Интервю с Liv Kristine (LEAVES’ EYES, екс-THEATRE OF TRAGEDY)

Смесването на нежни женски и ревящи мъжки вокали не е от вчера. Концепцията “Красавицата и звяра” отдавна е залегнала в основата на много съвременни артисти. Едно обаче е неоспоримо – за развитието на този поджанр в метъла, голяма „вина“ има Liv Kristine.

Интервюто с Liv Kristine (LEAVES’ EYES, екс-THEATRE OF TRAGEDY) е излъчено в “От другата страна” по радио Варна на 20.01.2014 година.

От другата страна – Какво са феновете за теб?

Liv Kristine – Фактите са следните: аз съм музикант на пълен работен ден. Пеенето и композирането са едни от любимите ми занимания и те се превърнаха в моя работа заради феновете и приятелите ми. Заради Вас. Бих искала да благодаря на всички. За мен срещите с хората са много важни. Въпросът винаги опира до даването и получаването – те ми дадоха възможност да осъществя мечтата си, за което съм им много благодарна, и винаги с удоволствие ще се срещам с тях след концертите. Единственият проблем е, че след шоу обикновено ме болят краката, заради обувките на високи токове, но всичко останало е чудесно.

От другата страна – Защо се налага да сменяш костюмите си по време на концерта?

Liv Kristine – Понякога го правя, защото искам феновете да видят нещо хубаво и интересно. За българската публика също бях подготвила няколко тоалета. В повечето случаи смяната на костюмите зависи от това дали разполагам с достатъчно време и дали има място близо до сцената, където бих могла да се преоблека. Винаги е хубаво да сменя облеклото си, защото ми е неприятно да нося мокрите дрехи през цялото време. Често в клубовете е доста горещо, пък и изглежда добре, когато сменя дълга барокова рокля със секси рокличка. Смяната на костюмите по време на концерт има много положителни страни.

От другата страна – Предизвикателство ли беше за Вас работата по „Symphonies of the Night“?

Liv Kristine – Да, бяхме много напрегнати, когато издадохме албума през ноември. През 2013-та отбелязахме 10-годишнината на LEAVES’ EYES. Аз и колегите ми сме на сцената от около 20 години, а Alex (Krull) дори още по-дълго – над 25. Много различни неща са ни повлияли през всичкото това време. Натрупали сме много опит и сме се отдали на метъла. Всичко това се е отразило в „Symphonies of the Night“. Много съм доволна от този запис, защото той представлява най-доброто от опита ни през годините. Това наистина е тежък, здрав и изразителен албум – най-добрият, който сме издавали някога. Много се гордея с него. Чисто технически също е на ниво. Съпругът ми Alex е перфекционист – справи се страхотно с продуцирането и дискът наистина рита задници.

От другата страна – Историите ли изграждате около музиката или музиката около историите?

Liv Kristine – В 99 процента от случаите първо създаваме музиката и тя определя какви истории ще развия в текстовете. Винаги музиката ме вдъхновява при писането. При „Symphonies of the Night“ в много ранен етап бяха готови „Saint Cecelia“ и „Eileen’s Ardency“, която е бонус трак в обикновеното издание. При пре-продукцията това бяха първите две композиции, готови като демо версии. В тях вече бях изградила два женски образа и тогава си помислих, че е брилянтна идея да тръгна от тях в създаването на историята. Когато започнахме същинската част от работата по албума, беше много интересно кой персонаж как ще си пасне с музиката. Доста се забавлявах, докато изграждах концепцията около тези два женски образа.

От другата страна – Кое е по-трудно – да създадеш концептуален албум или диск с отделни песни?

Liv Kristine – Кое е по-трудно? Добър въпрос. Който и албум да съм издала – няма значение дали е с LEAVES’ EYES, соло или с THEATER OF TRAGEDY, винаги е имало концепция, която се появява още в пре-продукцията и идва от музиката. Така че винаги ми е било по-интересно през текстовете да минава червена нишка. Винаги е било така и така обичам да работя.

От другата страна – Как би обяснила връзката между групата и феновете?

