‘MIDALIDARE’ ден втори: дами, кралици и рок ветерани

DOROАко количеството народ, придошло за първия ден на фестивала MIDALIDARE, е нещо невероятно за малкото село Могилово, то останалите два дни наистина спокойно могат да бъдат записани нейде из селския архив (ако имаше такъв) като паметни, дори исторически. Над 7 000 са ентусиастите, според официалната информация от организаторите на събитието, дошли от всевъзможни краища на България с единствената цел да се докоснат, за първи, или пък пореден път, до големите, и както се оказа, наистина вечни рок легенди. DORODIRKSCHNEIDER, DEE SNIDER … Утвърдени имена, които въпреки всички години на сцената, а може би точно и заради това, успяват да докажат, че още го могат – да бъдат въздействащи, изненадващи, нахъсващи. И по безпогрешен начин да предадат онази зареждаща енергия, толкова характерна за нея – РОК МУЗИКАТА!

Концертният живот, обичайно, и за трите фестивални дни, започва някъде в късния следобед. За да не скучаят обаче онези, които не изпитват необходимостта да прекарат деня във възстановителен сън (след тежка нощ), или пък просто да се размотават из палатковите лагери, има специално обособени зони за забавление. Пейнтбол стрелбище, стрелба с лък, джаги и стена за катерене, планински вело преходи и скокове с бънджи за запалените по екстремното … За любителите на хубавото вино пък е възможността да се присъединят към винените курсове, специално организирани от Midalidare Estate. Както се казва – за всекиго по нещо.

И все пак – най-вълнуващият момент от деня е този, в който на сцента се появява първата банда (или пък водещият Звезди, за да я обяви), когато се чуват първите призиви и начални акорди. И почти ‘като по команда’ народът започва да се стича към сцената …

Групата, която открива втората концертната вечер (в съботния, 10-ти юни) е румънската SCARLET AURA.Scarlet Aura Прави го съвсем точно, в обявения предварително час – 18:30 (графикът като цяло се спазва много стриктно от изпълнители и организатори). Предвождана от ексцентричната фронтдама Aura Danciulescu, и с не много дълга история зад гърба си, бандата определя своето звучене, логично, като ‘female fronted melodic metal’. Появявайки се на сцената, музикантите не скриват радостта си от възможността за пореден път да се срещнат с българската публика. SCARLET AURA свирят вече няколко пъти в България – и дори успяват да спечелят сърцата на феновете, след като последните ги избират за победител в „Battle Of The Bands“ на Каварна Рок Фест 2014 г. Наред с авторските парчета, SCARLET AURA изпълняват и кавър на песента “Zombie” на THE CRANBERRIES, както и неостаряващия хитClose My Eyes Forever” на Ozzy Osbourne и Lita Ford.

Да, публиката е ‘подгряна’ и вече повече от нетърпелива. Все пак следва първото голямо име на фестивала. DORO! Дори техническата подготовка на сцената кара количеството народ пред нея значително да се увеличи. Нали става дума за короновата дама на хеви метъла! И тя се появява – енергична, усмихната, раздаваща се. Годините сякаш не оказват влияние върху нея, нито върху визията, нито върху поведението й; същата е каквато я помним и от предишните й гостувания у нас. Между песните, които изпълнява (композиции на DORO и на WARLOCK), певицата не спира да контактува с публиката – разказва истории от своето минало, посвещава песни на приятелите си Lemmy и Dio, които са вече някъде там, в небитието, отправя дори специален поздрав към българските жени. А в края на сета, след емблематичната “All We Are”, Doro прави нещо неочаквано и затрогващо: слиза от сцената и застава до тълпата (отделят я единствено загражденията) – за да стисне стотиците подадени ръце, да остави колкото може повече автографи … И ако би могла – да прегърне цялата публика.

GotthardТъмнината вече е обгърнала MIDALIDARE, факлите отново са запалени и хвърлят своята слаба и тайнствена светлина към сцената. Сцената, която е готова да даде изява на следващите музиканти – петимата швейцарци от GOTTHARD. Групата започва с известно закъснение, но то бива компенсирано от едно наистина перфектното представяне. Фронтмен, със завладяващ глас (и аналогиите с David Coverdale никак не са неуместни) и опитни, школувани отлично с годините инструменталисти. Впечатление прави цялостното излъчване и сценично поведение на Nic Maeder, който достойно заема мястото на починалия през 2010 г. вокалист Steve Lee. Бандата представя парчета от цялото си творчество; не пропуска да отдаде почит на големите DEEP PURPLE с кавър на песента “Hush”. Между отделните песни има много инструментални сола, включително и изпълнение с акустична китара. Разбира се, има го и неочакваното сбогуване и оттегляне от сцената и очакваното завръщане за още цели три песни …

И сякаш само за миг приключва едно изпълние, продължило всъщност близо час и половина. И втората концертна вечер клони към своя край. Но преди окончателното му настъпване – победителят от ‘Battle of the Bands’. SECONDAY отново завладяват сцена и публика, за да докажат, че ненапразно им е отредна честта да бъдат и тази вечер на ‘MIDALIDARE: Rock in the wine valley’.

  1. #1 написан от Бегай (преди 2 месеца)
  2. #2 написан от Stoyan (преди 2 месеца)

    Много добре. Само не съм съгласен – никой не може да замени Стив Лий! В този ред на мисли – Таря Туронен, Рой Кан и тн. Готтхард ги гледах в Каварна, готини са. Но е абсурно да се твърди, че новият им вокал е заместник на Стив. Както се казва, обувките на Стив са му прекалено големи. Камелот не са същите, Найтуиш не са найтуиш,
    просто има незаменими. Буквално може да сложиш някой на тяхно място, но това вече не са Камелот, Найтуиш , вкл и Готтхард.
    На Ac/Dc им се получи, Браян успя да бъде достоен заместик.
    Но разбира се – Бон Скот е по-добрият!

  3. #3 написан от Stoyan (преди 2 месеца)

    В този ред на мисли, може да замениш един уникален с друг.
    Пример – Пол ДиАнно и Дикинсън. Просто Мейдън поеха друг курс с Дикинсън и мисля, че така е трябвало. Което не прави ДиАнно по малко значим. А за това, че сам си провали кариерата и живота – сам си е виновен. А Блейз, който е пич, просто не им бе на нивото и топлеше място, да не се разпадне бандата, в гадните години на Грънча…UP THE IRONS

    • #4 написан от Valentina (преди 2 месеца)

      Не ми се беше случвало скоро да прочета адекватен/нормален коментар. :)
      Съгласна съм като цяло, всеки е уникален сам по себе си, да (и никога не съм разбирала израза „Незаменими хора няма“).
      Не съм почитателка на GOTTHARD, написах това, което ми направи впечатление, гледайки групата пред себе си. Беше просто хубаво.

  4. #5 написан от тодор (преди 1 месец)

    Мога да упровергая това за Найтуиш! Всяка певица е една отделна епоха,всеки изпълнител е една отделна нация! Оформя различен вид музика! Не е идеята да се замести изпълнител, а да се надгради над постигнатото! Свикнали сме да виждаме групите с един и същи изпълнител и си мислим че те са богове в групата си! В един момент идва края и не можем да приемем факта че те трябва да продължат напред! Найтуиш смениха и Анет, но има хора които харесаха Анет след Таря, макар че тя придаваше на групата едно чувство характерно повече за поп средите отколкото за метъл индустрията! След това се появи Флор. Искам да кажа, че не е идеята да заместиш стария и да заемеш мястото му в групата, идеята е да надградиш над това което той е постигнал!

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото