Интервю с Shane Embury (NAPALM DEATH, TRONOS)

Shane Embury, който е най-известен като басист на британските грайнд законодатели NAPALM DEATH, участва в още 12 проекта. Един от тях е малко по-особен. Това е TRONOS. Бандата издаде дебюта „Celestial Mechanics”. В него Shane Embury освен, че опъва дебелите струни и пее.

Интервюто с Shane Embury (NAPALM DEATH, TRONOS) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 3.02.2020 година.

От другата страна – Привет, мистър Embury, Как си и къде те намирам в момента?

Shane Embury – Добре съм. Вкъщи съм, тъкмо изкъпах децата и след интервюто ще помагам на дъщеря ми с домашното. След което ще я сложа в леглото.

От другата страна – И при мен е нещо подобно…

Shane Embury – Светът днес е много по-различен. Съвсем по друг начин се чувствам, когато съм на турне с бандата Когато съм вкъщи ми е малко странно, но е хубаво.

От другата страна – Как се чувстваш, когато си далеч от семейството?

Shane Embury – Зависи от много неща. Разбира се, че семейството ми липсва. Но днес е много по-лесно, защото технологиите помагат. Когато съм с тях, се чувствам по друг начин. За жена ми е трудно, защото имам малък син, семейството на жена ми е от Япония, а моите родители са твърде стари, за да помагат. Моят живот е доста интензивен. Правя много турнета, но съпругата ми ме разбира напълно. Много е странно, когато съм бил далеч от семейството ми и се прибера от дълго турне. Чувствам се откъснат, защото семйството е съвсем различен свят. На турне се чувствам много удобно, правя концерти, храната винаги е налична, не мисля много. Когато се върна, попадам в друго измерение. Отнема ми поне седмица, за да се аклиматизирам и да се почувствам нормално. Така че може и да е трудно.

От другата страна – Все едно си в два различни свята… Учиш се отново да живееш вкъщи…

Shane Embury – Да, защото наистина са два различни свята. Понякога е трудно, както за мен, така и за жена ми. Тя е поставена под голямо напрежение. Много е натоварена. Първите няколко дни се чувстваме странно, докато рутината не ни завладее отново. Аз съм музикант, което е лошо извинение. Добър съм в свиренето на музика и доста лош в други неща. Съзнанието ми е обсебено от музиката. Отнема ми време да превключа от едното в другото, защото трябва да се отдалеча от музиката и да започна да се занимавам с нещо коренно различно. Всеки път се изправям пред предизвикателство, което трябва да преодолея. Иначе всичко е наред. Вечерите със семейството ми са приятни… Всичко е наред.

От другата страна – Имаш ли си хоби?

Shane Embury – Не ми е удобно да говоря за себе си. Чувствам се дискомфортно да го правя. От малък постоянно се интересувам от музика. Винаги съм искал да съм в група и съм щастлив, че го постигнах и направих кариера. Така че хобито ми по някакъв начин е композирането на музика. Миналата година си купих компютър с няколко звукови карти. Постоянно работя над нещо. В същото време обичам да гледам филми. Също така моята дъщеря, която е на пет, е доста завладяваща и постоянно ми показва различни неща. Знаеш как е – децата са много вдъхновяващи. Иначе не водя кой знае какъв необикновен живот. Обичам компютърните игри, но нямам много време, защото са толкова дълги. Обичам, филмите, музиката, обичам и да ям, както си личи от фигурата ми. Мога да се храня постоянно. Опитвам се да се контролирам, ама нещо не ми се получава.

От другата страна – Как те вдъхновяват децата ти?

Shane Embury – В началото на NAPALM DEATH не правехме никакви пари и не продавахме музика за пари. Но ето че станахме известни и сме късметлии, че направихме кариера. За мен е много важно музиката да е добра. Останалото може да остане на заден план. В същото време трябва да обръщам внимание на семейството ми, което малко усложнява ситуацията. Постоянно трябва да си напомням, че музиката е работа, но не мога да я върша вечно. Тя е движещата ми сила, но понякога си мисля, че ако нямах деца, сигурно щях да тръгна по друг път. Смятам, че повечето ми колеги могат да потвърдят тези мои думи. Понякога семейството те вдъхновява, кара те да се чувстваш добре и в същото време изборът да имаш семейство ти носи други усещания и перспективи за развитие. Дъщеря ми говори много интересни неща. Вкъщи гледаме много японска телевизия заради жена ми. Някои от предаванията намирам за много интересни, защото японците гледат по друг начин на света. Жена ми постоянно ми разказва различни интересни неща и заедно си изкарваме много добре.

От другата страна – Защо започна проект като TRONOS, защо имаше нужда от още една група?

