Velian: „Битката е вечна!“

Изминаха повече от четири дълги години от последната ни среща с Velian. Толкова се оказа и времето, необходимо на групата да реализира втория си дългосвирещ албум – „Spectacle of Tragedy“. Един период, в който много от нас се оказаха зад решетките на свой собствен емоционален ад. Озоваха се в люта борба с вътрешните си демони – един сюжет така добре изигран от сенките изпод пропитите с мрак ноти, от които е изкована музиката на групата. Повече за живота в тази музикална реалност ни разказаха Иван (Иванов – вокали) и Антонио (Митов – бас).

Здравейте! Мина вече повече от месец от дългоочаквания концерт, с който официално представихте втория си албум. Как оценявате изживяването? Как реагираха феновете на новите парчета?

Иван: Дълго време чакахме момента, в който можем да представим пред публика наследника на „Godless“. „Spectacle of Tragedy“ е продължение на посоката, която бяхме поели и се радваме, че успяхме да запазим верните фенове, които имахме, а с помощта на медии като Вашата и да стигнем до нови. Интересно е как под наш въпрос кои песни от албума Ви допадат, отговорите бяха толкова различни, че оставиха в нас впечатлението, че всеки е намерил по нещо за себе си в албума. Това може само да ни радва!

Антонио: Това беше беше първата ми асоциация и на мен – когато попитахме за любими парчета, получихме много и различни отговори. Албумът се прие много добре, даже отлично. И това само може да ни радва, разбира се! Чудесно впечатление прави и фактът, че имаше хора, които ни „хванаха“, че не свирихме единствено “Beacon of Hope” на концерта-промоция – значи са слушали албума внимателно.

И Deadscape и 37 Black са млади банди, чието звучене доста добре пасва на Вашата музиканла реалност. Изборът точно те да подгряват за Вас идва някак естествено, но как се запознахте?

Иван: Аз лично не познавах почти никой от двете банди, но бях гледал Deadscape на концерта им с Draconian и също бях попадал на няколко клипа на 37 Black в YouTube. И двете групи са страхотни и когато си представяхме атмосферата на промото ни някак в главите ни успявахме да ги впишем прекрасно като частите на аудио-визуалния пъзел, който се опитвахме да наредим. Сега, разбира се, сме им още по-големи фенове!

Антонио: Аз и Александър (Трифонов, бас и вокали) от Deadscape отдавна имахме принципна договорка да опитаме да направим нещо съвместно, явно просто си му беше дошло времето вече. Искахме групи, които да се впишат в цялостна атмосфера на събитието и да бъдат силни като групи, сами по себе си. Мисля, че се получи идеално!

Освен по традиционния начин подсилихте промотирането на албума си и с посещения на биршопове и дори на клуб за настолни игри. Как Ви хрумна този ход и целенасочен ли бе той?

Антонио: Абсолютно да. Това са места, които са посещавани от хора със сродни на нашите интереси. Почитатели на музиката в стилове, които допираме и мисля, че беше съвсем логично да подходим по този начин. Силната посещаемоест на концерта говори, че това беше правилен ход.

От излизането на “Godless” изминаха повече от четири години. Как случилото се в личен и глобален план през този период Ви промени като автори, в творческо отношение?

Иван: Честно казано голяма част от „Spectacle of Tragedy“ беше написана година след излизането на „Godless“. Разбира се трябваше някакво време за финализирането на композициите, но за мен новият ни албум е директен наследник на стария. Оттогава е минало доста време и очаквам следващия албум, който (живот и здраве) пуснем в следващите години да е (малко) по-различен. Посоката не се променя и в най-новите ни композиции, но нашето търсене на допълнителни подправки, които бихме добавили към новите композиции продължава.

Антонио: Бих допълнил, че промяната в нас като автори ще си проличи в следващия ни албум – тогава вече ще е правилно да анализираме периода.

Намирам „Spectacle Of Tragedy” за солиден и мрачен, но едновременно с това е и много по-разнообразен и по-техничен от дебюта Ви. Прогресиите са доста повече, има по-чести смени на темпото и вокалните похвати. Означава ли това, че музиката е създадена по различен начин или процесът остава същия?

Иван: Финализирането на една песен е процес, който далеч не свършва с подаването на идеята. Всеки член на групата оставя своя характерен отпечатък върху крайния продукт. Хубавото в случая е, че всички членове на бандата са опитни музиканти и рядко се „лутаме“. Промени по начина на композиране няма – подава се идея и оттам се работи по нея докато не стигнем до вариант, който допада на всички. Това обикновено не отнема много време. Случвало се е и да тестваме идеи, които не стигат до никъде. Но това е по-скоро изключение от правилото.

