Интервю с Alexander Krull (ATROCITY, LEAVES’ EYES)

Това интервю стана по скайп, благодарение на Бойко Гюров от „BGTSC“, който беше поканил  ATROCITY и LEAVES’ EYES на 27 октомври 2013 година в София. Отдавна исках да си поговоря с един от легендарните музиканти от метъл сцената и това е разултатът.

Интервюто с Alexander Krull (ATROCITY, LEAVES’ EYES) е излъчено в “От другата страна” по радио Варна на 27.01.2014 година.

От другата страна – Преди няколко години се снимахме с теб в Каварна. Помниш ли участието на ATROCITY там?

Alexander Krull – Да, имам само добри спомени. Тогава участвах и с двете групи и изживяването беше невероятно. С LEAVES’ EYES свирихме няколко часа преди ATROCITY и концертът се получи страхотно. После имахме възможност да отидем до хотела, да се освежим и да се погмуркаме в басейна. Беше готино, защото заедно с екипа се върнахме на стадиона отпочинали и готови отново да се качим на сцената. Останалите групи ни поглеждаха и ни питаха как така изглеждаме толкова свежи, след като преди малко сме имали шоу. Казахме им: да, така е, но успяхме да се върнем в хотела, да поплуваме и да презаредим… Когато излязохме на сцената с ATROCITY, беше вече доста късно, но си прекарахме чудесно. Даже имаме заснет материал, който включихме в DVD. Публиката беше яка и едва ли можеше да се получи по-добре.

От другата страна – Коя група е приоритет за теб – ATROCITY или LEAVES’ EYES?

Alexander Krull – Не мога да кажа коя от групите е по-важна за мен, защото и двете са част от живота ми и отношението ми към тях е едно и също. ATROCITY са създадени в средата на 80-те, по времето, когато бях тийнейджър, и сме заедно вече близо 30 години. Те са голяма част от моята история. Идеята за създаването на нова група с Liv (Kristine) дойде, след като направихме няколко албума заедно и имахме много съвместни концерти и участия. Тогава си казахме, че след всички тези години е време да поставим началото на LEAVES’ EYES. Двете банди са много тясно свързани, независимо че музиката им се различава. Като едно голямо семейство сме, още повече, че някои от музикантите свирят и в двете групи.

От другата страна – Не е ли предизвикателство да бъдеш със съпругата си в една група?

Alexander Krull – Предизвикателство е, разбира се, но моето желание е това да продължи до края на кариерата ми. Просто няма как да е по-добре – аз и Liv споделяме всички тези страхотни емоции, когато сме на турне. Сигурно нормалните хора понякога не могат да ни разберат, особено ако не са и метъл фенове, как така сме избрали живот на пътя през цялото време или да летим от едно място на друго. Вярно е, че зад фантастичните моменти с публиката ги има и саможертвите от наша страна, както и напрежението преди концертите. Особено след дълго пътуване, когато трябва да сме готови на 100 процента за шоуто, по време на което освен всичко друго се преобличаме, правим различни експерименти… Но това е нашият избор. Вече имаме и собствено звукозаписно студио. С Liv сме заедно от много години. Същото е и с моите приятелчета от бандата. Не мисля, че бих желал да променя нещо, защото в момента положението за нас е перфектно.

От другата страна – Не е ли трудно да излизаш и с двете групи всяка вечер?

Alexander Krull – Трудно е. Отговорността и изискванията към нас като музиканти са още по-големи, когато правим двойно шоу. Но две е повече от едно и така е по-интересно за феновете, защото можем да им предложим голямо разнообразие от музика. Ние участваме както на дет метъл концерти, където усещането е убийствено, така и на различни фестивали, където публиката е по-широкоскроена. И в ATROCITY, и в LEAVES’ EYES имаме симфонични части и за слушателите може би това е връзката между двете групи. Но дори и да имаме общо турне, невинаги свирим заедно всяка вечер. Много зависи от това за къде пътуваме. Ако сме в Северна Америка или някъде из Русия, от разстоянията зависи дали можем да комбинираме съвместни участия на двете банди.

