Интервю с ANDRALLS, Бразилия

Интервю с бразилците Andralls, взето при гостуването им във Велико Търново по повод концерта на бандата в клуб „Тhrash Zone“ на 28-ми юли 2012 година.

Здравейте, момчета, и добре дошли в България! Интервюто, което ще направим, е за Metal Hangar 18 – eдин от най-добрите уебсайтове в България за метъл музика. Имаме за задача да представяме редовно подробна информация за фестивални събития, концертни репортажи, ревюта на албуми и интервюта с интересни банди , които гостуват в България. Благодаря предварително за отделеното внимание и нека да започваме с въпросите:

MH18: Kак решихте да сформирате Andralls, кои бяха първите членове и как всъшност започна всичко?

Аlex: Първо с две думи да представя актуалния състав на Andralls: аз – Алекс (Allexandre Brito) – барабани, Клебер (Cleber Orsioli) – китара и вокал, Eди (Eddie C.) – бас и бек-вокали.Наздраве от нас и благодарим за поканата.

Ние сме стари приятели, израстнали сме заедно и заедно слушахе любимите си банди.. Паралелно с това започнахме да свирим заедно, като през 94- стартирахме бандата под друго име, а целта беше ясна – да формираме Andralls. По това време имахме друг китарист, в последствие бе заменен от Алекс (Alex Coelho – Vocais/Guitars), който изкара доста дълъг период в групата. Началото бе поставено, като Andralls винаги са се стремяли да свирят т.нар.”fast thrash”.

MH18: Kои групи бяха вашето вдъхновение?

Alex: Класиките в жанра естествено – Sepultura, Megadeth, Slayer, всички стари траш-банди от онова време бяха нашите герои.

MH18: Няма как да не ви попитам, освен ако не е прекалено лично и не ви се говори за това, как всъщност се разделихте с предишните членове на Andralls – (Alex Coelho – Vocals/Guitars, Denis Di Lallo – Guitars)?

Alex: Разбира се, че няма проблем да говорим за това. С Denis сме стари приятели, живеем в един и същ квартал. Той напусна бандата, понеже се ожени, сега има собствено студио, просто семейния живот е нещо различно. Нямаше как да продължи с турнетата, просто изгуби желание за това. Разделихме се малко шумно, но така е с повечето банди и не го считаме за нещо сериозно.

Колкото до Alex, причината е сходна – в този период си намери ново гадже, а нали знаете какво става когато една жена ви постави известния в средите въпрос: “Аз или бандата” …

MH18: Имаш ли информация с  какво се занимават Alex и Denis към момента?

Alex: Alex Coelho започна да свири в група… Тоест ние му намерихме група, тъй като след две-три годишна пауза той дойде при нас и започна да ни врънка с приказки от рода “Момчета вземете ме обратно, искам да свиря с вас…” Нямаше как да стане, затова му намерихме занимание – една местна кросоувър банда.

Denis Di Lallo в момента е продуцент, дори работи върху  последния ни студиен албум.

Въпреки всичко ние сме като едно голямо семейство, няма никакви лоши чувства между стари и нови членове на бандата – все пак вече сме хора на възраст и не би ни отивало да се държим като хлапета.

MH18: Преди  години излезе  новина, че подготвяте първото си ДВД. В застой ли е проекта или беше само слух.

Alex: Всъщност ние записахме материала за това ДВД, съвместно с нашия стар лейбъл  Marquee Records, всичко около издаването му беше подготвено, но незнайно защо от звукозаписната компания решиха, че не искат да го издадат официално. Но пък материалът беше в нас, така че просто го изпиратствахме и започнахме да го продаваме като неофициално издание по концертите ни тогава. Жалко наистина, понеже нещата бяха направени доста добре, но така и не видяха бял свят по официалния начин, мисля че това никога няма да се случи в този стар вариант. Сега сме на друг етап с Andralls, имаме нови членове и сме в процес на събиране на нов, актуален материал за ДВД. То ще представлява нещо като антология на групата – “15 години Andralls”, като  в него ще бъдат включени кадри от стария запис, така че все пак нашите фенове ще могат да видят и неща от първия  период на бандата.

MH18: В Бразилия има много голяма метъл сцена, както и в цяла Латинска Америка, разбира се, особенно в траш метъла. Какво реално се случва в момента там?

