Култовите ТЪМНО се събират

Преди малко на официалната страница на култовата българска алтърнатив рок формация ТЪМНО се появи съобщение със следния текст:

„Приятели, имаме да направим важен анонс – нещо, което пазим от известно време в тайна: 29 години след разпадането на групата, решихме да я съберем отново. Ще бъдем в една трета променен състав, тъй като на баса вече ще е Mihail Ivanov-Misho – виден джазмен и голям пич. Записахме и три нови песни, като премиерата на първата ще е утре вечерта точно в 21 часа – едновременно в youtube и по Radio Z-Rock, където ще гостуваме при Гурко в предаването „Гараж“ по Z-Rock. Долу има линк към парчето. Ами това е. Благодарим отново на всички, които помнят, дано не ви разочароваме! Наздраве!“

Група ТЪМНО е наследник на техно-траш групата ИДОЛ. В началото на ’90-те започва да се усеща влиянието на Сиатълската сцена и в България и ТЪМНО започват да работят в този стил, смесвайки го с някой етно елементи. След няколко участия са забелязани от Unison които решават да ги издават. Така се стига до първия и единствен албум, който е, може би, най-силното заглавие алтернатив в България и до сега. В телевизионното предаване „РОК-ОКО“ се появява клипът на песента „Сбогом Жозефа“ който прави отлична реклама на групата. През 1994 г. ТЪМНО участват на фестивал в Скопие – Македония. След успеха на албума ТЪМНО започват работа по втори, който така и не е издаден, тъй като Unison прекратяват дейността си. Не след дълго групата се разпада.

Митичното трио е в състав Васил Русев /Чайката/ – китара и вокали, Деян Драгиев /Даката/ – барабани и новото попълнение джазменът Михаил Иванов /Мишо/ – бас, който идва на мястото на Боян Златков /Епето/. Групата вече е записала три нови песни, като за своето завръщане са избрали “All about the fear” или „Всичко за страха“ –  нещо, което отдавна не се е появявало у нас – симбиоза от тежки рифове, мелодични вокали и неравноделни тактове, така специфични за бандата.

Днес, може и да са се променили на външен вид, но енергията е същата, а и гласът на Чайката все още е като на деветнайсет годишен, Даката все така свири безкомпромисно, а басът на Мишо звучи плътно и дълбоко.

Някои хора може и да се запитат: Защо? Няма ли така да бъде убита една мечта, една легенда? Отговорът е еднозначен: По-добре късно, отколкото никога, а и шило в торба не стои. Просто понякога му трябват 30 години, за да я пробие.