Дебютът на PINK FLOYD “The Piper At The Gates Of Dawn” навършва 45 години

Сериозна възраст за албум! На днешната дата преди 45 години, светът разбра, че поредната британска банда е тук, за да вдъхнови няколко поколения музиканти с необикновената си музика, нечувана дотогава.

Годината е 1967, Лондон „суингира“, а тийнейджърите са обвзети от бийтълманията. Въпреки това, сцената е отворена за стотиците млади групи, конкуриращи се помежду си. Но в Pink Floyd има нещо различно. Всичко започва през 1965, когато група ентусиазирани колежани в лицата на Roger Waters, Nick Mason, Richard Wright и Syd Barrett, се събират, за да правят това, което най-много обичат – да се занимават с музика. Под лидерството (така да се каже) на Сид Барет, новосформираната група покорява лондонската ъндърграунд сцена, дори успява да издаде успешните сингли „Arnold Layne”и „See Emily Play”. Две години, след първата им поява пред публика, Pink Floyd са готови с първия си албум „The Piper At The Gates Of Down”.

Това съвсем не е мейнстрийм албум, който да си пуснеш просто така, за фон на деня. Това е музика със скрити послания и честно да си призная, с много странни звуци, с които обаче, Барет и компания казват много неща. Ако не друго, то поне заявяват претенцията си, да са новите психеделик крале на Великобритания … като за  начало. Това е един пълен с измислени неща и фантазии албум, в който най-често става дума за космос, странни, митични същества като гноми и други подобни.

Всъщност тези теми са плод на изключителното въображение, което Сид Барет има, а и не се притеснява да разгръща. Може би това се дължи на факта, че тогава е студент по изкуство, а може би причината е много по-простичка, а именно злоупотреба с халюциногенни гъби и разни други субстанции. Това от своя страна започва да си играе с ясната визия на Барет, относно музиката, и въобще с всичко, свързано с нея и бандата. Ето защо Дейвид Гилмор се появява на хоризонта за следващия запис на Pink Floyd, “A Saucerful of Secrets”.

„The Piper Аt The Gates Of Down“ се оказва доста успешен, приема се добре от критиците, попада в редица класации, като например класацията на списание „Mojo”, за 50-те най-дисидентски албуми на всички времена – 40-то място; в класацията на списание „Q” за 100-те най-велики британски албуми на всички времена – 55 място; в класацията на списание “Rolling Stone”за 500 – те най-велики албуми на всички времена – 347 място.

Но не класациите са важни, а тласъкът, който младата група получава през 1967. Само си представете: група колежани, свирят по ъндърграунд клубове, само след няколко годинки, получават договор за албум, който се приема добре. Изведнъж медиите започват да шумят около тях, и така до днес, когато отбелязваме 45 години, откакто Pink Floyd изкарват „The Piper Аt The Gates Of Down“.