Интервю с Andy Cairns (THERAPY?)

През 2016 “Wrong Fest” става на четири! Във Войнеговци на 25 и 26 юни отново ще има за всекиго по нещо. Изключвам най-твърдите стилове. За тях си има други фестивали. Хубавото на „Грешния фестивал“ е, че грешките са му само в името. Останалото – постоянно израстване, като тази година е и най-силното му издание с банди като GRAVEYARD, JUNO REACTOR, NIGHTSTALKER… Както и THERAPY?, за които това ще е третото гостуване в България.

Интервюто с Andy Cairns (THERAPY?) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 20.06.2016 година.

От другата страна – Привет, Andy. Това не е първият Ви концерт в България – какъв ще е сет листът за „Wrong Fest 2016”?

Andy Cairns – Казаха ни, че ще имаме около 70 минути, така че ще свирим три парчета от новия ни албум „Disquiet“, ще свирим също така от предишните и много парчета от „Troublegum“. Ще направим със сигурност ще свирим „Diane“ и „Stories“ от „Infernal Love“, както и „Teethgrinder“от „Nurse“. Ще има нови и стари песни, които феновете в България познават.

От другата страна – Значи сте намерили терапия за грешен фестивал?

Andy Cairns – Ха-ха-ха… Да, точно така!

От другата страна – Това е фестивал с много разнообразни групи – как се чувствате сред пънк банди и техно изпълнители?

Andy Cairns – За нас е нормална ситуация. Слушаме много и различна музика. На един музикален фестивал е хубаво да има разнообразие – това го прави интересен за хората, защото ако си на 3-дневен метъл фест, след три дни от децибелите започват да те болят ушите, а на фолк фестивал започва да ти се иска нещо по енергично и вдигащо… Ние винаги сме предпочитали да свирим на места, където са смесени различни жанрове музика. На този фестивал ще свирим с JUNO REACTOR, които много харесваме и искаме да гледаме на живо.

От другата страна – Какво предпочиташ – да свирите пред ваши фенове или пред хора, които не познават групата?

Andy Cairns – Ние имаме над 30-годишна история. Ако свирим пред хора, които не ни познават или знаят само няколко песни, имаме шанса да спечелим нови приятели. Да свирим пред твърдите ни фенове или в клуб, където всеки знае песните ни, е фантастично. Но ако искаме да популяризираме групата, трябва да свирим пред хора, които не ни познават.

От другата страна – Импровизирате ли на сцена или всичко е планувано предварително?

Andy Cairns – Определени пасажи от песни ги правим различно. Променяме средната част и композициите не звучат, както в албума. Има няколко парчета, в които импровизираме, когато сме на сцената. Аз например мога да променя леко китарната партия например. Има обаче парчета, които не променяме, защото така са структурирани, че не позволяват промени. Все пак се стараем да звучим по-различно отколкото на записите. Хората, които идват да ни гледат, винаги могат да си пуснат албумите ни. За това и на концерт се опитваме да предложим нещо различно.

От другата страна – Какво ви кара да правите подобни промени на живо?

Andy Cairns – Други групи, които харесваме. Като млади бяхме фенове на една пънк банда от Вашингтон – FUGAZI. Те често променят песните си в движение на сцената. Или пък вземи James Brown – той постоянно променя джаз парчетата, които изпълнява. Хубаво се получава, когато публиката участва в концерта заедно с групата. Тогава можем да си позволим още повече импровизации, разпявания. Ако обаче феновете се чувстват не на място с по-различните варианти, тогава е по-добре да се придържаме към студийните записи така, както са били замислени.

От другата страна – Според теб музиката има ли същото значение за хората, както преди 30 години?

Andy Cairns – Не знам. Смятам, че музиката и хората вървят заедно от много време с всичкия фолк, хора като John Lennon и Bob Marley – това са музиканти, създавали за хората. През 90-те години музиката беше много студена и егоистична, всеки обясняваше колко лош е светът, в който живеем. Днес обаче много артисти успяват да докоснат сърцата на хората. Музиката е за всички, макар че всеки има различен вкус. Положителното днес е, че феновете имат неограничен достъп до изпълнители и стилове. Днес само трябва да вляза в интернет, за да чуя група от България, САЩ или Ирландия. Не ми се налага да посещавам музикални магазини и да издирвам албумите на бандите, които ме интересуват. Просто мога онлайн да чуя всичко, което ме интересува. Така според мен се промени музиката за тези години.

