Интервю с Mitch Harris (Napalm Death)

Репортаж за On! Fest може да намерите тук

Pestilence: Здрасти, Мич, това е четвъртото ви гостуване в България.
Сигурно ти е писнало от такива тъпи въпроси, но какво е чувството, харесва ли ви при нас?

Mitch:  Винаги ми е харесвало тук. В София шоуто винаги е било силно, публиката и енергията са страхотни. Винаги свирим в по-големи зали, разбрах, че тук няма много „средни” зали  – или са твърде големи, или твърде малки, което не помага на звука, но това няма значение. Добра алтернатива е да свирим тук вместо на феста в Плевен, който беше отменен.

P: Радвам се да го чуя! Ти си родом от САЩ, какво беше чувството когато се премести в Англия?

M: Ами доста бях доволен, защото съм от Лас Вегас, където имаше страшно много тъпи закони и за да пиеш или да отидеш където и да е било трябваше да си навършил 21. Аз тъкмо бях навършил 19 когато се преместих и чувството беше жестоко – тотална свобода и никакви проблеми с полицията! Като поостарях вече наистина се превърна в мой дом, свикнах с всичко, освен с климата, убива ме!

P: Чувал съм доста гадни работи за времето там! Преди това си свирил в Righteous Pigs, и освен това участваш в доста странични проекти. С Шейн участвахте в един хеви метъл проект – Absolute Power. Поради липса на по-добро определение ще кажа, че го намирам за неочакван. Какво ви накара да направите този албум ?

M: Просто един наш близък приятел – Simon Efemey – имаше идеята за бандата и просто се събрахме и го сглобихме в студиото. Отне ни 7 години да го завършим, защото нямахме съпорт от нито един лейбъл. Беше готово и си седеше така, нямаше какво да го правим и как да го издадем, но процесът беше много забавен!

P: А планирате ли турне след издаването на новия си албум ?

M: Все още обикаляме в подкрепа на Time Waits for No Slave. Ще посетим Русия, там още не сме били. 9 дати в Русия, 22 в Канада и после… не знам какво ще правим през ноември,хаха, сигурно ще се отбием до Южна Америка. Но когато албумът излезе през февруари цикълът започва отново и в следващите две-три години започваме да обикаляме всичко, което можем.

P: Като го каза това, имате ли любимо място, някъде където се чувствате най-добре приети?

M: В Испания! Харесва ми как се вършат нещата там – цяла нощ купон, след това спиш до късно – готино е.

P: Извинявай, не ме бива в интервютата особено, затова ако искаш да споделиш нещо конкретно ?

M: Ами, доста се вълнувам относно издаването на новия ни албум през февруари. Отново ще е доста екстремен, но по нов начин, изпробваме нови неща, навлизаме в нови територии.

P: Все пак ще продължи тенденцията от последните албуми?

M: Ами, да, но определено се отличава от последните 4, в хубав смисъл!

P: Имаш ли любим албум на ND?

M: Този, който сега предстои да излезе. Още не сме обявили заглавието, по някаква причина. Но от преди това Time Waits for No Slave и Utopia Banished, въпреки, че предпочитам звука на Mass Appeal Madness. Това ми беше първият любим запис откакто свиря в ND, но разбира се харесвам и старите неща – Scum и From Enslavement to Obliteration.

P: Мой любимец е Harmony Corruption. Записан е в Морисаунд Студиос при Скот Бърнс, нали?

M: Да, беше готино, определено добър начин да видиш какво се случваше по онова време, но не ми е любим нито откъм продукция, нито музикално.

P: Можеш да чуеш доста дет-метъл влияния там?

M: Да, но това просто се случи в процеса, не сме го предвиждали. Не сме си казвали „Хайде да звучи по-дет метъл.”, само съчетавахме различни влияния докато го записвахме и така се случи. Като че ли това е по-доловимо на Mentally Murdered, от там се започна тази тенденция. Настройката (на музикалните инструменти) беше по-висока на Harmony Corruption, това оказа влияние и промени звученето.