Liv Kristine – Тази връзка е много силна и динамична. Както отбелязах и в началото на интервюто, всеки от нас е част от метъл средите вече 20-25 години и сме наясно колко голямо е значението на феновете за една група и колко е важно да им показваме нашето уважение. Когато основахме LEAVES’ EYES през 2003-та, вече имахме изградена фен база. И още тогава, след първия албум, имахме много последователи по целия свят, които си казваха: това е новата банда на Liv, нека да я чуем. Хората идваха на нашите концерти и публиката непрекъснато се увеличаваше, където и да свирим. Чувствахме се фантастично, виждайки всичко това. От самото начало връзката ни с феновете е много добра и тяхната подкрепа е истинско богатство за групата.

От другата страна – Как виждаш развитието на LEAVES’ EYES през годините?

Liv Kristine – Както вече споменах, LEAVES’ EYES отбелязаха 10-годишнина през 2013-та и целият този опит е вплетен в „Symphonies of the Night“. Продуцент отново е Alex и бих казала, че албумът е по-тежък и изразителен. Също така е контрастен – в основата му стои концепцията за „Красавицата и звяра“. Тези елементи са много важни за мен, още от времето, когато бях в THEATER OF TRAGEDY. Имаме моите вокали, които са противопоставени на вокалите на Alex. След това имаме струнен оркестър, който контрастира на тежките китари. От една страна имаме фолклорни инструменти, а от друга – бас, китари и ударни. Нашата музика винаги е контрастна. И това много ясно личи в „Symphonies of the Night“. Разбира се, албумът има своите корени в „Njord“ (2009) и „Meredead“ (2011), а също така и в „Vinland Saga“ (2005), защото той е един вид тяхно продължение. Ние винаги сме се развивали. В LEAVES’ EYES съм обградена от класни музиканти. Всеки един от тях се опитва да подобрява техниката си на свирене и използването на инструмента, така както аз се стремя към същото при вокалите. Конкретно за този албум работих много за гласовите си възможности. Надграждането е част от природата ни. Всички сме перфекционисти и винаги си поставяме цели, които да преследваме. Много съм щастлива, че имам в групата си такива музиканти.

От другата страна – Според теб кое ще е следващото голямо нещо в метъл музиката?

Liv Kristine – Много добър въпрос! След участието ни на фестивала “Metal Female Voices” в Белгия, където всички групи имаха дами зад микрофона, смятам, че ще се появят много добри вокалистки от тази сцена. Надявам се това да стане, защото се нуждаем от тях, за да може стилът ни да остане стабилен. С останалите момчета от групата от началото на 90-те се борим този жанр да просъществува. Първите две групи въобще бяха THEATER OF TRAGEDY и THE GATHERING. Аз и Anneke (van Giersbergen) сме все още на сцената, но няма толкова много последователи. Да, има ги Tarja Turunen, Simone Simons (EPICA) и Sharon den Adel (WITHIN TEMPTATION), но не сме толкова много. Това, което трябва да направим, е да се държим заедно, да продължаваме напред и наистина се надявам, че все повече групи ще ни последват и ще се обърнат към варианта с женски и мъжки вокали. За мен тази концепция, тип “Красавицата и звяра”, е много интересна. Смятам, че дамите, които в момента са част от този стил, стават все по-силни и ще продължат да го развиват и популяризират. Хубавото е, че азиатският пазар се разраства, американският – също. Така че според мен предстои да се случи нещо много позитивно.

От другата страна – Има ли нещо повече от професионално удовлетворение от факта, че твоята група LEAVES’ EYES напълно засенчва THEATER OF TRAGEDY?

Liv Kristine – Готин въпрос. На първо място знам откъде идвам и  знам колко успешни бяха THEATER OF TRAGEDY. Корените ми са при тях – първият натрупан опит, първите албуми, първите стъпки на сцената… Но всички бяха наясно, че когато бандата изхвърли вокалистката си и един от основателите си, нещата след това нямаше как да са същите. Така и стана. За съжаление THEATER OF TRAGEDY се разделиха и изчезнаха преди няколко години. Тъжно, но факт. Аз все още поддържам връзка с някои от момчетата. Няма война, няма караници – оставили сме всичко в миналото. Според мен е много жалко, че една толкова добра група, при това пионер в метъла, изчезна напълно от сцената, от стила. Разбира се, има и други групи, които следват стъпките на THEATER OF TRAGEDY – като NIGHTWISH, WITHIN TEMPTATION, EPICA – те са големи и успешни, а THEATER OF TRAGEDY се превърнаха в прах. Наистина е жалко. Бяха много добра група. Повече обаче нищо не можем да очакваме от тях. Съдбата им беше да изчезнат.