От другата страна – А как отсяваш хубавата музика от общата маса?

Andy Cairns – Действително днес има страшно много музика. Трябва да свириш, да вярваш в себе си, да работиш и да си търпелив. Но е трудно. Ако днес започвах с групата, щях да се вълнувам много повече от възможностите, с които разполагам и в същото време да съм ужасен от факта, че има милиони банди, които се борят за внимание. Трябва да даваш най-доброто от себе си и да се надяваш, че късметът е на твоя страна.

От другата страна – Но понякога можеш ли да изгубиш своята уникалност?

Andy Cairns – Трябва да си верен на себе си, да се стараеш, да печелиш фенове, без да се налага да се променяш за някого.

От другата страна – Кое е по важното за THERAPY? – да сте верни на оригиналния си звук или да предлагате нещо ново във всеки албум?

Andy Cairns – В THERAPY? се стараем да изпробваме нови неща във всеки следващ албум, защото това прави всичко интересно. Само така можем да сме честни с хората. Слушаме много и различна музика – от класическите до модерните банди. Това ни вдъхновява да създаваме нашата. Няма смисъл винаги да предлагаме едно и също, защото ще изгубим стимул. Ние не сме марка като „Кока-Кола“ или „Макдоналдс“, а гледаме на групата като на живо същество, като на форма, чрез която изразяваме, какво чувстваме. Понякога се спирам на групи като AC/DC, MOTORHEAD, THE RAMONES – те ми харесват и се чудя, колко лесен би бил животът, ако имах банда като тях и всеки път издавах един и същ албум. Защото феновете винаги щяха да са наясно, какво си купуват, все едно си вземат кен с „Кока-Кола“. Те познават вкуса на албумите. Всеки, който си вземе диск на AC/DC, предварително знае, какво ще получи. В THERAPY? винаги сме наобратно. Винаги променяме по нещо в звученето ни от албум до албум, за да ни е интересно.

От другата страна – Има ли граници, които не бихте преминали?

Andy Cairns – Понякога ни се иска да изпробваме различен вокалист. Защото ми писва да слушам гласа си. Искам да изпробваме женски вокали на някои парчета, защото ми е интересно, как би звучало. Или вокали на различен език от английския. Смятам, че това би бил вълнуващ експеримент.

От другата страна – Но?

Andy Cairns – Няма но, просто още не сме намерили подходящата певица или на песен, която да го изисква, не сме попадали и на добър превод на наш текст. Но винаги сме искали да пробваме това.

От другата страна – Какво е най-хубавото нещо, което си преживявал?

Andy Cairns – Раждането на сина ми. Просто да гледаш как на този свят се появява нов живот… Това е най-великият момент в живота ми.

От другата страна – Какво е това, което малко хора знаят за теб, а би искал повече да знаят?

Andy Cairns – Че не съм гневен човек. Изливам негативните си емоции на сцената, но извън нея съм много мълчалив и вглъбен.

От другата страна – Най-запомнящият се подарък, който си получил от фен?

Andy Cairns – Преди шест години свирихме в Лондон по случай специална годишнина на групата. Там имаше момиче, което носеше книги за всеки един от групата. В тях имаше пожелания и поздравления от наши фенове от цял свят, как музиката ни им е помогнала в живота. Това момиче ги беше направило само и беше платила отпечатването им от джоба си. Този жест ни трогна много силно, защото тя бе отделила от времето и парите си, за да събере пожеланията на фенове от много различни места.

От другата страна – А кой е твоят най-рокендрол момент?

Andy Cairns – Преди няколко години се напих с METALLICA – оказаха се много свестни типове. Свирихме с тях преди време. В миналото сме опустошавали и хотелски стаи, но това е тъпо и клиширано поведение и не бих го определил като рок енд рол. Напиването с METALLICA обаче е такъв момент.