Shane Embury – Интересен въпрос, защото обикновено работя по много повече проекти. Получи се малко странно. Kevin Sharp от VENOMOUS CONCEPT ме провокира да започна подобен проект. И ми се стори интересна идея. Още повече че харесвам много различна музика. Този проект ме вдъхнови. Понякога навлизам дълбоко в някакви неща, което ме кара да се натоварвам неимоверно. TRONOS е интересна група, защото ми отне много време, за да избистря концепцията. Бандата се роди по идея на мен и Russ Russell, с когото се знаем от 20 години. Правили сме заедно турнета, записвали сме много, говорили сме много, бих казал, че имаме духовна връзка като приятели. Чувствам се много силно свързан с него. Споделяме общи влияния. Имаме общи вкусове, интереси и идеи. Не мога да кажа, че сме различни като хора, но сме неразделни. Сближават ни много неща и от години говорихме да направим група като TRONOS. Искахме да смесим тежест с мелодия и ембиънт, да тръгнем в различна посока. Започнахме да импровизираме, направихме няколко опита в студиото и нещата се развиха. Викнахме Dirk Verbeuren да свири на барабани. Проектът порасна и се пое по своя естествен път. Наистина го чувствам много духовен. Напалм Дет е различна група, в музикално отношение също. Не съм политически настроен, по-скоро бягам от реалността. NAPALM DEATH е много политическа група, а аз не се интересувам от толкова много политика, затова TRONOS показва едно мое друго лице. С TRONOS се отнасям от реалността. За това проектът е много важен за мен. С Russ влагаме идеите си там. Всъщност по някакъв начин всички проекти, с които се занимавам, са свързани в някаква степен. TRONOS обаче е нещо различно. Не сме се събрали само, за да правим музика, а за да бъдем заедно като приятели, да говорим за живота и вселената, и за онова, което сме оставили след нас.

От другата страна – Значи „Celestial Mechanics” на TRONOS е по- духовен проект в сравнение с останалите ти участия.

Shane Embury – Да, би могло да се каже и така. Със сигурност е различен от NAPALM DEATH. Аз съм по-скоро интроверт в нещата които пиша, а това е музиката на TRONOS. Част от нея не беше писана за този албум, защото искахме преди време да издадем диск с името „Diverse”. Пак ще кажа, че този проект е израз на приятелството ми с Russ. С него сме постоянно заедно. Водим разговори по различни теми, изпълняваме различна музика. В групата са замесени и много силни личности, които ни помогнаха.

От другата страна – Песните на NAPALM DEATH са средно между 2 и 3 минути, а TRONOS имат седемминутни композиции, а ти свириш бавно. Трябваше ли да репетираш за това?

Shane Embury – Не, аз харесвам най-различна музика. От много време слушам различни жанрове и музикални форми. Влиянията ми са от различни стилове, които са ми се сторили интересни. Russ искаше да направим нещо бавно и тежко. На първо място очаквах да се получи нещо, много различно, както и стана. Работихме спонтанно. Направихме песните много бързо. Влязохме в неговото студио и започнахме да пишем музика. Импровизирам нещо, той го записва, след което измислям следващия риф и така нататък. Винаги съм харесвал стила на старите банди като MERCYFUL FATE, които съвсем спонтанно създават риф след риф. Те не се отдават толкова много на мисленето, а на импровизацията. А на мен този подход ми харесва. От там смятам, че са ми и влиянията, имайки предвид, че съм фен на подобни групи. Не трябваше да се уча да свиря по-бавно, просто харесвам различна музика.

От другата страна – Как виждаш своето музикално наследство?

Shane Embury – Наследството е една от онези думи, които задължават. Не гледам по този начин на онова, което съм създал. Радвам се, че 32 години по-късно все още свиря. Предполагам, че се възприемам като успешен музикант. Колкото повече остаряваш, толкова повече си отражение на миналото и решенията, които си вземал през годините и онова, което си преживял. Щастлив съм от това, което постигнах с NAPALM DEATH. Като всяка група сме имали върхове и спадове. Миналото ни е страхотно, но успяхме да заживеем втори живот. Може би звучи самохвално, но виждам едно ново грайндкор поколение, което ни подпали за втори път и успяхме да се възродим и отново да сме на върха.. Радвам се, че мога да правя музиката, която харесвам. Тя не е за всеки, не става въпрос да ощастливявам хората, а да правя себе си щастлив, което е важното в случая.

От другата страна – Коя банда е „Златният стандарт” на грайндкора – тези от края на 80-те, началото на 90-те или групите с днешното звучене?

Shane Embury – Не съм сигурен. Не гледам на нещата по този начин, но смятам, че PIG DESTROYER е много важна банда за стила, а приятелите ми от ANAAL NATHRAKH например са много оригинална група, защото смесват два различни жанра. И двете групи са специални, особено PIG DESTROYER. Не ме интересува дали ги слагат в грайндкора, но те внасят много агресия в музиката. Тези две банди бих посочил.

