Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.

Тази случка не е моя, но съм я чувал един-два пъти и определено трябва да остане за поколенията. Знам, че звучи по-невероятна от онази със съседката, която срещнала еднорог на Витошка навръх Еньовден, но от друга страна магьосниците пък са изчислили, че шансът едно на милион се пада девет от всеки десет пъти. И разбира се картинката е илюстративна.
Та да се върнем все пак на историята

Класическа рок група – вокал, китара, барабани и бас свирили в сравнително малък клуб. Правили предимно кавъри и тук там по някоя авторска песен, но нищо супер запомнящо се. Барабанистът стандартно се бил скрил зад сета си и не се виждал много много, но вокалът и китаристът през цялото време правили чупки, стойки, размятали коси и дивели все едно са на Уембли. Басистът от своя страна не блестял особено със сценично поведение. Всичките му движения се свеждали до три – заставал фронтално към публиката, заставал с лявото рамо към публиката и заставал с дясното рамо към публиката. И като станало дума за публиката – отпред куфеели няколко човека, но погледите на половината група били насочени към една от масите, където седяло готино русо миньонче и кротко си пиело питието без видимо да обръща внимание на групата.

Минал първият сет, минал вторият и по средата на третия чудото се случило. Басистът се обърнал с лице към хората, фиксирал девойчето, пуснал разсеяна усмивка и изведнъж мацката се изтреляла към сцената. Качила се горе, подминала като бърз влак китариста и певеца и залепила звучна целувка на бузата на басиста. Дори не забелязала останалите, които точили лиги, имала си ясна цел – басиста!