Антонио: Бих могъл да поспоря за „по-техничен“ – „Godless“ също беше не по-малко техничен, според скромното ми мнение. Радваме се, че изданието ти допада и сме благодарни за силните думи!

Казвали сте, че “Funeral” е едно от най-личните и най-специалните парчета от албума за самите Вас. Защо това е така?

Иван: „Funeral“ беше записана по тъжен повод за член на групата. Няма да споменавам имена от уважение. Когато я чух за пръв път знаех, че можем да направим добра песен, но мина известно време преди въобще да ни мине през главите, че може да влезе в албум. Първоначално просто я направихме за нас самите. За всички ни беше лесно да се идентифицираме с тази песен, защото всеки от нас е губил хора. Текстът ѝ е достатъчно красноречив и се надявам да изразява поне фрагмент от болката, която сме изпитали в тези моменти. Песента е за загуба, но и за спомен и изразява желанието ни да помним хората, които вече не са около нас в най-добрата им светлина и да си мислим за тях със светли сърца.

За разлика от първия път, сега записите са направени във, ако може да се нарече, Вашето собствено студио – това на Дилян Недев. Създаде ли това различно усещане у самите Вас, докато записвахте парчетата?

Иван: Песните са миксирани и мастерирани в домашното студио на Дидо. Записани са в студиото на бандата в Слатина, както и в моя апартамент. И в този на Дидо. Общо взето в това отношение сме доста „разглезени“ – обезпечени сме технически, а и имаме изключително кадърен музикален инженер в редиците, който свърши много добра работа по финалния продукт. Процесът на записване е (почти) същия като в предния албум. Преди записите направихме ремонт на нашето местенце и вече изглежда прекрасно и е много удобно за работа. По мое мнение, за следващия албум трябва да излезем малко от зоната на комфорта и да тестваме друго място за запис. Така може би ще успеем да го финализираме по-бързо. Дидо обаче не си го даваме! Така че – да се готви за миксиране!

Ако влезем внезапно в това същото студио, кои ще са трите най-специални предмети за Вас в него, които ще видим?

Иван: За всеки от членовете на групата тези предмети са различни, предполагам. За мен лично са микрофонната стойка, дело на изключителния български артист Чудомир Драгнев, колоните на Антонио, които са олицетворението на мъката на носещия (и товарещ) музикант и стената с подаръци, включваща не малък брой питиета, които сме получили от фенове.

Антонио: Изключително съм доволен, че след излизането на предния ни албум успяхме да направим основен ремонт на студиото и да влизаме в него с удоволствие. Ако трябва да посоча конкретни предмети – барчето с течните ноти за вдъхновение, картината, която Иван донесе (изобразяваща стар роял в приемната на някакво имение) и разбира се, бас апаратурата ми, която Иван вече спомена. Обичам да усещам как се мести въздуха, докато свиря.

Артуъркът е дело на Николас Петрас, който е визуализирал по брутално добър начин музикалния Ви свят. Как стигнахте до тази колаборация?

Иван: Всъщност идеята за обложката е дело на групата, самата рисунка е направена от Ина Астарджиева и е финализирана за печат от Нико. Наистина team work беше тази обложка и сме изключително доволни от резултата. Както и сме невероятно благодарни на всички, които се включиха в процеса.

Антонио: Както каза Иван – идеята за обложката е на групата, а нашата приятелка Ина, която е чудесен художник, беше тази дала ѝ плът и визия. Нико свърши разкошна работа по оформлението на албума, изключително сме доволни от резултата и от начина, по който протече работата. Работим с него за пореден път по наши артове и проекти, разбираме се идеално. С Ина работихме за първи път, но предвид резултата и отзивите, явно няма да е за последен.

Битката между човека и собствените му демони е много дълбоко заложена в концепцията на Вашата музика. Как успявате Вие да излезете победители от тази схватка?

Иван: Кой е казал, че сме излезли победители? Това е битка, която се води цял живот. Всички имаме нашите вътрешни противоречия. Мечти, но и несигурности. Цели, но и провали. Точно този контраст олицетворяваме с музиката си. Падение, но и надежда. Забвение, но и любов, която е вечна. Моментите, в които сме на дъното, са моментите, когато пред нас няма друг път, освен нагоре. А музиката, която творим е двигателят ни по този път. Горивото за този двигател са всички негативни емоции, цялата горчивина породена от обстоятелствата, в които живеем… Така стигаме до повърхността пречистени. Докато, разбира се реалността не ни отрови отново и не започнем отново да потъваме. Това е един вечен кръговрат, на мрак и светлина, който ражда изкуството ни.

