Интервю с Alexander Krull (ATROCITY, LEAVES’ EYES)

За втори път лидерът на немските екстремисти ATROCITY Alexander Krull гостува в „От другата страна” по Радио Варна. Предишният път беше преди близо десет години по повод на единствения засега софийски концерт на бандата, когато феновете видяха и преобразяването й на сцената в LEAVES’ EYES. Три години по-рано ATROCITY бяха част и от вече несъществуващият „Kavarna Rock Fest”. Този път поводът бандата да е част от „От другата страна”, е новият албум на ATROCITY „Okkult III”, който ще излезе само след няколко дни и който представяме с гласището Alexander Krull.

Интервюто с Alexander Krull (ATROCITY, LEAVES’ EYES) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 2.01.2023 година.

От другата страна – Привет, Alex, как е положението?

Alexander Krull – Аз съм добре, но времето, в което живеем е полудяло. Светът се е обърнал с главата надолу. Не е за вярване какво се случи през последните три години. От една криза, влязохме в друга.

От другата страна – Много е гадно да живееш в ситуация, при която бъдещето не изглежда стабилно.

Alexander Krull – Така е. Особено в музикалния бизнес. Много неща се случват едновременно. Особено по време на концертите, при пътуването, при турнетата. Цените хвърчат нагоре. Благодарение на Господ или на някого другиго, може би благодарение на метъл сцената, която представлява едно страхотно метъл семейство, една общност, която е силно подкрепяща, успяхме да оцелеем. Трябва да отбележа, че това е голям дар за музикантите. Имаме фенове по целия свят, които ни подкрепят. А това е много, наистина много важно – стабилно семейство, което съществува и взаимно се подкрепя.

От другата страна – Минаваме към новия албум на ATROCITY „Okkult III”. Защо се върнахте към дет метъла?

Alexander Krull – Признавам си, че не се замислям за стиловите категории. Както знаеш от историята на бандата, която започва през 1985 година, ние сме дет метъл пионерите в Германия. Винаги търся онова, което най-добре се връзва с темите и звука на групата. Когато започнахме работа по тази трилогия, за мен беше напълно ясно, че трябва да е брутално, трябва да е зло, както и епично. Това по някакъв начин предвиди ясно посоката за началото на трилогията. Бяхме напълно наясно, че тя ще представя тъмната част от човешката история – всички мрачни моменти от човешкото битие, за които смятах, че е добре да бъдат включени в подобна трилогия. Широкото поле в окултния свят. Може би дори теми, които хората не познават. И тук не става въпрос единствено за религията, а и за политически теми, през конспирациите, до всякакви истории за масови убийства. Всякакви покрити моменти, които се спотайват в тъмни кътчета на човешкото съзнание. В същото време се обърнах и към себе си, като задълбах надълбоко в собствените ми мрачни отражения. Говоря за тъмната страна, скрита в съзнанията, както труповете в килера. Все теми, в които се разровихме. А те от своя страна днес са много актуални и свързани дори на политическо ниво. Погледни политическите системи, без значение за коя става въпрос. Страхът, страхът от смъртта е начинът, който се използва, за манипулиране на хората. Това го наблюдаваме и в религията. Ако не се държиш по определен начин, отиваш директно в Ада. И този подход се използва във всяка една политическа система, за налагането на контрол. От друга страна човешката природа е много разочароваща, тя е тъмна и зла. Никое животно не прави на себеподобните си това, на което е способен човекът. Той е готов да убива и да изтезава. Когато държат силата и властта в ръцете си или имат парите, които им ги осигуряват, източникът всъщност е без значение, политическите и религиозните лидери си позволяват всичко, което им хрумне. Третират човешките същества като кукли на конци. Мъчат ги, пребиват ги, убиват ги. През цялата човешка история има подобни примери. Така се натъкнах на много примери, които сметнах, че ще са интересни за един олдскуул дет метъл албум, за мрачна и брутална музика.

От другата страна – Не е ли по-добре за един артист да носи светлина в мрачните времена, в които живеем?

