Waysted – The Harsh Reality (2007)

Добре дошли в “THE HARSH ((

HARSH

1. суров, рязък, остър, груб, безчувствен, жесток

2. пронизващ , дрезгав, сипкав

3. ярък, крещящ

4. тръпчив

5. гол, пуст, див)) REALITY”  (Livewire/Cargo). Мнозина от вас, ако са чули новото седмо поред творение на Waysted, биха си казали:
-Не мога да разбера защо една банда имитира AC/DC, Van Halen, David Lee Roth, Jackyl, Soundgarden, Bon Jovi, Saxon, MSG, Metallica, Uriah Heep, Ugly Kid Joe, Steve Sousa (Exodus)…… .

Това е дивата действителност.

– Всъщност, Waysted не означава Пропилян, а това е бандата, която се върти около името на Pete Way – основател през 1968 година на UFO – банда, имитирана от AC/DC, Van Halen, David Lee Roth, Jackyl, Soundgarden, Bon Jovi, Saxon, MSG, Metallica, Uriah Heep, Ugly Kid Joe, Steve Sousa (Exodus)…….”

Това е „голата” действителност.

През 1988г., заради клипове на Kiss, Alcatrazz, Helix, Queensryche, Maiden, UFO и Waysted и първия Български Метал Клуб към читалище „Лиляна Димитрова” – за две бройки да бъдем изритани от Комсомол, гимназия, град, държава и само защото г-н Pete Way и други господа от споменатите били нео-нацисти, забранени в СССР.

Това е тръпчивата действителност.

През 2008г., заради проблеми в миналото г-н Pete Way трудно се изявява в Съединените Американски Щати както и другите членове на UFO.

Това е крещящата действителност.

„Акустичното животно” г-н Pete Way – дивият мъж  и басист, човекът , изгонен от Ози, защото е бил по-луд от него на сцената – ни стоварва интерпретациите за действителност точно сега – през 2007г.
–      Защо?
–      За да ги чуем.

Waysted са :
Fin – вокали, Pete Way – бас, Chris George – китари и Paul R.D. Haslin – ударни.

