The Pretty Reckless – Going To Hell (2014)

Обзалагам се, че към днешна дата доста жени завиждат на Taylor Momsen. И няма как да е другояче – сексапилната блондинка е вокалистка на рок банда, живее като рокендрол звезда и… може да прави секс с когото, когато и където си поиска. От друга страна, мъжете пък завиждат на останалите членове от групата, които имат невероятния късмет да съзерцават отблизо тялото на госпожица Momsen.

В тази връзка, The Pretty Reckless очевидно са избрали максимата „Сексът продава“, при която за жалост, музиката остава на доста заден план, поне за по-голямата част от публиката. В началото на тази година излезе вторият албум на бандата, озаглавен „Going To Hell“, който трябваше да даде отговора на въпроса дали тази група има някакъв потенциал за развитие след изненадващо добрия дебютен „Light Me Up“ или всичко е било просто моментен изблик…
Новият диск започва с „Follow Me Down“, която е придружена с женски ох-кания (че как иначе) и енергично хард рок звучене, което е водещата линия в творбата. Друг е въпросът, че The Pretty Reckless не предлагат нищо ново, което да не сме чували и преди, но въпреки това албумът си има своите достойнства. Например, едноименната „Going To Hell“  (в която лирическата героиня е рокендрол кучка, която ще изгори в ада) е потенциален хит, който би се харесал на доста хора. Същото е положението и с „Heaven Knows“, която притежава от онези стадионни припеви, които имат силата да разпеят няколко хиляди души. Нежни балади като„House On A Hill“ и „Burn“ пък са доказателство, че освен сексапилна визия, Taylor Momsen притежава и доста добри гласови възможности, а блусарската„Waiting For A Friend“ е своеобразен трибют към Bob Dylan и приятната изненада в диска. В албума обаче присъстват и няколко не толкова добри песни – като за пример мога да дам„Fucked Up World“, която поне за мен е доста безлична, но въпреки това предпочетена за един от синглите в него…

Като цяло, „Going To Hell“ не е лош албум, но не и шедьовър. Това, че бандата зависи най-вече от личността на Taylor Momsen (която между другото е само ’93 набор) си има своите и добри, и лоши страни. Очарователната блондинка определено може да пее, но очаквано еротиката излиза на преден план. От друга страна обаче рок музиката винаги има нужда от своята кралица – а госпожица Momsen, която е някакъв събирателен образ на Joan Jett, Cherie Currie и Avril Lavigne, със сигурност е една от главните претендентки за трона.

Оценка: 6,5/10