Alexander Krull – Точно така, но по някакъв начин тези неща могат да действат като катализатор. За нас, метъл общността, са важни думите, които могат да са много вдъхновяващи, за разлика от поп музиката, където подобни текстове не са на почит. Ние като група притежаваме тази тъмна част, която изразяваме с музиката. Вземи Вагнер Той е много добър пример в полето на класическата музика. Което може да ни наведе на мисълта, че ATROCITY следват неговия пример с мрачните теми и брутализма.

От другата страна – Важно ли е за музиката, която създавате да обогатява света на слушателите?

Alexander Krull – По някакъв начин е точно така. Бих сравнил нашите истории с ходенето на кино, за да гледаш филми на ужасите. Това те изважда от ежедневието. Или обичаш адреналина, или по някакъв начин се преборваш със страховете си, или ще откриеш нещо, което преди това не ти е било известно. Тази окултна трилогия е много важна за мен след албума „Atlantis”. Той е за атлантите, а те от своя страна са огромна тема, буквално световна тема. Подобни митове има в историята на всяка една страна в Европа, Латинска Америка, Азия, че и в Африка, дори има и препратки в Библията. Просто самите атланти са наричани по различен начин от различните народи. Но се срещат в митологията, както на гърците, така и в страните от Африка и Латинска Америка. Под различни, но много сходни имена. Тогава избрахме тема, която по някакъв начин е свързана с целия свят. И направихме доста голямо проучване. В последствие потърсихме ново предизвикателство. Още по-голямо като окултния свят. С него намерението ни е да предложим на слушателите ново приключение. Да имат възможността, да опитат много тежка и мрачна музика с истории и текстове, провокиращи усещания, които те карат да настръхнеш. Интересното е, че получихме много богата обратна връзка. За първите две части на окултната трилогия се оказа, че има хора, които са посетили някои от местата, за които става въпрос в текстовете. Или са били там, защото са научили нещо ново от историите, които преди това не са чували.

От другата страна – За тази трилогия Ви бяха необходими десет години.

Alexander Krull – Как бих могъл да го обясня. Плановете не бяха такива. През последните години ни връхлетяха един куп кризи. Които между другото ни дадоха малко допълнително време за работа. От друга страна не сме група, която трябва да издава албуми всяка година. Ние сме вече утвърдена банда като KREATOR и SODOM, които също не изкарват нова продукция всяка година. Мисля, че така е по-добре, защото слушателите имат шанса да осмислят по-добре всичко, което чуят. В същото време ние работим и с LEAVES’ EYES. Така че винаги сме заети с нещо и имаме някакво занимаваме. Издаваме албум с LEAVES’ EYES, след което идва ред и на ATROCITY да се похвалят с нова продукция. Системата ни на работа е добра, но от друга страна използваме времето, за да усъвършенстваме песните, да поработим върху концепцията, да преценим добре визуалната част от албума, както и клиповете. Създаването на нова продукция по този начин, за нас работи много добре.

От другата страна – LEAVES’ EYES е другото лице на ATROCITY. Къде обаче е пресечната точка в музикален аспект?

Alexander Krull – За мен в музикален аспект е прескачане от едно измерение в друго. С едната банда се щураме в света на викингите и северната митология, а с ATROCITY в случая изследваме окултния свят. И с двете групи обаче създаваме вдъхновяваща музика. В LEAVES’ EYES има балади и бомбастични симфонични метъл песни. При ATROCITY – от индъстриъл до брутален дет метъл, етно и фолк, които можеш да откриеш в миналото ни и които създавахме със сестра ми Yasmin Krull. Може би връзката е в разнообразието на музиката при двете групи. Ако си музикант, с тези две банди със сигурност няма да ти е скучно. Винаги има нещо, което поддържа интереса.

От другата страна – ATROCITY са създадени през 1985 година. Как изглежда групата 40 години по-късно и каква е промяната в Alexander Krull като създател на музика?