P: Когато слушам други албуми и групи, продуцирани в Морисаунд, не мога да не се досетя за този албум. Има доловима прилика, което в никакъв случай не е лошо. Мислиш ли, че продукцията е оказала влияние и ви е накарала да зазвучите като доста други банди?

M: Не бих казал. Harmony Corruption наистина звучи различно в сравнение с други албуми на ND. Ние (Mitch Harris, Barney Greenway, Jesse Pintado) тъкмо се бяхме присъединили към бандата и влязохме в студиото доста уверени, защото знаехме, че си разбират от работата. Нямахме какво много да кажем, Скот имаше изграден маниер на записване. Jesse беше работил преди това с него върху Terrorizer и процесът беше лек, Скот е готин и беше много приятно да се работи там. След това чух албумът и да, звучи страхотно в кола, но на домашна система – не толкова. Имах различни очаквания за него, които се сбъднаха в Mass Appeal Madness.

P: Какво ще кажеш за всички етикети и стереотипи? Доста хора считат Napalm Death за пионери в грайндкора и новатори в дет метъла, но ти как би определил музиката ви?

M: Просто свирим екстремна музика, като сме повлияни от страшно много стилове- може дори да е нещо, което си чул по радиото. Грайндкор е определението, което се задържа, но това предполага ограничения. Грайндкор са първите 2 албума, Utopia Banished и се стига до онзи момент, в който просто не е грайндкор. Когато сложиш граница или име или се опиташ да класифицираш креативността … ами, тъпо е, човече ! Задържащо е – хората имат очаквания, което означава, че ти имаш ограничения и никога не сме позволявали на такива глупости да ни пречат. Ако хората след 10-20 години още го наричат грайнд, окей. Но аз не го намирам за такова – за мен е просто Napalm. Доста елементи от други стилове ни помагат да правим това, което правим. Хората нямат представа колко много не-екстремна музика ни вдъхновява.

  P: По-рано (на мийт енд грийт-а преди концерта) сподели, че се кефиш на Pendulum. Човек би предположил, че вдъхновението ти идва от екстремна музика, но като гледам може да бъде от всякъде, нали? Какво слушаш у дома, или пък в колата?

M: Ами в колата пускам музика предимно за децата ми. Ако трябва да съм честен, единствената екстремна музика, която слушам докато пътувам, е новият албум на ND. Харесват различни неща, които съм свирил, дори се кефят на Napalm Death ! Хлапетата даже знаят някои от текстовете, онзи ден ме шашнаха! Опитвам се да ги науча да припяват разни песни на Бийтълс, тъй като са твърде малки за да свирят на китара, но определено имат слух. Промивам им мозъците от малки, хаха!

P: А има ли група или стил с който не искаш да се свързвате? Нещо, с което не би искал да ви сравняват ?

M: Не, не бих казал. Заради всички влияния – от дет метъл, през хардкор, до различните индъстриъл елементи, които ND са вкарали в употреба през годините, затова и можем да свирим на една сцена с група като Therapy? – добре се съчетава. Били сме на страшно много различни фестивали, дори сме делили сцена с реге банди, и да ти кажа честно – беше ми страшно интересно! Няма значение дали ще свирим на Sziget Festival в Будапещ пред 100 хиляди души, които слушат различни стилове, или пък на Wacken пред 100 хиляди метъл фена. Обичам да се омешвам с различни хора и да слушам разнообразни банди. Веднъж ще свирим с Tool и Deftones, а след това със Slayer, и нямаме проблем с това.

P: Уау, впечатляващо е. Май наистина слушаш всякаква музика.

M: Да, но ако трябва да съм честен предпочитам музика с мелодични вокали. Затова и харесвам електронна музика – Aphex Twin, Pendulum, Squarepusher. Харесвам мелодичния елемент, който кара музиката да звучи поп, но това за мен е интересно и вдъхновяващо!

P: Много ти благодаря, Мич, и съжалявам, че ти отнех от времето! Надявам се скоро да се видим (отново)! Беше ми много приятно.

M: И аз благодаря, и за мен беше удоволствие. Радваме се на всичката подкрепа, която можем да получим !

Mitch и Barney с фенове и преса

PS.: Искам да изкажа благодарности към Калина Дренска, без която това интервю нямаше да е възможно!