Отвъд „магическата бариера“ с Negură Bunget, Grimegod и Bleak Revelation

Старая се да не мисля за предстоящия концерт, вървейки към „Бар Зар“ в студената и дъждовна вечер на 12. март. Прекалените очаквания често изиграват лоша шега. Много наивно от моя страна. С колкото и големи да бях отишъл, щяха да бъдат разбити на пух и прах от това, което последва.
След предварително обявеното забавяне, първи на сцената се качват BLEAK REVELATION, предвождани от ентусиазирания Антон Андонов, за да ни представят песните от току що издадения си дебютен албум Afflictive Seclusion. Самата група определя стила си като мелодичен дет/дуум, но още с откриващата Аs If ми звучат по-скоро епично и в духа на викинг-бандите, „вина“ за което имат основно чистите вокали на китариста Константин. Асоциациите с BATHORY са неизбежни. Последвалите песни са в средно темпо, но грабват с разнообразието си и не ме оставят да скучая и за миг. Не мога да си обясня защо, но за пореден път имам чувството, че пред тази сцена има невидима магическа бариера, която само притежателите на фотоапарати се осмеляват да преминават периодично. При една по-ясно изразена подкрепа от страна на публиката, групата би се отпуснала по-лесно на сцена. Eстествено за да стане това, зависи най-вече от самата група. Както и да е, албумът им е много повече от добър и си заслужава човек да се сдобие с него. Чуваме го от начало до край, а за финал кавър на Paradise Lost – класиката As I Die.
До излизането на румънците от колоните звучат Machine Head, малко по-късно A Perfect Circle, Tool и Pantera. Малко ми е странно, но атмосферата в клуба е чудесна.
Музикантите от Grimegod на практика са „новите“ попълнения в драстично променения състав на Negura Bunget от преди 2 години. Въпреки че са група с близо четвърт век история, не знам какво да очаквам от тях. Обаче това което последва ми е трудно да опиша с думи. Музиката им е духовно близка до тази на Negura, но е по-дуум ориентирана и с ясно изразен готик привкус. Звукът в клуба е кристално чист (чува се перфектно дори отпред, отвъд „магическата бариера“). Огромни дози тъга и убийствено отчаяние се лее от композициите им, а това видимо се харесва на всички присъстващи и щастливите усмивки не слизат от лицата ни. Скачаме в бездната на изкуството и ги аплодираме заслужено след всяка песен. Последната е на родния им език и ме убеждава напълно, че съм открил нова любима група.
След кратка подготовка барабанистът на Grimegod Vartan освобождава мястото зад барабаните на Gabriel Mafa – „Negru„, като често ще сменя периодично китарата с причудливия инструмент кобза – ползването на различни традиционни инструменти и перкусии е характерно за Negurа Bunget. Поведението на групата е някак скромно, като това само засилва въздействието на музиката им, вдъхновена от природата и народните обичаи. Музикантите изпълняват песни предимно от съвсем новия „Tău„, първият албум от предвидената трилогия, посветена на Трансилвания. Считам, че Negurа са за слушане в къщи, но това сега няма значение. Не усещам тялото си, няма го „Аз“-а ми, тук са само съзнанието ми и потоци от енергия. Ще си умра някой ден на подобен концерт от кеф, така да знаете (само моля брадатите фенове да не ми правят изкуствено дишане. Някоя подрастваща фенка – може). Макар траещо около час, пътуването с румънците ми се стори вечност. Настъпва петък 13-ти, а аз съм забравил всички грижи. Благодаря от сърце на организатора Live&Loud за поредния вълшебен концерт!

Станислав Колев

ГАЛЕРИЯ
Bleak Revelation 10 снимки	Grimegod 15 снимки	Negura Bunget 30 снимки