WRONG FEST 2016, BROND DAY

Този текст е обект на авторски права. Всеки, който го използва за име на албум, група или космическа станция подлежи на правно преследване.

Няма как да не знаете за Wrong Fest, ако живеете наоколо.
Това е летният фестивал, който се провежда във Войнеговци.
Лесно достъпна локация, двайсетина минути от София. Дори отвреме-навреме се случва да има и уреден транспорт до там, но трябва да сте късметлия.

В 17 без 15 влизам директно и полуадекватно. Успешно разпъваме палатка върху някакви камъни. Разположението е друго. Има две сцени. Отправям умолителни, жалки погледи към небесата. Моля се да вали или поне някое море да се телепортира около мен. Боговете са ме изоставили тоя път. Телепортирам се полуприпаднала пред Wrong Stage.

Там в някакъв плавен синхрон с жегата Surbahar вият някакви атмосферични мелодии и гласове. Доста приятни на първо време, на второ също, на трето започна да се повтаря първо време с второ време до достигане на четвърто, което вече е малко… повтарящо се.

Surbahar

В същото време на Right Stage се подвизава нещо доста wrong – Toy Letters. Или както самите организатори бяха написали – Toi Letters.

Toy Letters

Остава. Ostava.

Остава

И BROND.
От доста време се каня да ги чуя, така че провлачено се вдигам от лежерното положение и преминавам в по-адекватно състояние. Пред сцената съм и нямам очаквания. Това е първият ми концерт на групата. Те пък влизат директно с Shamari. Звучат подобно на Теория на равновесието на Джон Наш. По някое време погледът ми се спира на Andy Cairns от Therapy?, който стои встрани на сцената и видимо харесва това, което чува. Ок, явно щом на него му харесва – наистина стават. Последната ни среща с Andy беше тотален провал, завършил с истеричен рев в едно такси от моя страна, защото концертът на Therapy? толкова беше чао, че не си познах любимите песни. Този път моментално познавам. Living in the Shadow of the Terrible Thing. Andy e на сцената с Brond. Пак рева. Ама и треперя. Благодаря на боговете за засечката. И си продължаваме с шамарите. Парчето на 2016-та се казва Graveyard Campfire.

BROND

BROND ft. Andy Cairns

Right Stage, Therapy?
Признавам си… ако не бяха те, едва ли щях да съм на фестивала. Като цяло не обичам такива мероприятия, не обичам и хора. Обаче съм на оградата още преди старта. Обичам психопати и ментални отклонения. И налудничаво-синьото в очите на този тип. В началото басът дъни, барабаните са аут. Обаче чувам….“Happy people have no stories…“…“James Joyce is fucking my sister, James Joyce is fucking my sister…..Don’t you ever feel attracted to the girls you photograph? Sexually? It’s not part of my job. Aren’t you sexually attracted to me? Yes, I am. Touch me. What? I said touch me, please.“…..Той крещи, аз крещя: „All people are shit!!! Bad trip tattoed on my brain!!! And you can’t help my life! But you can hide… ТHE KNIIIIIIIIVEES!“…..нежната Diane ни застопорява в нежната прегръдка на собствените ни мании...“I’ll put all your clothes in a nice neat little pile“. Това е най-зловещото изречение, което някога съм чувала. И така нататък… понякога просто трябва да крещиш. Therapy? от години не са в най-върховата си форма и личи, ама не ми дреме.

Therapy?

Полуадекватно, полуприпаднало се довличам до граничната зона между двете сцени, където звукът се смесва. Големият шит в тоя случай е, че всъщност хич не се смесва нищо. ShazaLaKazoo съвсем откровено и без никакъв културен срам съществуват.

Установила този факт се опитвам да избягам. The Vintage Caravan ме спасяват. Ама не ми се слуша това. Целият блус е изсвирен вече. Групата е супер. Просто на мен не ми се слуша активно това. Деактивирам се в задните слоеве около бара и веган щанда. Благодаря на боговете за зеленчуковите кюфтета. И джина с тоник.

The Vintage Caravan

J U N O R E A C T O R

Изписването с големи букви и центрирано е, за да се сетите, че посоката рязко се смени.
PISTOLERO!
Нещо, което едва ли бих слушала вкъщи, обаче…
Този цирк на сцената моментално ми привлича вниманието, а встъпителният електронен дедкенденсоподобен момент направо сграбчва не само вниманието ми, а и цялата ми плът и я завлича баш пред правилната сцена. Устата ми е мълчаливо отворена и единствено едно „Fuck!“ периодично ме кара да си прехапвам езика от умиление. За Led Zeppelin не знам, но Ben Watkins със сигурност е подписвал със Сейтъна. Хора като тоя управляват света. Деветдесетарска олдскуул тупалка, полугола, полубелиденс танцьорка. Друсана певица, другата с триъгълник на челото. Грандиозен китарист с полупрозрачна дантелена риза и китара на точки. Аз съм в Ада и там ми харесва. Напълно. Няма нищо половинчато тука.
Piiiiiiiiiistoooooooooooleeeeeeeeeeeeero!

Juno Reactor

Juno Reactor

Дискотеката свърши, време е да разбера върху какво точно ми е опъната палатката. Отбелязвам пътьом плюса, че още се намират бира, алкохол и храна.

Този текст е обект на авторски права. Всеки, който го използва за име на албум, група или космическа станция подлежи на правно преследване.

СНИМКИ