Интервю с Dane Campbell и Neil Starrs (PHIL CAMPBELL AND THE BASTARD SONS)

Phil Campbell and The Bastard Sons @ Sofia, Mixtape 5

 Phil Campbell бе китарист на MOTORHEAD в продължение на 32 години. Време, в което бандата обиколи света, продавайки милиони албуми и бидейки хедлайнър на някои от най-големите музикални фестивали. Phil все още таи страст към музиката, която иска да сподели със света. Резултат от това е формацията PHIL CAMPBELL AND THE BASTARD SONS, в която участие взимат синовете му Todd, Tyla и Dane, както и вокалистът Neil Starrs. По-долу ще намерите интервюто, което Dane и Neil дадоха за Metal Hangar 18.

Дебютният Ви албум излиза след по-малко от две седмици. Какви изненади и предизвикателства срещнахте по време на създаването му?
Dane
: Смятам, че писането на песните протече доста плавно. Идеите за парчетата се родиха доста бързо. Написахме голяма част от музиката, записахме демота и изпратихме всичко на Neil, за да напише вокалните партии. Останалите хора от бандата не бяха чували как звучат вокалите, докато не дойде моментът, в който започнахме да записваме. Подходихме по същия начин, когато записвахме EP-то, та имахме абсолютно доверие в Neil, че ще свърши своята работа перфектно. Не разполагахме с много време за писането на песните. Процесът беше разделен на отделни сесии, които се случваха между фестивалните ни участия през лятото. Въпреки, че успяхме да се справим, аз лично бих предпочел да посветим колкото време е нужно за писането на песни, вместо да се налага да се притеснявам, че в същото време трябва да изнасяме концерти. Разбира се, това е моето лично мнение.

Neil: Определено се забавлявах доста при писането на вокалните партии и записите след това. Музиката, която останалите момчета написаха беше жестока и ме вдъхнови страшно много, което доведе до сравнително лесен процес на писане. Единствената изненада за мен беше, че всичко се случи за отрицателно време. Цялото преживяване беше доста релаксиращо.

Целяхте ли да постигнете нещо специфично при писането на песните? Каква беше цялостната Ви идея за “The Age of Absurdity“?
Dane: Честно казано, нямахме някаква точна идея за творбата. Искахме да създадем готини рок парчета, на които както нашите фенове, така и самите ние да се наслаждаваме. Не искахме да звучи твърде много като MOTORHEAD, но има няколко песни, които са доста вдъхновени от тях. Мисля, че останалите песни са приятно съчетание от останалите ни вдъхновения. Някои от тях са класически рок, блус, стоунър рок, пънк, гръндж и дори малко прогресив!

Склонни ли сте да придавате толкова важност на лирическата част, колкото и на музикалната? Използвате ли метода “проба-грешка“, когато работите върху вокалните мелодии?
Dane:
Освен няколкото малко промени, които предложих да бъдат направени, не участвам в лирическата и тематична част. Всички знаем колко добър е Neil и затова му се доверяваме на 100%. Също така, продуцентът ни Romesh е доста сръчен с мелодиите!

Neil: Това е доста важно за мен в качеството ми на вокалист. Използвам писането на текстовете, за да споделям чувствата и емоциите си. Донякъде това е един вид терапия за мен. Първо измислям мелодията, а след това текста. Понякога се случва така, че измислям три или четири мелодии за някоя част, докато реша коя точно да използвам. Честно казано, през повечето време знам дали дадена мелодия ще бъде използвана още в момента, в който я напиша. Нещо като шесто чувство, което ми казва дали това е моето нещо или не.

