняваме по песен от всяко издание. В сетлиста ни присъстват около 27 парчета. Добавили сме малко повече от „Night of the Ultimate Mosh”, заради 20-годишнината от неговото издаване.

От другата страна – Кои песни на BIRDFLESH са концертните гвоздеи и Вие имате ли любими за живите изпълнения?

Smattro Ansjovis – Имаме. Бих казал, че това са песните, които не изискват много големи усилия за свирене и пеене едновременно. Разбира се, има парчета, които публиката приема по-добре, в които има по-тежки или по-бързи части. Всичко всъщност зависи от шоуто. От това какво иска публиката. Опитваме се да направим добра комбинация от всичко – бързи песни, песни, подходящи за мош. Но бих отбелязал, че класиките винаги се оценяват от феновете. Като материала от „Night of the Ultimate Mosh” например. Песните от този диск винаги са гвоздеи на концертите.

Count Crocodelis – Ще спомена „Coffin Fucker”, бих добавил „Download Death”.

Smattro Ansjovis – „Gut To Kill”, „Victim Of The Cat”.

Count Crocodelis – Песента е кратка и много лесно се запомня – само пет секунди.

От другата страна – Какво прави една песен класическа?

Smattro Ansjovis – Когато е достатъчно стара, а феновете продължават да искат, да я слушат, а ние продължаваме, да искаме, да я свирим. Това е класика. Някои песни се превръщат в класически още на момента. В нашия случай обаче със сигурност става въпрос за парчетата, които са на 15 години. Тях ги наричаме класически.

От другата страна – Какво прави един концерт на BIRDFLESH специален?

Smattro Ansjovis – Почти всеки път зависи от публиката. Ние сме там заради нея. Важно е как тя отговаря на музиката ни и как ние отговаряме на нейния отговор на музиката ни. Представи си разговор, с продължителност 45 минути. Ние говорим на феновете с нашите песни, между тях ги питаме как си изкарват и споменаваме за какво са съответните парчета. Всичко зависи от връзката без значение дали пред нас има 10 000 или само 10 души. Винаги правим едно и също. Без значение какво е то. Преди седмица имахме шоу може би пред 40 фена. И се забавлявахме много. Две седмици преди това свирихме пред 500 души и забавата беше същата. Но нещата зависят от публиката.

От другата страна – Имате ли специфични техники, които използвате, за да привлечете публиката?

Count Crocodelis – Голямата съставка в случая е отредена на комедията. Забавата е добра, но все така екстремна. Имиджът ни, името на групата, темите на песните, всичко е подчинено на хумора. Това и силна карта, която държим в ръцете си, което ни отдалечава от много други банди.

Smattro Ansjovis – Мисля, че е важно да въвлечем публиката в изпълнението ни. Защото ние сме там заради нея и се надявам, че тя е там заради нас. Което прави цялото преживяване по-лично за феновете. Ние не просто само изсвирваме песните, по един и същ начин всяка вечер, без дори да знаем къде сме. Нещата при нас не стоят така. За нас всеки концерт е уникален сам по себе си и ние сме там заради Вас, момчета.

От другата страна – Най-интересната или странна реакция на публиката?

Count Crocodelis – Руската целувка!

Smattro Ansjovis – Най-често това става от фенове, които никога преди не са ни гледали. Но в 99 процента от случаите реакциите са положителни – „Никога не сме очаквали това, защото не слушаме подобна музика, но толкова се забавлявахме, енергията беше страхотна, всичко беше супер!” Разбира се, имало е и напълно противоположни реакции. Фенове са ни призовавали да се разкараме от сцената и са ни казвали, че никога повече не искат да чуят за нас, настоявайки да изчезнем завинаги. Винаги е вълнуващо да усетим реакцията на всяка публика.