Alexander Krull – За мен винаги е било от голямо значение да запазя духа си, движещата сила вътре в мен, която ме провокира, да създавам нова музика. Всеки път да откривам нова сфера и ново предизвикателство в създаването на нещо, което ще съществува завинаги, както се казва. Никога не съм бил фен на моментните импулси или на модата. Интересното е, че с експериментите, които сме използвали в албумите ни, ние всъщност сме определяли тенденциите в музиката. Те са една много важна част от историята на ATROCITY. Това от друга страна ни дава гъвкавост да създаваме музика във всякакви стилове по всевъзможни начини. Този дух и тази движеща сила все още бушуват в нас. И ни осигуряват възможност да създаваме страхотни метъл песни, които да са техни отражения. Това е фундаментът, на който стъпва музиката на бандата. Музика, която да носи съдържание, която да е точно онова, което ние като артисти искаме да създадем. С ATROCITY сме свирили в над 50 страни по света и сме стъпвали на пет континента. Което ни е предоставило много голяма обратна връзка от фенове и слушатели. А това по свой начин ни действа вдъхновяващо. Също така се вдъхновяваме и от местата, които сме посетили по време на турнета и концерти. В третата част от окултната трилогия имаме песен „Cypka”. Преди много години дядо ми е бил полицай в полския град Шчечин докато населеното място е било част от Германия. Днес там имам приятел. Казва се Игор Горлевич. Той ме е развеждал из града и ми е показвал всичко интересно. Игор е актьор, археолог и в същото време участник във викингска група за възстановки. Появявал се е в продукции на AMON AMARTH, KREATOR, SABATON и е голям фен на ATROCITY. Веднъж, когато ме развежда из Шчечин, ми разказа за един сериен убиец, който е действал в града, в който дядо ми е бил полицай. Заведе ме до мястото, където е било полицейското управление и подметна, че в миналото тук е имало и сериен убиец. Веднага го прекъснах, защото исках да науча повече. Тогава ми показа езерото, където убиецът е изхвърлял телата. От водата са извадени над 30 скелета. Тогава реших, че трябва да напиша песен по темата. И причината беше, че всичко това се е случвало във времена, в които дядо ми е бил там. Дядо ми е починал по време на Втората световна война, а историята на серийния убиец е от 50-те. Обаче този убиец е убивал и по времето, в което дядо ми е бил полицай. Ето, вдъхновенията се появяват отвсякъде, за да бъдат полезни и за групата.

От другата страна – В коя песен на ATROCITY е закодирана душата на групата?

Alexander Krull – Много труден въпрос. Дори се страхувам, че не бих могъл да отговоря, защото полето ни на действие е доста широко. Ако ограничим нещата, може би ще спомена класическата композиция за групата „Necropolis” от втория ни албум „Todessehnsucht”. Бих казал, че тя е класически ATROCITY. Mick Thomson от SLIPKNOT веднъж ми разкри, че обожава песента. Историята му с нея е следната – играел си като тийнейджър, като по-малък с камиончето си и пресичал гробище, мислейки си какво точно пея в „Necropolis”, и какво точно съм имал предвид в текста. Така че за домашно чуйте „Necropolis”.

От другата страна – По какъв начин дигиталната ера промени погледът ти за създаването на песни?

Alexander Krull – За новия албум направихме пет клипа. Така че отговорът се крие в това. Аз съм и видео продуцент. Работя и за други групи, както и разбира се за LEAVES’ EYES и ATROCITY. Клиповете стават все по-важни. Още през 90-те снимахме видео за песента „B.L.U.T.” в замък в Трансилвания. Получи се едно вампирско видео. За мен винаги е било важно да има визуално представяне на продукцията на групата, което да обединява музиката и текста, за да се получи цялостен продукт. Наясно съм, че има артисти, за които визуалната концепция не е от значение, но за мен тя е основна част от лицето на групата. Когато пиша текстове, винаги в съзнанието ми се появяват картини, за които е добре да бъдат визуализирани. И точно това е повлияно от дигиталния свят, в който живеем. Хората искат да гледат клипове, те искат текстовете на песните да бъдат обяснени визуално.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Alexander Krull, какъв съвет би му дал?

Alexander Krull – Много добър въпрос. Ще кажа на този 20-годишен младеж, винаги да отстоява позицията си, да осъществява мечтите си и да приема всички предизвикателства, които му предоставя животът.