DRACONIAN – меланхолия и красота в Joy Station

Събота вечер – кулминацията на деня за размисъл преди изборите. Имал съм на разположение 12 години да мисля, затова единственото нещо, което в момента ме вълнува е предстоящия концерт на Draconian. Карам към клуб Joy Station в студентски град и си мисля, че единствените поводи да посещавам “меката” са спорадичните концерти, които се провеждат в клуба и са ми интересни. Определено Joy Station не е типичното място за метъл събития – голямо и лъскаво заведение в центъра на Студентски град. За сметка на това се надявам изключително доброто озвучаване и сцената, оборудвана с мултимедия и страхотно осветление, да компенсират лекия привкус на антиметълизъм в местната атмосфера.

Освен, че се радвам на първото посещение на Draconian у нас, изпитвам и любопитство към българската банда Deadscape, които ще гледам за пръв път.

Организацията е стриктна – след кратка проверка от усмихнатата охрана малко по малко се придвижвам в компанията на приятели към сцената, за да задоволя любопитството и да чуя отварящите ноти на драматичното интро на Deadscape. Предварително подготвен и вече слушал дебютния албум на бандата “Of The Deepest Shade”, с интерес очаквам да чуя как стегнатият мелодет, който бандата представи на 14.01.2022 г., ще звучи на живо. И не съм разочарован! Една след друга се редят „Forsaken“ и „The Brightest Light“ – страхотни композиции с мрачна атмосфера, красиви лийдове и микс от тежките женски вокали на Мирела (позната и от участието си на реалити формата “Гласът на България”) и леките напеви на басиста Александър. Саундът все още е малко постен, но бандата компенсира с добро сценично присъствие и безупречна интерпретация на композициите от албума. Следва кратко, естествено и непринудено приветствие от Мирела, след което звучи „The Artist“, която е една от песните, направили ми най-добро впечатление при първото слушане на албума. Тежък олд скуул отварящ риф след краткото акустично интро, един бласт бийт куплет по-късно и бандата вече стои доста по-уверено и отпуснато на сцената. Осъзнавам, че това, което виждам и чувам ми харесва – какво по-добро начало на вечерта? Слушайки „In Desolate Silence“ си давам сметка, че подправката, която лично на мен ми липсва в музиката на Deadscape, са повече от нежните женски вокали, които Мирела показва, че може да пее без притеснение. Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против тежките женски вокали, които са толкова модерни напоследък, но разнообразието е нещо, което винаги ме е карало да преоткривам определени групи.

Deadscape завършват участие, с което могат да се гордеят, с песента „From The Colourless Skies“. След стабилната основа на дебютния им албум съм любопитен какво ще им донесе бъдещето и в какви музикални посоки ще се понесе бъдещото им творчество. Лично аз им пожелавам успех!

Вече съм “подгрян”, каквото и да означава това в контекста на липсата на алкохол от менюто ми през последните няколко години. Докато си чакам Draconian, си мисля как умът ми все още се бори с обстановката – музиката има силата да те пренесе на много магични места, но понякога реалността, след като се огледаш наоколо, бързо те връща на земята. Въпреки това в момента, в който чуваме още едно драматично интро и Draconian стъпват на сцената, бързичко тези тривиални неща губят значение и фокусирам вниманието върху предстоящия спектакъл.

Бандата излиза на сцената с нови членове – вокалистката Lisa Johansson, заменила страхотната Heike Langhans, която пее в някои от любимите ми албуми на групата. Всъщност Lisa не е нова за състава от Säffle – тя е в основата на успеха на Draconian и е добре позната на феновете на бандата още от далечната вече 2002 година.

Още в началото става ясно, че това не е един от тези про-форма концерти, които туриращите банди имат навика да изнасят, когато искат да пестят сили. Anders Jacobsson изглежда изключително емоционален – нещо, което ми прави впечатление през целия концерт. Често съм виждал музиканти да са по-обрани на дати в България. Това определено не е случаят тази вечер! Докато слушам смазващите „The Sacrificial Flame“ и „Stellar Tombs“ си давам сметка, че неслучайно Draconian са едно от най-големите имена на gothic/doom сцената. Композициите са магични, изпълнени с тежки рифове и мелодични моменти.

Атмосферата е на меланхолия и декадентна красота – чувство, за което допринася непрекъсната смяна на ефирни женски вокали с тежкия growl на Anders. Няма да крия, че Heike ми липсва, но не по начин, който да ме накара да не оценя случващото се на сцената! Звучи красивата „Elysian Night“, а публиката, която вече наброява около 300 човека (не ме съдете за цифрата – броенето на човешки глави, докато слушам хубава музика не ми е сила) оценява подобаващо всяка нота! До такава степен, че на Daniel Arvidsson му остава време да извади телефона и да снима настроението в клуба. А то, въпреки светлината, нетипична за такъв тип концерти, е подобаващо на бутиковия концерт, на който сме свидетели! Преди да зазвучи епичният „Bloodflower“ от албума „Тurning Season Within“, Anders поздравява Букурещ вместо България (препратка към концерта на Maiden в Букурещ, на който Брус поздрави България, хъхъ), бърка 2008 с 2005 година, след което весело си признава, че постоянно прави такива бели. Никой не му се сърди – човекът дава всичко от себе си и емоцията, която проектира, е естествена и искрена. Концертът върви с пълна сила – „Burial Fields“, „The Failure Epiphany“… и идва ред на „Sleepwalkers“.

Lisa се представя добре – комуникира с публиката и хваща ръцете на феновете пред сцената. Химията между нея и Anders е трогваща и си личи особено много в изпълнението на „Rivers Between Us“ от предпоследния албум на бандата „Sovran“. „Scenery of Loss“ звучи под звуците на гръмотевичната буря отвън, за която ме предупреждава телефонът в перфектен синхрон с началото на композицията. “Вие сте всичко, което искахме да бъдете”, обявява Anders, посвещавайки „Sorrow of Sophia“ на града-домакин. Дали Sophia is forgiven ще разберем на утрешните избори, а във времето за размисъл между финала на песента и очевидния бис, който ни очаква, си мечтая за посещения от още банди от gothic/doom/death сцената, които не сме гледали на българска земя. Очевидното име е My Dying Bride. Бруталните рифове на финалната песен за вечерта „Seasons Apart“ ме вадят от размишленията.

С удоволствие ще гледам Draconian отново. Много съм щастлив от всеки концерт, който е малко по-специален от поредния такъв. Това са моментите, които ме карат да ходя на концерти и да обичам да си спомням емоциите, които са създали в мен. Въпреки мрачната музика, си тръгвам доволен. Последното нещо, което ще направя днес, е да си пусна „Sovran“ на слушалките преди да заспя.

СНИМКИ

DRACONIAN                          DEADSCAPE