Hatecrew Deathroll, дошли From Afar, или как се обединиха поколенията в Ugly World Tour…

Когато отидох пред зала „Универсиада”, бях доста учудена от множеството непознати лица. Явно в България все пак имало метъл общество. Хората пиеха бири отрано и се бяха наредили на входа, чакайки да влязат и да се насладят на шоуто. Компании от нарисувани момчета и момичета на средна възраст 14-17 години скандираха „Ensiferum” през около 10-15 минути.
Виждаха се баби, дядовци, майки и бащи, дошли като придружители на децата и внуците си, които бяха подобаващо пременени с тениски на Children of Bodom, стигащи им до коленете. Възрастта на присъстващите започваше от 11-12 и стигаше най-вероятно 50-60.
Първи забиха Machinae Supremacy, стабилно присъствие на сцената, феновете на alternative metal-a се изкефиха доста, все още нямаше много хора в залата, тъй като ( типично за България) повечето бяха решили да ги пропуснат. Момчетата не свириха слабо, музиката им се различаваше доста от това, което щеше да последва. Всички младежи, които се бяха скупчили отпред, чакайки хедлайнерите, показаха завиден съпорт на Machinae Suprеmacy, въпреки че те не са особено популярна банда в България. Голямото избухване беше на Truth of Tomorrow, Force Feedback и Through the looking Glass.
Докато стоях спокойно най-отзад и очаквах да започнат Ensiferum, виждах как малко по-малко хората прииждат и пространството пред сцената се пълни със зажаднели за подобно събитие фенове.
Светлините в залата загаснаха и прожекторите осветиха сцената, от двете страни бяха разпънати платна с викинг, въоръжен с меч и шлем. На сцената излезе Janne Parvianen, последван от Sammi Hinkka, Markus Toivonen и Petri Lindroos. Феновете скандираха “Ensiferum”, когато музикантите хванаха инструментите, спогледаха се и аз разбрах, че битката ще бъде жестока. В момента, в който чух бойният вик: “ YAAAAAAAAAAAA” се втурнах с още няколко човека през публиката, съставена главно от деца и тийнеджъри. Те определено не бяха готови за тази битка, a ние викайки: „Йоооо ооо оо”, въоръжени с викингска мощ, с която разбира се, ни заредиха Petri и компания, си пробихме път и стигнахме до загражденията. Децата, застанали най-отпред, не очакваха такава инвазия, затова и се оттеглиха назад поради липса на въздух, наистина за неопитните би било голям стрес 50-60 човека да връхлетят отгоре ти с такава ярост. Битката започна добре, както пееха Ensiferum – „Видяхме мощта на античната Светлина, бяхме предупредени, че няма да има утрешен ден!”(We saw the might of the ancient Light, there is no tomorrow – we have been warned!). Никой, освен мен, не пееше заедно с бандата, повечето се опитваха да пробият крепостната стена, която изградихме с телата си, вместо да слушат уникалното лайв изпълнение. Битката продължи до края на сет-а, всички подскачаха и минаваха през останалите, без никакви скрупули. Беше уникално преживяване, зад нас младежи правеха мош, а ние отстоявахме правото си да бъдем най-отпред със страшна сила. Бяхме най-добрите войни, избрани от таверната.
„Техните души на войни ще се радват ЗАВИНАГИ!
Вдигаме наздравица с викингските си рогове в чест на нашите предци!
Техните мечове ще светят ЗАВИНАГИ!
Приветстваме нашите братя с началото на зората!”
(Twilight Tavern)
Общо взето такава беше атмосферата, която създадоха пред софийската публика Ensiferum. Надъхаха адски много всички.И младите, и техните придружители клатеха в такт глави, далеч от мелето, което спретвахме ние – войните отпред.
„Тан дан, та та да дан” – извика Petri и ние трябваше да го повторим три пъти, за да продължат с разтърсващото си изпълнение финландците. Предпоследната песен беше изпълнена изцяло без участието на Petri Lindroos, който стоеше отстрани на сцената до Sami и куфееше. Пърформансът бе дело на Sami и Markus, които през 2008 година провеждат концерта на Ensiferum в Москва без участието на Petri, който е сериозно болен по това време. Двамата изпълняват вокалните партии, в YouTube може да видите част от този лайф, който е невероятен!