От другата страна – Как се чувстваш като вокалист?

Shane Embury – Беше интересно. Радвам се, че постигнах още нещо, радвам се, че го направих. Бях много параноичен в началото. Защото идеята беше съвсем друга. Първоначално трябваше да пеят други хора, но не се получи. Поканихме различни приятели да направят гост вокали, но не стана. По това време двамата с Russ бяхме много заети с разработването на идеите. Тогава решихме аз да опитам с пеенето, защото така и така двамата сме писали текстовете. Решихме да подложим някакви вокали, за да направим по-добри аранжименти на песните. Записвахме в студиото на Russ и имахме свободата да експериментираме. Също така съм записвал бекинг вокали за различни песни на NAPALM DEATH. От друга страна, пея откакто се роди дъщеря ми. Пеех й всеки ден. Казваха ми, че ми се получава, защото имам топъл глас. Някой може да му се струва странно, но всъщност стана добре. Така от хобито ми пеене, станах вокалист на група. В един момент свикнах. Но моите вокали са само за този албум, не знам какво ще правим занапред. Иначе Snake от VOIVOD прави вокали в албума. В следващия ще опитаме други неща. Не знам накъде ще поеме TRONOS, но със сигурност ще има още от нас. Щастлив съм и съм удовлетворен от свършеното, но постоянно питах най-близките ми приятели дали пеенето ми е наред. Подканях ги да ми кажат истината без да се притесняват. Както отбелязах и по-рано, не трябваше аз да съм вокалист, просто така се получи. Не съм от онези хора, които настояват да свирят на всичко в една песен. На мен ми отне години, за да се престраша да пропея.

От другата страна – Има ли задължителните стъпки, които един музикант трябва да предприеме, за да стигне до големите сцени?

Shane Embury – В ранните години на NAPALM DEATH, докато бяхме хлапета и обикаляхме Англия, свирехме на големи концерти, за които изобщо не бяхме готови. Така че не смятам, че трябва да си сто процента подготвен за големите сцени. Човек се учи с времето. Учи се как да се справя с предизвикателствата, които му поднася животът. В началото на една група много хора искат да я контролират. Това изглежда лесния път за бандата, но не винаги е най-добрият. Трябва да се инвестират много пари и време. Свиренето пред 1000 души без опит, е част от развитието на една група. Някои са подготвени, други не, но в един момент трябва сам да започнеш да вземаш решенията.

От другата страна – Каква е рецептата за оцеляване на една група?

Shane Embury – Нямам никаква представа. Отраснах в малко селце и първата ми банда сформирах с тогавашните ми приятели. Един от тях е много добър китарист, който свири с много известни групи, но който не обича живото свирене и турнетата. Съвсем противоположни сме в това отношение. За да оцелее една банда, на първо място е уважението и отдадеността на дадена кауза. Аз нямам насищане откъм концерти. Или ти идва желание отвътре, или не. Това е рецептата за оцеляването на една група. Или си част от групата, или не си.

От другата страна – Кой е понася повече негативи от изтичането на един албум в Интернет – лейбълът или групата?

Shane Embury – Добър въпрос. Предполагам, че по-скоро лейбълът не е много доволен от този факт. За групата зависи на какъв етап е. METALLICA са милионери и да се оплакват от изтичане на тяхната музика, е нелепо. Те са заринати с пари. За банда като NAPALM DEATH обаче това не е добре. Но когато албумът изтече в Интернет, какво можем да направим, освен да продължим напред. От другата страна един фен няма как да е в час с всичко, което излиза днес. И в крайна сметка това са новите технологии. Те са създадени да помагат, а не да се оплакваме от тях. В ДНК-то на хората е да искат нещо безплатно. Според мен лейбълът е по-прецакан, но и това зависи от големината му. Надявам се, че феновете ще си купуват албумите ни и това няма да създаде проблеми на звукозаписната компания. Ние не се притеснявам от това. Радвам се, че „Century Media” издават TRONOS, но албумът щеше да излезе при всички положения. Много е яко, защото беше удоволствие да го направим. Ето сега даваме интервюта. Въпросът ти обаче е много хлъзгав. За някои групи може да е много лошо албумът им да изтече в Интернет.

От другата страна – Какво те мотивира днес?

Shane Embury – За мен това е да искаш, да направиш нещо добро. Да се почувстваш удовлетворен. Щастлив съм, че мога да живея от музиката, която правя, както и да издържам семейството си. Ако ми се налагаше да правя песни, които се продават, но не са оригинални, нямаше да съм щастлив. Трябва да влагаш сърцето си в онова, което правиш. Ако постъпваш по този начин, хубавите неща сами ще те намерят.