Count Crocodelis – Обаче, сигурно питаш за определен момент, за най-налудничавите неща, които сме виждали или са ни се случвали. В Нидерландия ми подариха нова рокля последния път, когато свирихме. Едно момиче дойде при мен и ми каза, че има подарък. Хвърли ми пакета на сцената, отворих го и вътре имаше нова рокля. Доста забавно се получи. Свирили сме в Русия. Преди изпълнението на „Coffin Fucker”, обяснявахме, че в нея се пее за любовта и тя може да е между момчета и момичета, между момчета и момчета, и момичета и момичета и т.н., а в самата песен става дума за момче, което изравя мъртвата си приятелка, за да прави секс с трупа й – безгранична и нестихваща любов в гробището. Докато обясняваме тези неща за различните видове любов, на сцената се качи един огромен тип. Веднага си помислих, че ще ми разбие лицето. А този грамаден руснак се качи на сцената и ме целуна звучно. Доста странно преживяване. Особено за Русия.

Smattro Ansjovis – Случвало ни си е хора да мастурбират на сцената. Това стана във Великобритания и в Нидерландия. Имаме го заснето на видео.

Count Crocodelis – Много добре си го спомням. Все още пазя някъде кадри от случката.

Smattro Ansjovis – Това може би не е чак толкова екстремно за този тип музика. Но сме виждали и по-гадни неща.

От другата страна – Какво според Вас провокира хората на концертите да правят такива неща?

Count Crocodelis – Атмосферата.

Smattro Ansjovis – Смятам и се надявам, че всичко се случва заради забавлението. Надявам се, че хората не се опитват нарочно да провокират батални сцени или да провокират някакви отрицателни емоции. Те могат да се държат просташки по забавен начин. А това е чудесно. Щом няма наранени, няма значение какво правиш. Така мисля. Значи всичко е наред.

От другата страна – С хумор по-лесно ли се възприемат по-сложните неща?

Smattro Ansjovis – Цялата работа с хумора започна преди въобще да сме направили и един концерт. От самото начало, откакто почнахме да се гаврим с музиката, се нуждаехме от нещо, което да я направи интересна. За това започнахме да се обличаме по смешен начин и да се държим като избягали от лудницата. Смятахме, че има твърде много сериозни банди, които застават отпред, облечени в черни тениски и с дълги коси, неправейки нищо на сцената. Ние искахме нещо повече от това. Много по-лесно е да се пишат хумористични текстове, вместо сериозни и мрачни, което всяка банда прави. По забавно е да се пишат странни истории или за прецакващи моменти, които се случват в реалния живот, просто за да си правим веселото. По интересно е да се пише за такива неща, отколкото по типичните мрачни теми.

От другата страна – Има ли нещо, което не много хора знаят за BIRDFLESH, но бихте искали повече да научат?

Smattro Ansjovis – Това, че ние сме 150 процента сериозна група. 150 процента сме сериозни в това, което правим. Ние никога не сме си поставяли нарочни цели да се забавляваме на гърба на някого или да се подиграваме на други групи. Песните са винаги на първо място. Гледаме на тях много сериозно дори и да са забавни. Това е най-важното според мен. Да, забавни сме, но тази година ставаме на 30-ет и винаги сме вярвали, че в музиката можем да правим онова, което искаме. Но дори и да се забавляваме и да е забавно, всичко продължава да е много сериозно.

От другата страна – За тези 30 години получихте ли онова, което заслужавате като BIRDFLESH?

Smattro Ansjovis – Добър въпрос. Много добър въпрос. Не знам какво да отговоря. Може би, ако излизахме повече от образ, може би можехме да постигнем повече. Всъщност не знам какво да отговоря. Смятам, че отговорът е положителен. Много е трудно да поставиш BIRDFLESH не строго определено място. Някой да ни вземе и да ни каже, че пасваме тук или там. Смятам, че това е трудната част по отношение на групата. Бихме могли да свирим, както с всяка една банда на планетата, така и да не ни канят никъде. Твърде сме метъл за хардкор групите. От друга страна сме много хардкор за дет метъл бандите. Би трябвало да си основем наш собствен фестивал или просто да свирим всяка година на „Obscene Extreme”.

От другата страна – В коя песен е закодирана душата на BIRDFLESH?

Smattro Ansjovis – Ако си пуснеш, може би, песента „Alive Autopsy”, ще получиш почти всичко по отношение на BIRDFLESH и ще разбереш какво всъщност представлява групата.

Count Crocodelis – В нея има пънк-грайнд темпо, което се променя, има метъл риф. Песента има всички елементи на BIRDFLESH. Тя може да се слуша от фенове на кръст пънка до почитатели на MANOWAR.