Cleber: Сцената наистина е огромна. Има страшно много добри банди, както утвърдени, така и нови. Разбира се, за групи като Andralls e доста по-лесно да направиш турне с доста концерти, тъй като имаме необходимия материал за това.

Като цяло Бразилия е страна с много запалени метъл фенове, както впрочем и е и при вас в България, така подразбрахме и дано се убедим в този факт тази вечер.

Alex: Точно – отнесено към населението на страната – да, наистина има много метъл фенове при нас, хаха J.Голяма държава, много хора.

MH 18: Преди време четох изказване на вашия министър-председател, който каза следното:

„Бразилия се гордее със следните три неща, които са популярни по цял свят: Айртон Сена (Мир на праха му!), националният отбор по футбол на Бразилия и Sepultura”. Как бихте коментирали това изказване?

Alex: Айртон Сена е Бог! Колкото до Sepultura, те наистина накараха света да заговори за Бразилия като страна, в която има нещо различно от добър футбол, самба и кафе… И това отвори много врати за групите от Южна Америка като цяло, не само за Бразилия. Те бяха пионерите, представящи част от “Третия Свят” в едно по-различно амплоа. Благодарение на тях, всички банди от региона се чустват способни на чудеса, а ние сме готови да ви го покажем нагледно и да ви разбием тази вече

МH 18: Няма как да не ви задам конкретно въпрос за  Sepultura. Оказали ли са някакво влияние на вас, познавате ли се с тях, какво мислите за цялата история която се разви в групата.

Аlex гордо показва татуировката си с логото на бандата, ухилва се и току да започне – Даката  пристига, носейки няколко студени бири и интервюто за момент прекъсва, всички са ухилени, отварят се кенчета , а симпатягите от Andralls започват да крещят ”No more interview”… Усмиряваме обстановката и продължаваме.

Alex: Sepultura са нашето най-голямо вдъхновение… Познаваме момчетата, поддържам добри контакти с Andreas Kisser, винаги когато се видим си прекарваме добре, оказвали са ни подкрепа през годините нееднократно. Пийваме, пушим и си говорим за Andralls и Sepultura. Andreas  знае ,че съм болен техен фен, помни ме от времената, когато като хлапе не съм пропускал концерт – винаги от първите редове на публиката. За мен обаче това не е онази банда от моите младини, но уважавам Andreas безкрайно много за неговите усилия през годините и отдадеността нa  му на каузата “Sepultura.

MH 18: Какво мислите за Derek Green – актуалния вокалист на Sepultura?

Alex: Той е пич, но не е за Sepultura.

MH 18: С кои големи имена от съвременната метъл сцена бихте искате да свирите заедно?

Clelber: Специално за мен: с удоволствие бихме делили сцена на първо място с Annihilator, следват „старата” Sepultura, Мegadeth, Motorhead, Overkill… Колко банди трябва да изброя… хехехе J. Обичаме фестивалите и като фенове, с удоволствие бихме се насладили на подобен line-up, включващ и Аndralls, разбира се

MH18: В момента сте към края на европейското си турне, успешно ли беше за вас. Имахте проблеми в Полша, какво се случи там?

Alex: Ох, Полша… Имахме неприятен инцидент. Паркирах колата не където трябва, а тъпаците я вдигнаха и поискаха пари, за да мога да си я получа обратно… (Колко странно , а Алекс J?)

Концертът в Краков беше невероятен, но след него започнаха да се случват само тъпотии. След като си платих на полицията и взех обратно колата, реших да паркирам пред хостела, в който бяхме отседнали. На сутринта установихме, че някой е разбил шибаната ключалка на автомобила, само за да открадне стойката и зарядното на GPS-a. Целият ван смърдеше на мърша. Напуснахме Краков и се отправихме към Гжешов, междувременно започна да вали, настилката се разлигави. В един момент ми се наложи да натисна спирачката, колата поднесе, всички започнаха да крещят, докато се пързаляхме по склона изън пътното платно.

Концертите си бяха супер, публиката също, но просто в Полша нямахме късмет. Важното обаче е, че излязохме живи и здрави от цялата ситуация. Всичко можеше да завърши далеч по-зле.

Гледаме философски на нещата – много глупости могат да се случат, когато си на турне за доста дълъг период от време. Сега се смеем на тези моменти, но определено не беше приятно.

MH18: Как беше концертът ви  в Румъния вчера?

