Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.

Случката е отпреди петнайсетина години. Аз и сега не мога да свиря, обаче тогава още по-малко можех. Та бях се замислил да сменя баса с петструнен и бях хвърлил око на един Ibanez (забравил съм вече модела, обаче много скъпа беше пущината нещо от сорта на 1200-1300 лева). И така един прекрасен ден гледам в музикантския форум, че някакъв човек си продава баса. По описание беше в почти перфектно състояние, първи бас му беше на момчето и обявата беше написана с много любов. Значи това музикантите си обичат инструментите повече, отколкото нормалните хора си обичат колите! А да, цената също беше поносима – 800 кинта.

Звъня аз веднага на посочения телефон, уговаряме си среща и отивам до тях. На първо гледане всичко беше перфектно – нови струни, прав гриф, никакви драскотини. Абе поддържан бас си беше без забележки. Все едно човек не е свирил на него! Аз обаче нали око да види, ръка да пипне помолих ако може и да го пробвам как звучи. Момчето извади някакво кубе, бучна ми кабел и ми даде да разцъкам.

Изсвирих си няколко любими бас линии много приятно си звучеше. Подкарах малко от Pulling Teeth, малко от Ytse Jam, мотивче от Paranoid, друго от Goin’ Blind, интрото на My Friend of Misery и на Hysteria… Накрая вече бях твърдо решен да го купувам. Носих си дори и пари с идеята ако харесам инструмента да се прибирам с него. Обръщам се към продавача и викам:
– Супер як бас, вземам го.
И бъркам вече в джоба да плащам. Той ме погледна с леко оцъклен поглед и отвръща:
– Абе аз размислих, няма да го продавам. Първи бас ми е, оказа се, че съм много привързан към него и не мога да го продам!

И до ден днешен не знам дали човекът наистина се отказа да го продава въобще или моето свирене толкова го уплаши, че реши да му търси друг собственик.