Откровенията на Черния пламък – концерт на 1349 в София

Абсолютно разбираемо е Норвегия да е първата и най-нормална асоциация при дискусия за блек метъл. Страната е център на важни за жанра събития от началото и средата на 90-те години. Те полагат основи, които продължават да бъдат надграждани ежегодно, благодарение на издания, идващи от всички краища на света. За романтиците и носталгиците, Норвегия си остава мястото, където духът на жанра гори с най-яркия пламък. 1349 едва ли е сред първите имена, които биха изникнали в съзнанието, когато разговорът тръгне за най-влиятелните имена от сцената. Групата обаче е едно от най-постоянните присъствия на хоризонта, благодарение както на упорита работа, така и на присъствието на един от най-знаковите музиканти за епохата въобще – легендарният барабанист на Satyricon Kjetil-Vidar “Frost” Haraldstad.

През миналата година 1349 издадоха осмият си дългосвирещ албум “The Wolf & The King” и логично музикантите предприемат сериозна обиколка, за да продължат представянето му на живо. За наше щастие част от турнето включва и България, благодарение на поканата на Perfect Storm Events. Компания на норвежците правят германците The Ruins Of Beverast, американските техничари Vitriol и шведите Sarcator. Мястото на събитието е столичното кътче “Old Skulls”.

Петъчният 16-ти май минава под знака на сериозни валежи и парализираща стачка на местния градски транспорт, което се превръща в сериозно препятствие да стигна навреме за началото на събитието. В резултат на това, появата ми в “Old Skulls” съвпада с края на сета на Sarcator и за съжаление пропускам да видя и секунда от тяхното изпълнение. Успявам да разменя няколко думи с хората, които са ги гледали и са останали с добро впечатление. Споделят, че бандата има доста обещаващи моменти. Казвам си, че може би ще има следващ път и се позиционирам на по-централно място, за да гледам Vitriol.

Американците са сред сравнително по-новите имена на местната технична и екстремна сцена. За да привлекат вниманието на гигант като Century Media, юнаците от Портланд, Орегон определено имат козове в ръкавите си. Признавам, че съм правил бегли опити да ги преслушам, но албумите им определено не са за всеки вкус, включително и моя. Въпреки всичко ме гони любопитство.

Vitriol се качват на сцената в състав Kyle Rasmussen (вокали и китара) и Matt Kilner (барабани). В общи линии двамата музиканти не губят особено много време и започват изпълнението си с буря от технични и агресивни рифове. Впечатление прави подплатата от солидна доза ефекти и звуци, компенсиращи липсата на втори китарист и басист. Твърде много агресия и самоцелна техничност идват като достатъчно затвърждаване на предишното ми мнение, че Vitriol са несмилаема за мен група. Изпълнението им е супер нахъсано и енергично, но представя твърде трудно смилаема музика. „Акустиката“ в “Old Skulls” не прави ситуацията много по-добра и бруталните рифове се превръщат в трудноразбираем бумтеж, който усложнява още повече възможността за асимилиране. При все това публиката приема Vitriol добре, а сред зрителите има доста ценители на техничната бруталност. Гостите от Щатите получават благодарност за старанието си и след около 40-на минутен сет слизат от сцената.

Настъпва време за моя личен хедлайнер за вечерта – The Ruins Of Beverast. Германците са с дълбоки корени в местния ъндърграунд, а тур музикантите, съпровождащи Alex Von Meilenwald, са участници в дузина емблематични за съвременната екстремна сцена групи. Това прави преживяването още по-специално. Дошъл съм да си взема сериозна доза хипнотизиращ атмосферичен блек метъл и изобщо не се замислям за надеждите си за хубав звук. Заемам място точно пред сцената, за да чувам всичко от фронтовата линия и просто искам да се насладя на това, което предстои.

Петорката се подрежда на сцената, където е доста тясно заради основния комплект барабани, необходим за сета на 1349. Правят се някои допълнителни настройки по апаратурата и скоро всичко е готово. Светлините притъмняват, зазвучава интрото на “Ropes Into Eden” и атмосферата бързо придобива призрачни нотки. Музиката на The Ruins Of Beverast е плашещ мрак. От онзи, който е способен да смрази всяка фибра на тялото ти. Всеки риф, всяка мелодия, всеки крясък или шепот създават неповторима, посвоему психотропна атмосфера, която би озадачила неподготвен слушател. Живото изпълнение на германците носи всичко това в още по-органичен и хомогенен вид. Контрастът между бързите, агресивни моменти и бавните, провлачени хипнотизиращи пасажи е балансиран до съвършенство. Привидно, излишно дълги, парчетата на The Ruins Of Beverast никога не оставят музикален фанатик като мен изгубен. Напротив. Трансово повтарящите се мотиви сякаш са катализатор на съзнанието да обрисува картини, извиращи от мелодията. Дискографията на бандата е достатъчно богата, за да подберат представителни парчета, като квинтетът се спира още на “Daemon”, “Between Bronze Walls” (мой личен фаворит) и “Anchoress In Furs”, за да се представи за пръв път пред родна публика. Иска ми се да чуя поне още четири парчета, които веднага ми идват на ум, но за отредените 45 минути това няма как да се случи. Лично за мен, изпълнението на Meilenwald и компания е адски емоционално и супер въздействащо. Представяне от онези, след които просто събираш парчетата от себе си и няма нужда да казваш каквото и да е. Силно, адски силно се надявам, че това няма да е единственото посещение на The Ruins Of Beverast у нас, защото вярвам, че групата заслушава свое хедлайн шоу.

Паузата между германците и 1349 отминава предимно в размяна на впечатления и коментари на видяното от всички представили се досега банди. Хората са доволни. Но и са нетърпеливи да видят появата на Frost и компания. За радост, чакането не е твърде дълго. 1349 се качват на сцената и без много церемониалности започват вечерта с “Riders Of The Apocalypse”. Замислям се за символиката и дали е случайна – четирима конници на Апокалипсиса, четирима музиканти на сцената. Както и да е, де.

Стартът е повече от отличен, а веднъж стартирали бурята, 1349 определено показват, че нямат намерение да изпускат юздите. Съвсем в реда на нещата, актуалният албум на групата е представен от четири парчета – “Ash Of Ages”, “Shadow Point”, “Inferior Pathways” и “The God Devourer”. Селекцията от химни допълват песни като “Slaves To Slaughter”, “I Am Abomination”, “Blood Is The Mortar” – отлична разходка из най-доброто, което хедлайнерът може да предложи.

Квартетът наистина се представя с много настроение, а публиката откликва повече от радушно. Застанал до точно до озвучителният пулт, където би следвало общият звук да е най-добър, се фокусирам върху цялостното изпълнение на групата. Старая се да не се захласвам особено много по виртуозната (каква изненада!) демонстрация на Frost. Впечатлен съм от харизмата на фронтменът Ravn, който кипи от енергия и постоянно подканя публиката за още по-яростна подкрепа. Същевременно с това си мисля колко повече тежест и баланс на живо би дал звука на още една китара. В определени моменти сякаш се усеща липсата на дълбочина, особено при солата. Всичко това разбира се, са лични предпочитания. Забележки към представянето на 1349 едва ли би могло да има – професионализъм, харизма, майсторство, класа. При това в обилни количества.

Уви, времето лети доста бързо и под бурните аплодисменти на достатъчно нагорещената публика, норвежците отправят своите благодарности за посрещането и обещание, че ще ни посетят отново. Сигурни сме в това. А дотогава отново се гмуркаме в нашия си огромен котел на житейски хаос, притаили дъх, в очакване на следващата впечатляваща метъл вечеринка!