Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.

Преди доста години имахме концерт в Благоевград. Тогава свирих в сборна формация с колеги. В групата имаше по няколко човека на всеки инструмент (дори на баса бяхме двама) и се редувахме през няколко песни и въобще веселба. После част от хората решиха да стават сериозни, намериха си истински басист и последните 1-2 години редовно са номер едно в класациите на З-рок, но това е една друга история.

Бяхме предпоследна група, забихме успешно, хората се разотидоха преди хедлайнера, че бая захладня, ние минахме през някакво кръчме да се почерпим по повод първото ни свирене извън София, въобще идилия. Като хвърляхме чопа за разпределението по стаите аз се бях паднал с основния барабанист и един от вокалите. На сутринта лека полека се разбуждаме, певецът отваря последен сънени очи, надига се на лакът, оглежда се наоколо и възкликва разочаровано:
– И какво, сами сме си в стаята. Ние сме егати рок звездите, бе…