Разкажете малко повече за музикалното си ‘Аз’. От момента, в който за пръв път се запалихте по тежката музика до този, в който започнахте да свирите с банди и да създавате собствени песни.
Dane:
Баща ми ме “запозна“ с барабаните, когато бях на 5 или 6 г. В рамките на година ме научи на основните неща и започнах да свиря с него и брат ми Todd в нашия гараж. Понякога излизах на сцена с кавър групата на баща ми, за да изсвиря едно-две парчета. Може да се каже, че съм изпълнител от ранна детска възраст. Свирил съм с доста банди през годините. Започнах да участвам активно в локалната сцена, когато бях едва на 17 и още ходех на училище. Ако не изнасям концерт, то аз посещавах такъв. Така се запознах с Neil… Бях огромен фен на старата му банда DOPAMINE, която подгрявах няколко пъти с тогавашната ми банда. За щастие, около мен винаги има доста добри музиканти около мен. Въпреки факта, че не съм от главните участващи в писането на песни, винаги обичам да се занимавам и с други инструменти. Имам базисни умения на китара и бас. Мисля, че това ми помага да разбера връзката между тях.

Neil: Запалих се по музиката, когато видях NIRVANA да изпълняват “Smells Like Teen Spirit“ в ефира на тогавашното шоу “The Word“. От този момент нататък знаех, че искам да бъда част от група. Седмица по-късно си купих китара и започнах да се науча. След време научих всички песни на NIRVANA. Отне ми около половин година, за да стана достатъчно добър, че да си направя група. Събрах се с приятели от училище и започнахме да свирим кавъри на NIRVANA. Не след дълго започнах да създавам свои песни и останалото е история.

Ако имахте възможността да проведете ученически курс, засягащ определена тема от музиката, коя би била тя и защо?
Dane: Вероятно “Професионализъм в музиката“. Относно как се представяш в официална мейл кореспонденция, да бъдеш точен в изявите си, да излизаш и слизаш навреме от сцената, да си учтив спрямо екипите на местата, в които свириш и т.н. Мисля, че доста хора се провалят в тези области и вероятно не осъзнават, че това пряко засяга кариерите им и тяхното развитие. Това са неща, които не съм виждал да се “учат“, но смятам за повече от важни в индустрията.

Neil: Не знам за курса, но най-големият ми съвет към всеки би бил да свирят за удоволствие. Опитайте се да не позволявате на бизнеса да замъгли преценката ви. Продължавайте да свирите заради същите причини, поради които сте започнали, а именно любовта и вълнението, които изпитвате както на концерт, така и в студиото.

Колко важен е бизнес-аспектът за PHIL CAMPBELL AND THE BASTARD SONS? Вие буквално сте семейство, та разделяте ли си задачите, за да може всеки един от вас да се чувства полезен и оценен?
Dane: Общо взето, нещата се случват точно така. Няма да се впускам в детайли, но ще кажа, че всеки един от нас има определена област, в която работи, за да помага на бандата. Някои от нас имаме удоволствието да си изкарваме хляба с групата, та разполагаме с достатъчно време, за да организираме всичко.

Neil: Всичко е “Направи си сам“. Поделили сме си отговорността и взаимно си помагаме, когато е нужно.

Какво смятате за имиджа, който всеки артист трябва да поддържа? Смятате ли, че в днешно време имиджът е толкова важен, колкото е и самата музика?
Dane: Смятам, че до известна степен е така. За щастие, вярвам, че в рока музиката все още стои на първо място. Да, когато сме на сцена ние носим дънковите си елеци като униформа, но това е, за да се отличим от баща ми. Изглежда, че голяма част от феновете ни харесват този имидж. Пък и в крайна сметка, ние сме супер-модели, хаха!

Neil: Подкрепям мнението на Dane, че имиджът не е най-важното нещо в рока, но определено трябва да му обърнеш внимание! Мисля, че елеците ни вече са нещо, което феновете очакват да видят. Преди турне това прави събирането на багаж сравнително по-лесно, хаха!

Какви са наблюденията Ви върху рок и метъл сцената през изминалата 2017 г.?
Dane: Мнението ми е, че 2017-а беше една доста добра година. Някои от любимите ми албуми са тези на BLACK STAR RIDERS, PROPHETS OF RAGE, QUEENS OF THE STONE AGE и DANKO JONES.

