Цар Плъх: „Беше ни време за нова страница!“

Ясно си спомням момента, в който за пръв път видях Bloodrush на сцена. Бяха доста млада банда, но вече с дебютен албум с авторска музика зад гърба си. Химията между тях беше поразяваща, а хъсът им – несломим. Днес, малко повече от десетилетие по-късно, след два албума и пет сингъла това име е история. За да се появи на бял свят Цар Плъх – новото музикално амплоа на Коста Коларов, Димитър Димов и заелият мястото на Мартин Кирилов зад барабаните – Теодор Чирпанлиев. Повече за тази музикална метаморфоза ни разказа накратко самия Коста:

Здравей. Косьо и поздравления за „Бог за ден“! Това e първия Ви самостоятелен сингъл, а видеото отново е в колаборация с Петър Тухчиев. С него работихте и по последната четирилогия. На какво отдаваш факта, че сте такъв добър екип?

С Пешо се познаваме още от гимназията. Той си се превърна в перманентна част от екипа на Bloodrush още преди да завършим всички и да си тръгнем от Добрич. Приятелство ни с него, както и с всички покрай групата е най-силната спойка, която една банда може да има.

В началото на кариерата си правехте музика главно на английски. Сега обаче пишете парчета само на български. Доколко това е целенасочено?

В един момент просто реших да се предизвикам и да пробвам нещо различно. Сега ми се струва чак странно, че да направя нещо различно означаваше да започна да пиша на майчиния си език. Е, взе че ми хареса.

Счупеното огледало е метафора, олицетворяваща края на Bloodrush, а полетът е израз на желанието, с което давате нов живот на музиката си чрез Цар Плъх. Но защо всъщност се стигна до тази метаморфоза? Защо спряхте с Bloodrush след повече от десет години заедно?

Беше ни време за нова страница. Bloodrush си носеше както чудесни спомени и история, която на практика ни е изградила като хората, които сме – така и бреме и тежест, от която имахме нужда всички да си починем.

Текстът засяга наболяла тема – тази за за консуматорството. Живеем в свят с нестихващи потоци от информация. Свят без граници и без почивка. Човек постоянно търси, постоянно иска. До пристрастяване. Как успявате да намерите себе си в такава среда?

Лично за мен отговорът е в самата музика. Тя ми е форма на медитация и откъсване от абсурда, който ни заобикаля.

В този ред на мисли – самият ти за какво жадуваш?

Често се чудя какво би станало, ако интернетът просто спре. Ей така – от нищото. Твърде много омраза и разделение се създава в момента. Мисля си, че малко почивка от дигиталната “действителност” би могла да ни е повече полезна отколкото вредна.

В youtube канала си написахте, че „скоро идва още музика“. Разкрийте ни повече – какво и кога да очакваме оттук насетне? Планирате ли вече кога да издадете първия си албум?

Албумът е записан, сега работим по пост продукцията. Ще му дадем още малко време, да си го доизпипахме, но преди да излезе със сигурност ще пуснем още неща.

Каква е историята зад това барабаненото чудовище Теодор Чирпанлиев да свири с Вас?

Ами много го харесваме. Едвам събрахме смелост да го поканим на първа стреща, ама добре, че се нави!

Оставането на Мартин в Англия ли всъщност е причината за раздялата Ви?

Не. Подозирам, че беше въпрос на време в един момент да започнем нещо ново и различно.

В Лондон си завършил „Музикална продукция“. Сега, освен всичко останало и продуцираш Цар Плъх. Миксираш и мастерираш неща на други музиканти, дори имаш принос за звука във филма „За София с любов“. Трудно ли успяваш да съчетаваш ролите на продуцент и музикант?

Винаги съм искал да се занимавам с музика. Така се получи, че сега само това правя. На въпроса бих отговорил – “внимавай какво си пожелаваш!”. Не, че се оплаквам…

Ставаме свидетели на нещо като (р)еволюция на българската рок и алтърнатив сцена. Появиха се десетки нови имена, които публиката вече подкрепя и обича фанатично. Цар Плъх е едно от тях. На какво се дължи тази вълна според теб?

Беше въпрос на време и явно времето е сега. Хората имат нужда от тази нова вълна, и за мен е чест да съм част от нея. От тук нататък задачата на всички, които искаме тя да продължава да цъфти, е да я храним и поддържаме жива.

Когато започна да се занимаваш с музика предполагаше ли че днес, въпреки че си едва на 27 години, ще си толкова успешен музикант? Мечтаеше ли за това?

Далеч не бих се определил като “толкова успешен музикант”. Въпреки това смятам, че съм си открил пътя и имам сравнително ясна идея как искам да го извървя. Поне за сега. Това определено ме прави щастлив.

Беше написал във фейсбук наскоро „Днес със Цар Плъх свирим във Варна за първи път. Все едно пак съм на 15, честно!“. Изглежда си успял да запазиш този трепет, но как виждаш музиката сега и тогава?

Тръпката е същата. Желанието, мотивацията, мечтата. Различното е, че все пак вече не сме хлапета и не е достатъчно просто да правим първото, което ни скимне. Трябва малко повече да поработваме и обмисляме нещата.

А каква музика слушаш напоследък, кои нови банди успяват да ти влязат под кожата?

Bring me The Horizon, Architects, Bad Omens, Queens of the Stone Age и изненадващо много ZZ Top напоследък.

Да приемем, че действително си Бог само за ден. Какво щеше да е последното нещо, което ще направиш преди царуването ти да приключи?

Бих отишъл за час петстотин години напред да видя как се справяме.

И в крайна сметка „Ние ли се случваме на времето или то на нас?“

Май ние му се случваме на него. И все пак имаме възможността да решаваме как да го използваме. Нека не го пилеем за глупости.

Автор: Иван „iDTemplar“ Стоянов