Една приятелска вечер с ЮВИГИ

Явно няма начин да присъстваш на концерт на Ювиги и да не останеш истински вдъхновен … И как иначе, когато вдъхновението идва отвсякъде – и от красивата музика и начина, по който тя се поднася, и от магичната енергия, която задължително обитава сцената … И никак не е трудно, слушайки, човек да се понесе някъде далеч, далеч, през сива пустиня и запалени огньове, да избяга от въпросите на града, да потъне в един миг забрава, в който да гради спомени за утрешния ден …

… В промъкващия се мрак на майската вечер група ентусиасти се бяха събрали пред входа на столичния бар Zar, очаквайки, кой с цигара в ръка, кой с бутилка бира, или просто с нетърпение, концерта на група Ювиги. Всъщност това не беше обикновен концерт – на музикантите предстоеше да представят своето ново ЕР Come What May, което се появява в краткия срок от около две години (и малко) след албума От първо лице.  Нещо наистина впечатляващо, предвид нелеките условия на родната музикална действителност. Най-сетне настъпи чаканият час и пътят към сцената бе отворен. Неголямото помещение на клуба бързо се изпълни с народ и момчетата от Ювиги, от своя страна, не се забавиха да го дозапълнят със своята музика. Започнаха, логично, с новите си песни, които, изненадващо, този път бяха поднесени не на български език, както сме свикнали, а на английски (добро решение, предвид световната музикална  действителност :). И ако това е цената да завладяват нови светове, ние можем само да ги подкрепим!) Чуха се качествени  композиции, в характерния за групата стил, но и носещи известна новост и различие. По-праволинейни, стегнати, издаващи, може би, израстване и улегналост … Музикантите, разбира се, бяха невероятни, със своето обичайно силно присъствие, с огромното си желание да творят и създават чудна комбинация от звуци. Радостта им от факта, че споделят своята музика бе очевидно толкова голяма, че нямаше как тази положителна емоция да не се предаде и на зрителите. Те подхващаха подадената мелодия, приемаха я изцяло и така довършваха достойно общата музикална картина.

Към представянето на новите песни активно се включи и китаристът Боян Бояджиев. Именно участието на множество гост музиканти, които се присъединяваха постоянно към групата, бе една от изненадите на вечерта. Тяхното присъствие определено превърна концерта в едно наистина страхотно преживяване, което нямаше как да  бъде помрачено от малките техническите неизправности. Като например не най-кристален звук или пък скъсването на бас-китарна струна, заради която за кратко време сцената трябваше да се лиши от Панайот Солаков. Но нали затова са приятелите – спонтанно Валентин Моновски (китара) и Спаз Генев (барабани) подхванаха „завъртян“ етно инструментал, след който изненадващо Моновски засвири (според мен на шега) Creeping Death на Metallica. Генев се включи мощно и тогава отнякъде изскочи вокалистът Иван Мунин (Fragments of Existence), който без никакво колебание си присвои ролята на James Hetfield.  Получи се чудесна заигравка и публиката видимо се развесели. Много скоро техническите проблеми бяха разрешени и вечерта продължи да се развива по предварително начертания план.

А тя би могла най-общо да се раздели на две части. Първата, в която Ювиги представиха новото си творение, последвана от частта, в която извършиха дълбоко емоционална разходка из голяма част от своето творчество. Именно тук активно се включиха едни от ‘най-емблематичните гласове на младата българската рок/метъл сцена’ – както ги определят самите музиканти от Ювиги.  Със страшна сила на сцената върхлетя (отново) Иван Мунин. И нямаше как по друг начин, тъй като поверената му песен бе именно Сила – крайно мотивираща и надъхваща. Заредиха се гласовете на Иван Иванов от Wartime, който с мощното си присъствие внесе едно по-различно настроение в сивата пустиня; на Христо Иванов (Amayah) и Димитър Белчев (ViolentorY), които пък прекрасно зададоха въпросите на града; чу се композицията Различен в изпълнение на Светослав Събев (Metalbolizm) … Силно запомнящо се беше и участието на балканджията Кирил Янев, който пречупи през своята гледна точка цели три песни. Чудесно се оказа и решението да се изпълни осемнадесетминутната приказка Сънища, разказана прекрасно от Вероника Лалева, Кирил и Иван Челавров (Villy Neshev’s FACE) … Разбира се, през цялото време се долавяше гласът на Панайот, който допълваше песните на необходимите места, а когато зазвучаха Злите езици вече нямаше как да не вземе участие и самата публика … За финал – всички герои от вечерта изпълниха тясната сцена за един последен музикален щрих, поставен с песента Бягство.

Наистина много бяха лицата, които се появиха тази вечер (авторът се извинява на тези, които, неумишлено, е пропуснал да спомене – затова пълен списък на гост-музикантите има по-долу) … И на всички бе изписано едно – щастие, че, макар и за миг, станаха част от групата Ювиги и споделиха тяхната прекрасна музика. Споделиха я с нас, феновете, които сме горди от факта, че и в България се създава истински и качествен прогресив рок/метъл.

Пълният списък на гост музкантите:

Иван Иванов (Wartime)
Димитър Белчев (ViolentorY)
Кирил Янев (БАЛКАНДЖИ)
Иван Челавров (Villy Neshev’s FACE)
Светослав Събев (Metalbolizm (band))
Иван Мунин (Fragments of Existence)
Христо Иванов (Amayah)
Миглена Ценова-Нушева (Ph. D. Music Lab)
Вероника Лалева
Михаела Колева

Боян Бояджиев – китара

Очаквайте скоро и снимки от концерта