Smattro Ansjovis – Тук можем да добавим и „Skyrat” от същия албум.

Count Crocodelis – Разбира се „Coffin Fucker”.

Smattro Ansjovis – Тя е по-метъл, грайнд и дет ориентирана.

Count Crocodelis – „Master of Violence”.

От другата страна – Ще спрем до тук, че ще изредите цялата дискография на BIRDFLESH. Нали знаете филма „This is SPINAL TAP”?

Smattro Ansjovis – Всеки път, когато свирим, изпадаме поне веднъж в сцена от филма. Всеки път, без значение, къде сме.

Count Crocodelis – Мексико, Мексико. Нашият басист говори в едно тур видео, че филма е все едно – „Добре дошли в света на BIRDFLESH”. Имаме подобно видео, около 13 минути от едно шоу в Мексико. Ние се вдъхновяваме от спомените си за издънки, които сме преживявали.От там черпим вдъхновение. Някои от песните ни са създадени по този начин. Всъщност доста от тях. Една такава е „Thank You For The Hostility”. Там вместо „hospitality” използваме „hostility”. Свирихме в Англия. Трябваше да ни осигурят по една легло на всеки от нас в хотелската стая. А се озовахме в един мизерен апартамент, в който имаше едно двойно легло, цялото в кучешки косми. Предложиха ни да си вземем, каквото си поискаме от хладилника. Отворихме го и в него сирене. Ама не да си купиш мухлясало сирене от магазина като синьото сирене например, а открихме сирене, което беше наистина мухлясало. А до него мухлясало грозде. Това беше храната, която ни бяха подсигурили. Нищо не ставаше за ядене. На следващия ден, когато пътувахме за летището, ни се счупи колата. Не са много весели нещата, които ни се случват, но продължаваме да се надсмиваме и знаем, че от тях ще излязат добри истории за песни.

Smattro Ansjovis – Когато пристигнахме в Мексико, местният промоутър ни попита къде са ни инструментите. Ние нямахме никакви с нас. Това беше част от сделката, защото пътувахме през САЩ и нямаше как да носим инструменти. Сделката между промоутъра и нашата тур агенция беше, че ние отиваме в Мексико без инструменти. Промоутърът трябваше да реши този проблем. Обаче се оказа, че той не си беше проверил пощата с тази информация. И като ни видя, и ни попита, къде са китарите, и като му казахме, че не пътуваме тях, той се хвана за главата. Получи се интересна история от това турне.

Count Crocodelis – Наложи ни се всяка вечер да заемаме инструменти от другите банди. Веднъж попитах един от другите музиканти в какъв строй му е китарата. Оказа се, че той не разбира какво го питам. И докато му изброявам настройките „A”, „Е”, „D“ и т.н. той ми отговаря – „Ами, тя е настроена за мен”. Най-добрият отговор, който можеше да бъде даден. „Моят инструмент е настроен за мен!” Беше едновременно тъжно и забавно.

От другата страна – А кой е вашият най-рокендрол момент?

Count Crocodelis – Може би турнето с MACABRE. То се получи точно така, както трябваше. Всяка вечер имахме легло.

Smattro Ansjovis – Продължи три седмици.

Count Crocodelis – Пътувахме през нощта, всяка сутрин се събуждахме в нов град. Мотаехме се като рок звезди. Понякога спяхме в наистина висока категория хотелски стаи. Получавахме готини вечери. Някакви такива малки допълнителни глезотии, които никога не сме искали, но оценяваме вниманието към нас. Примерно да ни дадат наистина хубава местна бира, нещо наистина специално, което преди не сме опитвали. Преди три години свирихме на „Brutal Assault”. Преди нас на сцената бяха някакви момчета, които на фона на филмова музика обявиха с патос името на групата. И върху публиката се изсипа дъжд от сладки. Такива неща с яки.

Smattro Ansjovis – След един концерт получихме на сцената кошница с цветя. Не е типично за метъл банда, но го приехме и се почувствахме много специални. Почувствахме се не точно като рок звезди, а може би като звезди, изпълняващи традиционна фолклорна музика.