РОК РАЗХОДКА: Седмичен рок обзор

Онзи ден беше 8-ми май. Всъщност в това няма абсолютно нищо ненормално или пък толкова забележително, че да започвам рок разходката именно с това. Но пък преди 43 години на този ден излиза „лебедовата песен” на могъщите THE BEATLES, а именно “Let It Be”.  По-голямата част от албума е записана в емблематичното за групата студио на 3 Abbey Road.

В интерес на истината всички се досещат, че това ще е краят на ливърпулската четворка. След издаването на „Белия албум” през 1968 г., заплахата всеки един от тях да продължи сам по пътя си тегне все повече. Някои смятат, че това отчасти се дължи на смъртта на Brian Epstein, който умира на 27 август 1967. Epstein е дългогодишен мениджър на групата и прави всичко по силите си да запази вътрешната цялост и мир. В известен смисъл го постига, дори ги мотивира.

„Започнахме Let It Be през януари 1969 в Twickenham Studios, под работното заглавие Get Back. Режисьор беше Michael Lindsay-Hogg. Първоначалната идея беше да се качим на презокеански лайнер, да се махнем за малко. Но свършихме в Twickenham. Но пък се получи добре, както за режисьора, така и за всички останали от екипа. Никой не искаше да се качва на лайнер така или иначе. Това беше периодът, в който започнаха да се появяват пукнатините помежду ни.”  Пол Маккартни

„Пол искаше да направи всичко в черупка – беше време за нов филм, искаше от нас да направим нещо. Както винаги аз и Джордж не искахме да се занимаваме с това. Тогава започнахме да дискутираме какво ще правим. Но на мен не ми пукаше, тогава се появи Йоко, не давах пет пари за нищо друго. Бях и друсан постоянно. Но не само на мен не ми пукаше, на всички им беше все едно.”  Джон Ленън

Групата влиза в студиото на втори януари, 1969. На 10 януари, Джордж Харисън решава да напусне, заради „творчески различия” с Ленън и Маккартни.

„За мен, да се върна в THE BEATLES, за да правим Let It Be, беше „нездравословно”. И въпреки това, чувствах странен оптимизъм. Но щом започнаха записите разбрах, че ще бъде трудно. Играха се много игрички. Всички знаят, че ние нямахме никакво уединение, нямахме личен живот – дори ни снимаха, докато репетираме. Искам да кажа, че бяха заснети и кавги … Кой би искал да гледа това?! Всеки искаше да тръгне на някъде. Ринго също имаше желание да си тръгне, Джон … Беше трудно и стресиращо. Затова се махнах.”

След като Harrison напуска по време на репетициите в Twickenham, останалите трима продължават без него. Йоко се намесва в записите, на които може да се чуе предложението на Ленън да заменят Харисън с Клептън.

„Джордж напусна, защото с Пол имаха неприятна дискусия. Не се разбраха за нещо, за което спореха и Джордж си тръгна. Не каза на никого, просто си тръгна. Но пък Йоко беше там”, споделя Ринго, сякаш присъствието на Йоко ги е огрявало като божествена светлина.

На 15 януари след петчасова среща с мениджърския екип, Харисън се връща при условие, че се пропуснат лайфовете. Записите започват на 4 февруари 1968, до 1 април 1970. Продуценти на тавата са Джордж Мартин и Фил Спектър, Глин Джоунс се връща при групата, за да бъде инженер, заедно с Мартин Бендж, Кен Скот, Питър Браун, Фил Макдоналд и Джеф Джарат.

Така да прегледаме и траклиста.

Two Of Us: Дело на Ленън и Маккартни, записана на 24, 25 и 31 януари 1969 година. Продуцент – Джордж Мартин, инженер – Глин Джоунс.

Първата песен от последния албум на THE BEATLES, прави дискретна препратка към бизнес проблемите на бандата с „Apple”, което особено личи в „You and me chasing paper, getting nowhere“.

Dig A Pony: Написана от Ленън и Маккартни, записана е на четири студийни сесии (22, 24, 28, 30 януари 1969). Продуцент е Джордж Мартин, инженер Глин Джоунс.

Общо взето песента е забавна, естествено мелодична, но текстът е доста тъп и безсмислен. Джон Ленън определя песента като „още един боклук”, но какво да направи човекът, сам си го е писал. А пък и най-голямото му вдъхновение в периода е ексцентричната Йоко Оно.

Across The Universe: Написана от Ленън и Маккартни, записана на три сесии (3, 4 и 8 февруари, 1968). Продуцент е Джордж Мартин, Инженери: Мартин Бендж, Кен Скот, Питър Браун.

Текстът е написан преди музиката.

„Думите се лееха в съзнанието ми, като безкраен поток. Станаха от само себе си. Не знам от къде дойдоха. Сякаш бях обладан” Джон Ленън, 1980

I Me Mine: Песен на Харисън. Записвана е на 1 януари, след което на 1, 2 април 1970. Продуценти са Джордж Мартин и Фил Спектър, Инженери – Фил Макдоналд, Питър Браун.

Това е последната записана песен от прочутите ливърпулци. Текстът е интересен и си е чисто откровение по отношение на използването на LSD.

„Да използваш LSD е все едно да се катапултираш в космоса. Това е преживяване, което не съм имал до момента, в който го опитах.”

Докато Харисън се изказва как и защо е написал парчето, останалите смятат, че това е просто пълнеж. Въпреки това китаристът си го харесва и извлича поука: „I Me Mine е за проблемите с егото.”

