Това ще е едно кратко ревю на едно кратко EP.

В личен план четири за мен е важна цифра. Също така смятам, че взаимовръзките между явленията в и около нас са ясно изразени и готови да се разкрият на всекиго, който реши да се вглъби за момент. Ето така, в две изречения, изглеждат моите нагласи спрямо четвъртинката на NU/ANCE. Четворка в заглавието, четири песни, четири превъртания преди написването на ревюто, четири чернови – за всяко слушане по една…

Що е то алтернативна музика и има ли почва в страна, в която съвременната рок и метъл сцена се радее с по-тежките си явления? Не мога да дам еднозначен отговор на първата част на въпроса, след неколкократното слушане на 0.4 обаче съм склонна да повярвам, че бъдеще алтернативната сцена у нас положително ще намери.

NU/ANCE са банда, която ще си пусна, когато пожелая да бъда далеч от света и реалността.
Усещането, което „Survivor“ създава у мен е малко като онова, което ме накара да настръхна, когато майка ми пусна DEPECHE MODE за пръв път преди около 15 години, малко екстравагантност, малко ескейпизъм, малко I’m getting tired of all of your whining, затова чао, отивам да слушам музика.

„O.W.O.W.“ ми звучи като достойно за MTV Rocks попълнение. Чистите гласови партии, които, както забелязвам, убягват в по-голяма или по-малка степен на вокалистите на местна почва, всъщност са доста убедителни при NU/ANCE, дори и по-високите, които биха били предизвикателство в обичайния случай. Предстои ми да видя и чуя на живо, за да се убедя окончателно, и все пак съм оптимист.

„In Time“ си я представям изпълнена пред ръкопляскащи в такт хора, с подобаващо светлинно шоу и лайв видеоклип. Ей такива асоциации предизвиква у мен мажорният тон на песента, пък и то времето е хубаво, само за един концерт на открито – реверанс към верните фенове и покана за новите такива.

„Falling Down“ като че ли няма смисъл да я описвам. Само ще кажа, че и на мен някак си ми се искаше да мога някак да променя реалността. Моментното ми състояние се подобрява от факта, че вече знам за още една българска банда, която ще следя в движение и, надявам се, отблизо.

Разгледайте. Идете и вижте. Чуйте. И се надявам да се засечем в Терминал 1 на първи юли.

P.S. Казах си преди време, че няма да се занимавам с албуми, които по моя преценка не са поне 7/10. Този ми е даже 9/10.