За два дни Лихтенфелс се превърна в Царство на мрака/ For two days Lichtenfels became Kingdom of Darkness

Stadthalle, Lichtenfels

Тихото градче Lichtenfels в Германия беше разтресено от хиляди фенове, дошли специално, за да станат свидетели на един от най-добрите тематични фестивали в Европа.
Първият ден, 29 април, фестивалът започна в 14:00, този ден успяхме да видим Bifröst, Battlelore, Bran Barr, Ignus Fatu, Alcest, Catamenia, Negura Bunget, Helrunat, Sagh, Odroerir. Хедлайнери бяха Kampfar и Enslaved. За огромна моя радост успях да сгащя Grutle Kjellson и Arve Isdal ( познат още като Ice Dale и член на бандата Ov Hell), докато се опитваха да минат незабелязоно покрай феновете. В интерес на истината само аз ги съзрях и веднага им спрях „малката разходка“, за да ми дадат автограф на касетата от 1997- Eld. Бяха доста учудени от факта, че някои притежава такава реликва ( специални благодарности на alexxander за колекцията, която ми предостави). Атмосферата в самото хале, където се проведе фестивала, беше уникална – навсякъде се разкарваха мъже с поли или типични фолклорни носии и препаски, хванали по един рог и надигаха наздравици по между си и към сцената като поздрав за бандите, които свириха. Имаше две сцени и подготовката за излизане на следващата банда не отнемаше повече от 15 минути. Продаваше се медовина, с която аз успях да прекаля и двата дена, цените също бяха горе-долу нормални. Бандите Bifröst, Battlelore, Bran Barr както и Ignis Fatu, Odroerir,  имат типичното фолк метъл присъствие на сцената с включени инструменти като флейти, гайди, хърди-гърди и напеви, биха се харесали на феновете на Eluveitie, но може би не дотолкова на почитателите на по-тежката музика.

Bran Barr

Определено обаче създадоха атмосфера за надигане на чашката по-често и подгряха публиката за излизането на следващата вълна от музиканти – Catamenia, Helrunat, Sahg. Имах чувството, че бандите бяха подредени нарочно в тази поредица, минаваше се от по-лек фолк метъл, към убийствения и вдъхновяваш pagan/black, който ни изкърти особено при излизането на моите фаворити тази година – Kampfar. Реших да не използвам привилегията си и да влизам пред загражденията, не ми се правеха снимки, исках да съм най-отпред в публиката и да виждам как всички експлоадират. Очаквах Kampfar да направят страхотно шоу, но това, което показаха на феновете беше просто изумително! Десет минути преди да ги осветят прожекторите, барабанистът Ask беше седнал на един стол до сцената и свиреше на въображаеми барабани. Когато завесата се вдигна музикантите излязоха един по един, вокалистът Dolk ни заля с цялата си енергия. Не знам дали съм виждала по-енергично присъствие на black metal банда досега. През цялото време Dolk обикаляше от единия до другия край, вдигнал високо ръка, хванал микрофона, като че ли ни омагьосваше с гласа си. Изглеждаше така, все едно току що е напуснал норвежкия skogen (гора), за да дойде и да ни каже какво се крие в тъмнината. Когато нямаше вокални партии Dolk се покланяше и благодареше на публиката, която крещеше с пълна сила.

Kampfar

Бандата заби новите си парчета Nattgang, Huldreland, Trolldomspakt, но не забравиха и олд скул феновете си!
–      Do yоu want some fuckin’ old school , mother fuckers??
–      Yeaaaaah – беше отговорът ни и Kampfar забиха Vettekult и Vantro от албума Heimgang 2008, както и Ravenheart.
Нямаше парче, на което да не настръхна, тази банда звучи уникално на живо, а на сценичното поведение на Dolk може само да се завижда. Един час неподправен РАЗЦЕПВАЩ ЗВУК ОТ АДА!!! Kampfar направиха лайф и на песента Volvers от новия албум, където вокалните партии се изпълняват от барабаниста Ask, както той скоро сподели в интервюто, дадено ексклузивно за MetalHangar18. Това, че говоря само за Dolk разбира се, не означава, че останалите от бандата не бяха също брилянтни, всички спомогнаха за еуфорията и транса, в които изпаднах и аз. Определно Kampfar са банда, която може да сложи в малки си джоб много от ветераните на black метъла. За съжаление трябваше да слязат от сцената, а на тяхно място от другата страна щяха да застъпят легендите Enslaved, предвождани от невероятният Grutle Kjellson. Бях малко тъжна от факта, че сет-а на Kampfar свърши и отидох до бара с медовина, за да се утеша. Докато отпивах, опитвайки се да осъзная на какво шоу бях станала свидетел, видях висок, строен рус младеж да минава покрай мен. Нямаше нужда да се обръща, за да го позная, тази вечер нямаше друг музикант с такава осанка – Dolk! Естествено го спрях и помолих за снимка, която получих и това беше вторият ми трофей.

Dolk, Kampfar

Enslaved изсвириха парчета от новия си албум Axioma Ethica Odini, докато публиката им подаваше едно по едно желанията си. Въпреки, че доста са променили звученето, те пак показаха, че има защо толкова много година да са спрягани като едни от най-добрите на pagan сцената. Grutle и Arve в комбинация – невиждано! Спонтанност, желание да се раздадат изцяло на феновете си, адски добри на живо. Arve е истински виртуоз, Grutle преминава с такава лекото от пеене в гроул-вокали, непрестанно куфеене на сцената. По време на песента Giants, на публиката не и оставаше нищо друго освен да стои и да гледа вглъбено към Enslaved. Тук- там се виждаха вдигнати във въздуха ръце, но по-голямата част просто седяха като вцепенени. Мога да кажа, че всяка банда от тези, които излязоха на сцената на Рагнарок, прави музика, както я чувства и не робува на някакви определения за стил или каквото и да било друго. Ако някой каже, че Enslaved звучат по-прогресив – добре, но това по никакъв начин няма да промени отношението на истинските им фенове към тях, защото за да си фен на дадена банда, трябва да усетиш принадлежност към идеите им. А ако те еволюират няма значение в каква посока, стига да не е свързано с пари, а да е вътрешна необходимост на музикантите – фенът остава фен. Това правят Enslaved и след този лайф, аз оставам фен.

След тях забиха нашите добри познайници Negura Bunget и така завърши първия ден. Тълпата се отправи вън, където бичеше old school thrash от малките капанчета и всички се наливаха с бира.

Вторият ден започна с Blackshore, Ctulu, Path of Golconda, Dalriada, Araffel, Adorned Brood, Eis, Agrypnie, Valkyrja и завърши размазващо с Manegarm, Thyrfing, Orphaned Land, Twilight of the Gods, Obscurity и Todgelichter. Предния ден имах възможността да си поговоря малко с Ctulu, много добра банда. Представиха новият албум Sarkomand на феновете си. Имаше достатъчно събудили се хора и касапницата започна още по обяд. Въпреки хубавото време навън, Ctulu успяха да създадат достатъчно мрачна атмосфера.

Mathias, Arne -Ctulu

Те са сравнително нова банда, но изглеждаха така, все едно излизат за не знам си кой път на сцената. Всички бяха облечени в тон, вокалистът Rolf има убийствен глас, Mathias и Arne изглеждат мили, докато не се качат на сцената – каменни изражения, абсолютен блечец! Много се изкефих на тези момчета – „SAAARRRKKOOOMMAAND!“

Другата сцена се подготвяше за Path of Golconda. Аз ги послушвах тук преди да замина, даже доста сериозно си куфеех. Определено имах нужда от нещо по-хард, че тези средновековни музикални инструменти предният ден ми бяха дошли малко в повече. Бях пред загражденията, за да направя някоя по-добра снимка, обаче апаратът ми определно няма такъв обектив. Тези момчетата са огромни и правят адски добър дет метъл.

Manuel, Path of Golconda

– This is REEETUUURN! – изграчи вокалът Manuel.

И всички започнаха мощно да куфеят, по едно време се създаде и малък мош пит. Музиката им не мога да я сравня с нищо друго, слушано досега, даже почвам да се чудя откъде са се вдъхновили да правят нещо средно между Morbid Angel, Deicide. Всъщност те споделиха пред мен след сет-а си, че наистина са уникални и не могат да се оприличат на нищо друго. Те са Path of Golconda.

Daniel, Rüdiger - Path of Golconda

Отидох да си взема автограф и се наредих на опашката от мадами ( защо ли?). Дойде и моя ред, Manuel ме видя, сръга Roman, който щеше да се подпише първи и каза: „Хей, напиши отгоре „За Блага“. Ех, този Facebook… По-нататък си запълних времето с интервюта, нови запознанства и се наложи да изпусна някоя друга банда, просто нямаше как да съм на няколко места едновременно. Включих се отново на Manegarm, с които успях да поговоря преди около две седмици. Цигуларят им е страхотен, определено придава супер свежо звучене на треснята и гроул вокалите. Пренасянето в битката Ragnarok продължи с Thyrfing, Orphaned Land. Успях да изпадна в момент на Valhalla, дори се хванах на няколко пъти да се поклащам в такт, вместо да куфея. Това му харесвам на viking/folk метъла – мелодиите и как инструменти като синтезатори, цигулки могат да се впишат толкова добре. Разбира се, заслугата за това е на музикантите. Към края се качиха дългоочакваните Twilight of the Gods и забиха Under the Runes, From Father to Son. Размазах се, както и всички в публиката, халето вече беше станало малко за феновете, дошли да видят тази, така наречена Tribute to Bathory банда. Забелязах, че в YouTube вече са пуснали няколко клипа, който иска може да види там за какво става въпрос. Страхотния завършек на вечерта беше спомогнат от германците Obscurity и Todgelichter. Мислех, че ще бъда като труп, но истината бе една – не чувствах никаква умора, не ми се спеше, сърцето ми биеше безумно силно и бях готова за ОЩЕ – ОЩЕ PURE FUCKIN’ BLACK METAL!!!

Очаквайте, като си изпия бирата интервю с Roman и Manuel от Path of Golconda.

Също така скоро видео-интервю с Ctulu, както и ревю на новия им албум Sarkomand, който те любезно ми предоставиха.