В този същия Ваш музикален свят безмилостната битка между светлината и тъмнината продължава. Кой смятате, че ще е крайният победител?

Иван: Феновете на музиката ни. Именно тази борба създава изкуство. Битката е вечна, моментите на възход и падение – циклични. Това създава предпоставки за творене, от които единственият победител са феновете ни.

Антонио: Няма краен победител, това е вечна борба в опит за запазване на баланса.

Кое е нещото, което най-много би могло да Ви задуши като творци?

Иван: Мен лично битовизмите ме задушават най-много. Когато главата не ти е на правилното място за творене е много трудно да влезеш пак в състоянието, в което музата работи за теб. Тя не ни е длъжна, нито е на договор при нас. Затова за мен лично е важно преди да започна да творя, да се пречистя от всичко и да остане само първичната емоция, което ме е вдъхновила да застана пред микрофона.

Антонио: Лично аз трудно изпадам в апатия, когато става въпрос за групата като цяло – трябва доста да изляза извън релси по някаква причина, за да се стигне до нещо подобно. Ежедневната тъпотия ми действа дори като катализатор. Това, което ме кара да се чувствам „задушен“ е евентуална апатия или нещо, което аз тълкувам като такава, проявена от творческите ми съратници, хаха!

Както стана дума в началото, имате наблюдения върху много млади банди. Как оценявате състоянието на  „сцената“ в момента?

Иван: Сцената в последните 10-15 години е на много високо ниво. Има много групи във всякакви стилове, продукцията им е на добро ниво. Липсва ни само малко подход и ясни идеи защо правим това, което правим. Но това е много дълга тема. Ние тепърва имаме нужда да се образоваме как се прави музикален бизнес и кои са ключовите фигури в него. Продължаваме да нямаме метал и рок лейбъли, които могат да направят повече от простия печат на дискове. Липсват ни и продуценти, и възпитание на моменти, както и обща култура за аспектите на тази индустрия. Голяма част от групите правят нещата на мускули, а това е до едно време. Затова и много хора с потенциал се отказват. В нашия случай е по-лесно. Ние нямаме болни амбиции и просто искаме да споделим музиката ни със слушателите. Всичко останало е бонус!

Антонио: Иван направо изчерпа темата в няколко изречения, аз съм на същото мнение – банди имаме много и доста от тях са добри. Но за съжаление липсват други основни елементи, които да образуват хомогенната среда, наречена „сцена“.

Определихте 2022-ра като успешна за Вас, но какво очаквате от 2023-та? Очертава ли се да Ви видим на някои от заформящите се големи летни феситвали?

Антонио: Когато има да споделим нещо подобно, можете да сте сигурни, че ще го направим. Пък и горното не зависи само от нашето желание, има и други фактори. Освен това, не всичко е на всяка цена.

А има ли готови парчета, които останаха извън траклиста на “Spectacle Of Tragedy”? Иначе казано – смятате ли, че ще трябва да изчакаме ли нови четири години преди да излезе следващия Ви албум?

Иван: Ако трябва да чакаме още четири години, не мисля, че ще има група. Така че не, няма да се чака толкова. В момента работим усилено по наследника и тази година това ще е фокусът.

Антонио: Ако трябва да върнем хронологията назад, всъщност се предполагаше “Spectacle of Tragedy” да излезе доста скоро след “Godless” – малко повече от година. Случилото се в световен мащаб е това, което попречи това да се случи. Иначе работата по следващия албум на Velian върви.

И накрая въпрос към Иван, относно ШИР. „Влак до Воркута“ за мен бе забележителен пример как музиката е способна изключително добре да ангажира и образова. Наслагването на поредни кадри във видеото е много въздействащо. Как ще еволюира този проект, можем ли да очакваме завършен албум в близко бъдеще?

ШИР запълва творческата празнина, която оставя до себе си Velian. Аз слушам доста мрачна музика, но мракът в нея е с различен нюанс от тази на Velian. Това ми дава ШИР. Чрез него мога да изсипя други емоции в интернет пространството. Аз композирам често, но някак напоследък се получаваше така, че почти ексклузивно пишех дуум парчета. ШИР няма никакви претенции- просто музика, която създавам и не искам да вирее само на компютъра ми. Всяко парче в проекта носи собствен заряд и дори звукът е различен. Ползвам много синтезирани звуци, които сам съм записал и имам свободата да правя каквото реша. Това идва на цената на популярност, защото проект като ШИР винаги ще е за малцината, които въобще стигат до него и харесват този тип композиции.

.