Dig It: Написана от Ленън, Маккартни, Харисън и Ринго, записана е на 24, 26, 28 и 29 януари, 1969. Продуцент – Джордж Мартин, инженер – Глин Джоунс.

Let It Be: Поредната песен на тандема Ленън-Маккартни, записана на 25, 26, 31 януари, 30 април 1969, 4 януари 1970. Продуценти: Джордж Мартин и Крис Томас, инженери: Глин Джоунс, Джеф Джарат, Фил МакДоналд.

Това е не само, може би най-популярната Beatles песен, но и има сантиментална стойност, тъй като е последният сингъл, преди музикантите да обявят официално пред пресата, че се разделят. Последният американски сингъл е  The Long And Winding Road, който пускат след едва месеца. След това Пол Маккартни заявява, че THE BEATLES вече  не съществуват.

Maggie Mae: Традиционна песен, но с аранжимент, направен от групата. Записана е от раз, още на първата сесия – 24 януари, 1969. Инженер – Глин Джоунс.

Топва е традиционна, ливърпулска фолк песен, за проститутка, която обрала моряк, а действието се развива в началото на XIX век.

I’ve Got A Feeling: Песен на Ленън и Маккартни, записана на 22, 23, 24, 27, 28, 30 януари, 1969. Продуцент – Джордж Мартин, инженер – Глин Джоунс.

Най-интересното, което е известно за тази песен, че е нещо като Франкенщайн. Искам да кажа, че е съставена от две недовършени песни.  Но на Франкенщайн ми прилича и Ленън, който по това време се развежда със Синтия – първата му съпруга, отчуждава се от сина си – Джулиън, междувременно се шляе безцелно с Йоко, друсат се с хероин и канабис, докато най-накрая японката прави спонтанен аборт, на всичкото отгоре и ги арестуват … заради наркотиците …

One After 909: Да, познахте! Песен на Ленън и Маккартни. Записана на 22, 24, 28, 30 януари 1969. Продуцент – Джордж Мартин, Глин Джоунс пък е инженер.

В интерес на истината, това е една от първите песни на групата, записана най-напред през март, 1963. Джон написал песента, когато бил на 15.

The Long and Winding Road: Ленън и Маккартни създават парчето, чийто продуценти са Джордж Мартин и Фил Спектър, инженери са Глин Джоунс и Питър Браун. Записват я на 26, 31 януари 1969 и на  април 1970.

Песента започва като балада на Маккартни написана в Шотландия през 1968 г., във време, в което проблемите в бандата се задълбочават. Демото е записано по време на сесиите за „Белия албум“, но както разбираме песента излиза на бял свят малко по-късно.

„Това е тъжна песен. Тя е за недостижимото, за вратата, която не можеш да достигнеш и да отвориш, за пътя, който никога не можеш да извървиш до края.“ Пол Маккартни

For You Blue: Песен на Харисън, записана в две сесии – 25 януари и 8 януари 1970. Продуцент е Джордж Мартин, инженер – Глин Джоунс.

В песента няма бас – Маккартни свири на пиано. На Б-страната е на американския сингъл The Long And Winding Road, който излиза на 11 май 1970.

Get Back: Ленън и Маккартни, записана е в доста сесии като започват от 21 януари, 1969, продължават да работят по нея и на 23, 24, 27, 28, 29 януари и я завършват на 30 –ти.  Продуцент – Джордж Мартин, инженер – Глин Джоунс.

Това е 19-тият британски сингъл на групата и първият от серията „завръщане към корените“. Песента започва като сатиричен, дори критичен поглед на отношението на политиците и медиите към имигрантите във Великобритания. Очевидно този проблем в кралството съществува още от 1970.

„Когато правехме Let It Be, имахме няколко версии на Get Back, които всъщност са антирасистки. Имаше много истории във вестниците за пакистанци, които се тъпкат в апартаменти по 16 души в стая и т.н.. Така че в един от куплетите на Get Back, във версията, която остана за Let It Be,  се пее ‘too many Pakistanis living in a council flat’.  Така че, ако има група, която да е антирасистка, то това са THE BEATLES. „ Пол Маккартни пред сп. Rolling Stone, 1986.

Get Back излиза като британски сингъл през април 1969, а в следващия месец в Америка, малко след Hey Jude. Пол Маккартни пише следното до медиите.

„Get Back е новият ни сингъл. Това е първият Beatles запис, който е напълно лайф, като се има предвид електронната епоха, в която живеем. Няма никакви преработки, песента е чисто рок парче. От другата страна има друго такова лайф парче, Don’t Let Me Down.“

В края трябва все пак да напиша няколко реда и за възприемането на албума, но едва ли написаното ще изненада почитателите, а и не само, на групата. Let It Be (песента), печели Оскар за Най-добра оригинална песен на 43-те годишни награди на Академията през 1971.  Статуетката е приета от Куинси Джоунс. Песента печели и Грами за най-добра оригинална песен. Всъщност Let it Be е със статут на саундтрак.

Музикалните критици: Често пишат доста тъпи и язвителни неща, друг път пък хвалят истински боклуци, но това е критическата работа … възможно най-необективната професия. Тук, обаче повечето коментари са заслужено позитивни. Феновете пък са разстроени, защото, когато излиза албумът, групата вече не съществува. По онова време все още ги крепи надеждата, че не Let It Be, ще е последната дума на групата. Не знам дали е заради този факт, но феновете смятат, че епитафът на групата е с няколко нива по-ниско, от предходните албуми.

Но да не забравяме, че макар и не сред шедьоврите на The Beatles, тези песни вдъхновяват много банди след 1970.