Neil: 2017-а година беше страхотна! Последните два албума, които си купих са тези на PROPHETS OF RAGE и FOO FIGHTERS. Нямам търпение да видя какво ни носи 2018-а.

В днешно време все повече банди издават ЕР-та вместо дългосвирещи албуми. Смятате ли, че това може да се установи като стандарт в днешната забързана индустрия?
Dane
: Факт е, че издаването на ЕР-та е често срещно явление, което ще продължи да се разраства заради това, че музиката се консумира дигитално. Дигиталните платформи дават възможност на артистите да издадат музика срещу сравнително малка сума. По този начин феновете им могат да си закупят песните за наистина малко пари или да я слушат безплатно. Така EP-тата задоволяват нуждата за нова музика и на хората не им се налага да чакат няколко години, за да чуят следващия дългосвирещ албум. Когато стартирахме PHIL CAMPBELL AND THE BASTARD SONS, искахме възможно най-бързо да пуснем някаква музика. По пътя на логиката, EP-то се оказа най-удобния за нас вариант.

Смятате ли, че в днешно време е също толкова важно да имаш добра звукозаписна компания зад гърба си?
Dane: Ако трябва да съм честен, винаги съм бил за “Направи си сам“ бандите, но ние имаме страхотен лейбъл и това прави нещата доста по-лесни за групата. Качеството, което срещаме е отлично. Усещам, че страшно много ни оценяват като банда и не сме просто поредните артисти в списъка им. Всички от екипа им са адски готини, та това определено помага!

Ролята, която Phil изигра в MOTORHEAD е доста важна. Някога имали ли сте шанса да срещнете Lemmy? Ако да, споделете някоя история, която е свързана с него.
Dane: Посещавах техни концерти още от ранна детска възраст и се срещах за кратко с Lemmy почти всеки път. За жалост, никога не успях да го опозная по-подробно. Като малък бях с наднормено тегло и когато станах на 16 започнах да тренирам и отслабнах доста. Спомням си, че веднъж отидох да гледам MOTORHEAD и Lemmy ми каза, че изглеждам доста добре. Това беше доста готино. Сещам се и за една друга кратка история. Тогава бях на около 20 години. MOTORHEAD бяха на турне в Обединеното кралство и известно време пътувах с тях. Една от датите беше в Бристол. Вечерта отидохме да изпием по едно, а Lemmy отиде в близкото казино. Когато се върнахме в турбуса, Lemmy ми разказа за преживяването си в казиното, след което последва готин разговор. За съжаление, тези истории не са много рокендрол, хаха!

Заедно с PHIL CAMPBELL AND THE BASTARD SONS ще посетите България за пръв път на 1 септември тази година. Каквo знаете за страната ни и феновете тук?
Dane:
Никога не съм посещавал България, но знам, че е една много красива страна. Не съм виждал българските фенове в действие, но от това, което съм чувал знам, че ще бъде една луда вечер, която очаквам с нетърпение!

Neil: Радвам се, че най-сетне ще имам възможността да посетя България. Очаквам само и единствено сурова енергия и страст!

Благодаря за отделеното време, момчета! Последните думи са ваши.
Dane: Благодаря ти за проявения интерес и желанието да ни интервюираш. Беше адски готино да отговоря на оригинални въпроси, засягащи музикалната индустрия като едно цяло. Смятам, че това беше доста важно. Ще се радвам ако всеки, който чете това интервю, даде шанс на новия ни албум. Дори да е едно завъртане в Spotify. За тези, които могат да си го позволят, приготвихме някои наистина интересни версии на албума. Искаме да се наслаждавате на музиката ни, да се забавлявате. Елате и ни гледайте на живо. Обещавам, че ще бъде нощ, която ще помните дълго време!

Neil: Благодаря ти за подкрепата! Наистина не мога да дочакам момента, в който ще ви дойда на гости през септември. До тогава!

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото