Сега или никога

Рокът е животно…

Българските групи и изпълнители, които се слушаха здраво в метълската ми тийнейджърска компания, бяха Ер Малък, Милена, Епизод, Контрол, Хиподил… Ревю и Нова Генерация чух вече като студент. През годините, разбира се, открих още много други банди и стилове, но старата любов както знаем е иноксова.
Та да си дойдем на думата за концерта. Пристигнах в залата около половин час преди началото и ми стана леко тъжно колко малко народ има. Лека-полека хората все пак позапълниха пространството, но до началото публиката си остана малобройна. Вече от Ревю нататък си имаше навалица, но така и не достигнаха бройката от предишния голям концерт преди пет години.

Точно в 19:30 Нова Генерация се появиха на сцената и започнаха своя сет. Изсвириха десетина песни, което ми се стори сравнително кратко. В началото имаше проблеми със звука, които се оправяха в движение и към края на изпълнението си бандата звукна добре.
Който иска – да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!

Интересно решение беше да включат в сетлиста парчета от Кале периода , които Ревю също изпълняват, но наред с класиките Арлина, Само двама, Градината на смъртта чухме и Малко момиченце и Изповед. На мен лично ми липсваха култови парчета като Ловец на сърца, Ледове, Скорпионите танцуват сами и особено Патриотична песен и Тъмна Земя, но ми е ясно, че няма как в рамките на 40 минути да се съберат всичките ми любими песни.

След кратка почивка посрещнахме Ревю, като за мен непознатото лице в групата беше Александрина Александрова. Освен, че е новата певица на Ревю, Алекс се подвизава и в Нова Генерация, като басистка. Като се има предвид, че двете групи споделят и общ барабанист, може да се каже, че от времената когато са основани, до ден днешен, отношенията помежду им са все така прекрасни. Бандата откри ударно с Чичо, разни хора взеха да се блъскат, все едно са на рок концерт, а след това Милена взриви залата с появата си. Последваха Ала бала и Цветя от края на 80-те с нейно участие, но за огромно съжаление на феновете, това беше всичко от рок кралицата на България.

Горещ е въздухът над нашите градини,
но още дълго ще мълчим.
Свикнали сме от години
мрака да търпим.

Гласът на Милена в комбинация с двата баса ми влезе много приятно и някак си след това не успях да се накефя чак толкова на старите им песни на нов глас. Приятна изненада беше необявената поява на Сърмата Хари и Кристина за Орлов мост. На финала чухме и впечатляващите височини, които Алекс достигна в Мечето Ръкспин. Ако в залата бирата не се продаваше в пластмасови чаши, съм убеден, че всичкото стъкло щеше да се изпотроши.

Така след малко по-кротките банди, дойде редът и на Хиподил. Изчетоха си Триумф на злата вест с леко променен текст, като за събитието и продължиха с песни на сексуално алкохолна тематика. Ох, те всъщност други почти нямат… Тук честно казано звукът ми дойде доста разочароващ, защото поне пред сцената не се чуваха почти никакви китари. На моменти на хиподилите доста им личеше, че не са свирили заедно последните пет години, тук-там имаше разминавания, тук-там позабравени текстове, но пък това перфектно им се връзва с имиджа.

Може и да сме гюлета,
може и да сме боклуци,
може даже да сме двете,
но не сме от задник звуци!

И въпреки, че до края на тяхното изпълнение чухме двайсетина песни, ми липсваха някои от най-любимите – С гол в ръката, Възбуден съм, Като слънце, Галилео… Разбирам защо групата изсвири ПВЦ, Скакауец и Бате Гойко, но аз определено бих предпочел коя да е от горните.

И така малко преди 23 на сцената се качиха Контрол. При тях звукът, присъствието и сетлистът бяха безкомпромисни! Групата поздрави публиката – Бъдете готови и в отговор получи – Винаги готови. И наистина, бяхме готови за малко над час предимно класически парчета, с много подскачане на сцена, пред сцена и около сцена. Физиономиите на Иван Гатев, докато пее Не съм нормален биха били напълно достатъчни, за да го освидетелстват, а последвалите Булка и 100-150 вдигнаха здраво градуса. Каквото и да си говорим, Контрол са институция за България, а освен това за доброто присъствие на сцена доста помага активната им концертна дейност. От последните два албума чухме само Герой и Полиция, а между тях Отивам там, но това е разбираемо, като се има предвид, че събитието беше основно с поглед към миналото. А групата не е като да няма една камара хитове от 80-те.

Видях аз младостта вървеше.
По сто, сто и петдесет в строй.
Крака набиваше, крещеше,
че ще тръгне смело в бой.

По време на Алкохол блус видяхме, че родната попфолк сцена е загубила един много талантлив изпълнител в лицето на Оги, после страстите се успокоиха с Твърде съм щастлив, за да избухнем в мощно пого по време на Бий хлапето и логичният преход към Апатия. Докато Контрол забиваха тяхната версия на Seek & Destroy, Гатев обяви Дами и господа, мистър Кольо Гилъна и тогава вече залата наистина избухна. До края на концерта двамата пяха заедно, а изненадата на вечерта беше, когато в началото на Леле Како за кратко се появи и Красимир Неделин – Крезо. Ако Контрол бяха Пинк Флойд, то Крезо щеше да е техният Сид Барет. Личеше му, че отдавна не се е качвал на сцена, но пък присъствието му показа, че пънкарията продължава да е жива.

Финалът с Обичам те, мила беше доста силен и останах с впечатление, че им се свири още мъничко, дето се вика поне Най-щастливия ден да изкарат, но вече минаваше полунощ и имаше опасност всички да се превърнем в тикви, така че си останахме без бис. Аз лично не бих отказал още час-два Контрол, но те затова имат и самостоятелни концерти.

Мотото на фестивала беше Сега или никога, защото според организаторите това е последния път, когато тези четири групи се качват заедно на сцена в пълните си състави. Неизбежното сравнение със събитието отпреди пет години показва, че е много възможно това да е точно така.

И все пак, въпреки някои минуси, плюсовете бяха доста повече. Хората се накефиха и се разотидоха с усмивки на лицата. Мен също успя да ме удари в носталгията и макар и само за четири часа се върнах в тийнейджърските си години. А какво повече може да иска едно цвете от края на 80-те от такъв концерт?

ГАЛЕРИИ

НОВА ГЕНЕРАЦИЯ	РЕВЮ
ХИПОДИЛ	КОНТРОЛ