Оставиха ни около петнайсетина минути да си поемем въздух, след което разбрахме, че все още не сме погребани сред руините и потните тела, които оставиха след себе си Ensiferum. Alexi и компания излязоха на сцената и вдъхнаха отново сила на присъстващите с Not my Funeral. Досега май не съм била на концерт, на който да слушам как бесни фенки крещят, изпадайки в несвяст, прииска ми се да видя към сцената да се отправят бикини и сутиени, но така и не дочаках този момент.
След като изпълниха няколко парчета от новият си албум Relentless Reckless Forever, Children of Bodom ни зарадваха с Needled 24/7 и Follow the Reaper, Children of Bodom, In Your Face. На Blooddrunk пометох с косата си няколко фена, а на Angels Don’t Kill вече не можех и да разбера защо крещя, защо пея, бяхме се качили на седалките и куфеехме с пълна сила, имитирайки характерните стойки и движения на бандата. Получи ни се адски добре. Отпред се виждаха само слепнати едно до друго тела, глави със зачервени бузи, опитващите се да поемат въздух.
„Are you, guys, fucking tired?” – попита Alexi.
„Nooooooooooooo” – беше нашият отговор.
„Do you want mooooore”
“Yeeeeeeeeaaaaaaaahhhh”
Така и стана, с няколко смени на китари и басове, Children of Bodom наградиха нашия ентусиазъм и подкрепа с уникално шоу, което всеки би трябвало да види. Аз ги гледах за втори път (Ensiferum и Children of Bodom) и определено останах с прехапан език… отново. От такива банди няма как да притръпнеш. Сценичното им присъствие е смазващо, контактът с публиката е за завиждане, това е да правиш музика от себе си за другите. Janne ни показа до каква степен владее клавирите, подтикнат от Alexi и възгласите на публиката. Финландците определено се изкефиха на българските си фенове, защото изпяха на бис цели три песни. Направиха Everytime I Die, която дори и не фигурира в сет листата им.
Ненормално добър концерт, адски добър звук, светлина. Благодаря ви BEC, COB, Ensiferum, Machinae Supremacy, Spinefarm Records!
Получи се наистина доста грозна картинка в положителния смисъл на думата.
Последното, което се запечата завинаги в съзнанието ми, е как цялата публика начело с Alexi и Henkka крещят: “HATECREW…”
Уникално е да имаш усещането, че всички крещят името ти… 😉

Ето и сет лист-а на бандите:

Machinae Supremacy
1. Truth Of Tomorrow
2. Force Feedback
3. Rocket Dragon
4. Seventeen
5. Nova Prospect
6. Through The Looking Glass

Ensiferum
1. By The Dividing Stream (intro)
2. From Afar
3. Token Of Time
4. Into Battle
5. Twilight Tavern
6. Guardians of Fate
7. Anti
8. Lai Lai Hei
9. Iron

Children Of Bodom
1. Not My Funeral
2. Bodom Beach Terror
3. Needled 24/7
4. Shovel Knockout
5. Roundtrip to Hell and Back
6. In Your Face
7. Living Dead Beat
8. Children Of Bodom
9. Hate Me!
10. Blooddrunk
11. Shovel Knockout
12. Angels Don’t Kill
13. Follow The Reaper
14. Downfall

Бис:

1.Was it Worth it?

2. Everytime I Die

3. Hate crew Deathroll

ГАЛЕРИИ

27 снимки на Machinae Supremacy 41 снимки на Ensiferum 54 снимки Children Of Bodom



  1. #1 написан от DeadMistress (преди 8 години)

    Не съм фенка на нито една от групите , но прочетох репортажа и за миг се пренесох там ! Браво , Блага ! :)

  2. #2 написан от Panayot Yanazov (преди 8 години)

    Children Of Bodom не свършиха ли с друга песен?

    • #3 написан от Hatecrew (преди 8 години)

      Не. Свършиха с Hatecrew Deathroll, изпяха я на бис, може да си я изпуснал.

  3. #4 написан от Анонимен (преди 8 години)

    Точно с тази си беше. Цялата публика припяваше :)

  4. #5 написан от Alonda (преди 8 години)

    Да супер само че каде беше Janne Wirman през цялото време ?!? Пиеше си биричка докато playback-a свиреше вместо него на пияното.Явно не му пукаше че има хора който отидоха на концерта да се насладят на смазващото дуло с Alexi.
    Както и да е малко съм разочарован ама все пак си беше добре като цяло който не е бил там е изпуснал 😉

  5. #6 написан от Dew (преди 8 години)

    Той беше дошъл за да снима с камерката :))

  6. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  7. Коментари за тази публикация
В началото