Аlex: Tова беше един от най-бруталните концерти в цялото турне. Клубът в Сибиу беше малък, но беше пълен с доста чуждени – германци ,французи , италианци и естествено румънци. Извявата ни в Клуж също бе на ниво…

MH18: Последен въпрос: Аndrallsса от Сао Пауло?

Alex: Аз не съм точно от Сау Пауло, но живея в този град от 30 години. Cleber и Eddie са родени там.

MH18: Подкрепяте ли любимите си футболни клубове?

Аlex: Аз съм фен на Палмейрас, хахаха.

Cleber и Eddie: Сао Пaуло завинаги, това е любимият ни отбор…

MH18: В тази връзка искам да ви разкжа една история: През 1969-та година , любимият ви Сао Пауло пристига за контрола в България в ролята на действащ световен клубен шампион и се изправя срещу моите любимци от Етър – Велико Търново – гордостта на града , в който се намирате в момента. Мачът завършва залополучно за вашия отбор, като инкасирате два безответни гола и си заминавата победени от Велико Търново. Надявам се тази вечер да ни вземете реванш за тази загуба и да ни изпратите крайно изтощени по домовете…

Cleber: О, човече, наистина ще проверя тази история, никога не съм чувал за нещо подобно. Благодаря за ценната информация, беше супер интересен факт…

MH18: Наистина последно – какво мислите за Дилма Русев?

Alex: Ние наистина не харесваме политиците, нямаме желание да говорим за такива безмислени неща. Тя представляваше една наистина добра партия, но когато получи властта,  започна да се държи като всеки шибан политик на този свят. Обещанията са едно, но действията – съвсем друго.

MH18: Момчета, още веднъж ви благодаря , беше истинско удоволствие за мен.

Alex: Ние ти благодарим, надяваме се тази вечер да ви покажем какво всъщност представлява мощта на Andralls наживо. С удоволствие ще се върнем пак, дълго време уточнявахме детайлите с Данчо, но сега сме щастливи и горди, че в крайна сметка сме тук.

Благодарим специално на Йордан за всичко. Той е човекът!!!!

Тръгваме към обратно към читалището, но сърце юнашко не спира….

MH18: Следващият път ще ви помоля да разкажете за това как загрявахте за Judas Priest през далечната 2001…

Alex: Я да взема да ти разкажа сега (под бурните викове на насъбралите се кибици).

Това беше най-доброто нещо, което можеше да се случи на толкова млади и нахъсани момчета. Просто ни се струваше нереално – може би изживяването на живота ни до момента. Първият ми концерт, и то какъв – да отваряш за Judas…

Трябваше да загряваме за Sepultura, но промоутърът в последния момент избра друга местна банда – Necromancia. От мениджмънта се обадиха и ни казаха – „Момчета, имаме проблем. Няма как да свирите преди Sepultura…”

Tогава си казах-защо на нас трябва да ни се случват подобни неша? А отсреща ми зададоха въпрос: “А ОК ли е за вас вместо това да загрявате Judas Priest?”

Toва беше невероятно, мислех , че се бъзикат с мен… Турнето беше част от “Demolition Tour”, частта му в Бразилия, а ние летяхме в небето.

Tim Ripper Owens е страхотен вокалист и страшно добре се вписваше в нещата на Priest от това време… Пичовете от Judas бяха невероятни – спокойни, земни и добри с нас. Направихме три концерта – един в Рио и два в Сао Пауло, на последния всички членове на Judas Priest се радваха на нашата загрявка, наредени зад сцената куфееха с кеф, облечени с фланелки на нашата банда. Това остава в спомените ми като един сън – не може да е било истина, хехе J Свирили сме с много наистина добри групи, но това остава като върхът в кариерата на Andralls.

Какво се случи малко по-късно…Аndralls излязоха и разковаха клуб “Thrash Zone”.Mощна траш-касапница , нерпрестанен контакт с публиката и много доволни усмивки.В адската жега нееднократно се заформяше мощно пого, потта се лееше из ведро, както впрочем и ледената бира.Огромни благодарности към родните банди Il Pasaro (Варна) и Axecutor (София), които допринесоха за едно наистина запомнящо се събитие. Дано Велико Търново също е останало като хубав спомен за тези приветливи, бразилски симпатяги.

А болярското гостоприемство предстои да бъде проверено за пореден път през август от Udo Dirkschneider и неговата банда. Елате повече, защото НИЕ СМЕ БОЛЯРИТЕ!!!

* Един материал на Journeyman и Demolition Hammer. С любезната редакция на Spirit Crusher.