Следващото ми ревю бе инспирирано от тема във форума ни : Как да накараме някой, който не слуша метъл или рок да прослуша. Взех точно “ THE HARSH REALITY” и някъде между Игнажден и Коледа го слушах с моя доста по-малък братовчед, който и ХАБЕР си няма от рок и от метал и от рол – и леко стилизирах разговорите ни за албума./
1/ Propaganda
– Прекалено много грижи, конспирация и пропаганда и да не вярваме!
–      Прекалено дълго парче, характерно за албумите с послания. Прекалено е насочено към идеите на една прекрасна държава, намираща се на 15 часа път със самолет. Прекалено е тежко да разбереш, че идеите на тази държава са нахлули във вените ти и изработват костите на децата ти…
–      Защо пеят само за Пропагандата?
–      Когато повториш една лъжа 100 пъти става истина. В песента – Пропаганда се повтаря 24 пъти, аз го казвам  още 4 пъти тук.
Това е пустата действителност.
2/Samaritan Man
–      Този имитира Blur ? Wooord upp? И повтаря , че е Самарянин ?
–      Да, това начало, което чу е истинският г-н Pete Way на баса. Да, трябва да пиша след Суза и Блър, известната песен на Блър, известна банда навремето – един кавър. Да, но дали те са самаряните, УЕЙСТИД? Разбра ли ме? Давай да пуснем следващата – тази наистина не е много добра – дано се скрие в албума.
Това е „сипкавата” действителност
3/Rockin’ The Cliché
–      Ха – ха ! Хващат клишето или си го възсядат, бате :/ Рок музиката умря, когато баща ми е бил тийнейджър. Ха-Ха, а ти си глей рок – музиката !
–      Много банди са правили клишета и халтури, понякога, заставяни от големите Фирми ! Не бих изреждал тук имената им ! Нито на фирмите, нито на бандите ! Но съм доволен, че точно в света на бързото хранене, бързото обичане, бързото работене и бързото умиране, точно Waysted възсядат темата! И тук искам да ти кажа, че бандата и албума са продуцирани от малък , но горд лейбъл ! Да възседнеш клишето – е изкуство! Когато живеем в клишета и халтури, да се направи химн за това е огромна крачка за правещия химна…Леле! Видя ли какво стана в точно 3:16 на песента !!!!!
Това е ярката действителност.
4/ Keepin’ it Sweet
–  Това става за слушане в колата, бате.Бива!
– Това е най – UFO парчето в целия албум. Прилича и на Bon Jovi, но за тях се разбрахме предварително, нали ? Ключови думи – Cars, Guns, Wheels ! Да, така сме изградени мъжете, прекарваме доста време в колите си и се залъгваме, че сме навреме. Но някои от нас не стигат на срещата . Никога.  Но заслушай се в идеята за пушките и оръжията. Знам една страна, в която са разрешени и се сещам за двама гиганти, покосени при такива обстоятелства, опс – трима. Но Pantera, Possessed & Riot са друга тема …
Това е жестоката действителност.
5/Long Time Dead
–      Верно, имам чувството, че съм 20 минути Dead като слушам всичко това. Познавам те от както съм роден. Има ли смисъл да продължаваме?
–      Според Тони Фостър – голям критик, има! Очаквали ни по-добри песни! Първите 5 дето ги чухме били слабата част на тази действителност. И аз не искам и да ти губя времето. Всеки е имал обаче период, когато времето за него е спиране. Огромно спиране. За някои това е толкова голямо спиране – почти 18 години, на колкото си и ти. Но тук имаме и изключително подредена дръм секция, вокалът е на ниво – или просто в друга бленда. Хармоника, съвременно звучене, гласови ефекти. А и баса, този бас …
Това е пронизващата действителност.
6/Out of Control
–      Напълно съм, вече !!!
–      Слушай Баса – Плъзни се по китарните рифове – размърдай малко рамена по гласа на ФИН. „I don’t know if I’m wrong or I don’t know if I’m right”. И така до 2:40 на песента, където трябваше да се финализира, но… . Филм с разказвач, ревю с разказвач, сега и песен с разказвач. И почва – Vegas, desert, the Big Lebowski, the Little Big Man , All That F..kinG blues. За да може комбото да завърши брилянтната песен…
Това е рязката действителност.
7/ It wasn’t me
–      Сега искам да ти кажа нещо. Все пак сме в епоха и време, когато и личното мнение има някакво значение, за разлика от 1988г. и онези 20 деца в „Лиляна Димитрова”, когато репликата „Не бях аз” беше на мода. Знам, че си на 18 години и аз съм на 18, но в евро и тук става ? за друго. Това  е едно от най – стабилните блус парчета за 2007г. – В него живее духът на Son House, Johnny & Edgar Winter и B. B. King.
Това е „острата” действителност.
8/ Song for Steve
-Меланхолична песен, която не се натрапва. Съвсем същото важи и за песен № 10 – Can’t Live Without Some Pain. Тъжно е да се слушат подобни песни. Преминавам нататък. R.I.P. Steve !
Това е „безчувствената” действителност.
9/ The Harsh Reality
Вече няма значение дали сте слушали Waysted през годините или не. Лично за мен, това е песен № 1 за изминалата 2007г. Песента-шедьовър е задължителна за всеки фен, независимо каква музика слуша. След The Harsh Reality – от едноименния албум на Waysted’2007, хвалбите ми за песни на Saxon, Lizzy Borden, Gotthard, Helix, Saga, Krokus, China и каквото е и да е било за хард рока през 2007 няма да струват. Песента на 2007 – “Cause We’re the Enemy/ The Harsh Reality/ Wow ooh / Wow ooh”.

А относно Петър. Той издържа до 6-та песен и повече няма да го тормозя с рок музика. Може би някога някъде ще хареса някакъв блус на Metallica. Не тормозете и вие така вашите приятели и роднини.

10/ Handbags & Gladrags – Кавър на Род Стюарт и предпоследна песен от албума ми фаворит за 2007г.

Оценка за Harsh Reality: 98/100

Saxon

07.01.2008 г.