От другата страна – С коя група си по-често на турне?

Alexander Krull – През последната година с LEAVES’ EYES бяхме по-често на турне, за тях имаше много повече оферти. Причината е, че „After the Storm“ – предишният албум на ATROCITY – е твърде акустичен и не е подходящ за представяне на живо. Освен това в него участва и сестра ми Yasmin, която живее в Нова Зеландия и няма как непрекъснато да пътува с нас. Затова с ATROCITY имахме по-малко турнета и правехме предимно best of концерти. Но сега имаме добър албум, който ни дава възможност да свирим на живо повече, в сравнение с последните няколко години.

От другата страна – Как беше приет последният ви албум „Okkult“?

Alexander Krull – Ревютата, както и реакциите на критиката и феновете, бяха впечатляващи. Имам чувството, че заради дългата ни музикална кариера много хора не са наясно с историята на групата. И че освен „Okkult“ имаме и други убийствени и бомбастични албуми. Има и такива, които не са очаквали повече подобни записи от нас. Което за мен е необяснимо, защото ние никога не сме се отказвали от тежките си корени. На живо винаги свирим брутални неща. Правим това от много години – още от началото на 1985-та. Да, в средата на 90-те не сме свирили такива композиции, защото тогава нямаше да пасват на сета. Но когато правим best of концерти, в тях присъстват класически парчета, като „Necropolis“, „Blut“ и т.н. Надявам се, че феновете, които слушат техничен дет метъл, ще дадат шанс на „Okkult“, защото това е велик албум – не го казвам, само защото съм вокалист в групата. Продуцирам и много други банди и ви уверявам, че „Okkult“ е енергичен и брутален запис.

От другата страна – Кои елементи от музиката на групата запазихте в „Okkult“?

Alexander Krull – Може би не всички. Изцяло пропуснахме електрониките и етно елементите, но запазихме бруталната част, като същевременно доста я поосвежихме. Да, мнозина забелязват, че в албума има класически дет метъл. Това е така, защото повечето рифове съм ги създал през 1991-ва – направо ги извадих от кошчето. Но останалите са съвсем нови и носят почерка на ATROCITY, защото ние имаме своята идентичност. Това се отрази по много добър начин на „Okkult“. Искахме да продължим с митологичните истории от „Atlantis“, чиято концепция беше много добре развита, но целта ни сега беше да направим нещо още по-мащабно. Така създадохме една брутално-епична трилогия, която комбинира нашите корени, новите елементи в музиката ни и нашето развитие като група.

От другата страна – Последен въпрос – според теб коя ще е следващата нова мода в тежката музика?

Alexander Krull – Определено не виждам да се задава такава. Много години съм търсил звукозаписна компания, поддържам връзка с много лейбъли, издирвал съм нови групи… Последната мода, която се появи в екстремната музика и се задържа за известно време, е този метълкор. Наблюдавам много голямо смесване на стилове в тази сцена, като трашкор и деткор, които, разбира се, са свързани с метъла. Трудно е да отговоря на този въпрос. Има много ретро групи, които възраждат стария хард рок дух от 70-те. Това ретро усещане е представено като нов жанр. Дет метъл групите стават все по-бързи, екстремни и технични. Ние поставихме началото на това. Но след толкова много години, изглежда, че всичко в метъла вече е създадено. Все пак има и банди, които се опитват да смесват стилове, както правехме ние през 90-те – т.нар. кросоувър период. Някои от тях може и да дадат началото на нещо ново, но наистина се съмнявам да се появи нова екстремна мода. Групи като нас вече откриха топлата вода. Мисля, че е много трудно да се прогнозира кое ще бъде следващото ново течение в метъла. Може би освежени мелодии ще бъдат в неговата основа. Но най-важното за тази музика са рок бандите, тежките китари, ударни и бас. Винаги е било така.