Velian: Сблъсъкът между гнева и романтизма ражда музикалния ни свят.

Остават точно три дни до официалната промоция на дебютния албум на родните дарк метъли Velian. За нас, техните верни фенове, изминаха две дълги години, през които гледахме как момчетата от бандата градяха тухла по тухла своя мрачен свят. Между редовете добавяха романтика, тъга и ярост, а на завършените вече стени, някъде изпод дебелия смог с въглени изписваха смелите си думи. Превръщаха ги в цели текстове и накрая всичко това оживя пред очите ни като един „Godless“ свят. Оживя като част от самите нас. Като място, което е и наш хабитат. Повече за това вълнуващо музикално преживяване имахме честта да научим от Антонио Митов (бас) и Иван Иванов (вокали).

Здравейте. Да започнем със задължителният първи въпрос – “Godless” за мен е един много измъчен албум. Ако не ме лъже паметта имахте планове да го издадете още в края на 2016-та – началото на 2017-та. Защо идва чак сега?

Антонио: Лично аз не бих използвал дума като „измъчен“. Албумът дойде сега, когато му дойде времето. Неведнъж сме казвали, че ни се иска да правим нещата без компромиси, според възможностите си, разбира се – респективно, искахме да сме доволни, ама наистина доволни. Да си сложим името под нещо, което да ни кара да сме горди. Мисля, че го постигнахме. Ти много добре знаеш, че през този период не сме работили единствено и само по албума, а междувременно реализирахме много други проекти – EP-то, сингли, видео клипове, нашата „Приказка“, фестивали, концерти и тн.

Определено има защо да сте горди със себе си. За мен “Godless“ е концептуален албум. Така ли е, след като парчетата в EP-то звучаха толкова различно едно от друго?

Антонио: Може да се каже, че „Godless” e концептуален албум, но не в широко разпространения смисъл на понятието, използвано в контекста на метъл музиката – да разказва една история, да има общо либрето и всичките песни да са като отделни действия. Концептуален е дотолкова, че е подчинен на Velian концепцията и песните в него третират теми, които я изграждат.

Това ли наложи промяната на аранжиментите на старите парчета?

Антонио: Не бих казал, макар че има налице и подобен момент. Просто музиката се развива и ние се развиваме, някои от песните са писани преди три години – тези промени показват как искаме те да звучат сега, в този момент. Но да, част от промяната, както и презаписа на всичко беше необходимо, за да звучи албумът монолитно и хомогенно, което мисля, че успяхме да постигнем.

А как по принцип се „случва“ музиката при Velian? Как протича целият процес преди едно парче да стане напълно готово?

Антонио: Обикновено едно 80% от музиката грубо е дело на Дидо (Недев). Някои от песните са написани от Иван (Иванов). Когато имат нова идея, обикновено първо си я „разцъкват“ двамата и пристигат в студиото с вече поне малко конструирана песен, която после вече всички заедно аранжираме и всеки оставя отпечатък върху нея със свиренето си. По този начин се случват нещата в голям процент от случаите. Всички текстове в албума са на Иван, той е основният бард и текстописец.

Поверили сте работата по смесването и мастерирането на Константин Генчев от столичното студио MIG7 Studio, който се е справил страхотно. Как се стигна до съвместната Ви работа и защо все пак не потърсихте варианти зад граница, както вече е „модерно“ да се прави от много родни банди?

Антонио: Коцето е наш приятел, познаваме се отдавна. За протокола и за хората, които не знаят – той е барабанист на нашите приятели от Ophan. Освен това, Иван му гостува и изпя почти всички основни вокали в неговия солов проект PhyX. Toй наистина свърши страхотна работа, колкото и да звучи клиширано – на световно ниво. Мисля, че “Godless” звучи съвсем адекватно редом до заглавия от световната метъл сцена в последните години. Относно втората част от въпроса ти – това, че даден албум е смесен и мастериран зад граница, не го прави автоматично “top of the top”. Вече и у нас има достатъчно хора, които имат знанията и уменията да работят на ниво.

Артуъркът е дело на Мирко Станчев / Illogical Conversions. Как се случиха нещата там, как попаднахте на него?

Антонио: Ние не работим с Мирко за първи път – не знам дали си спомняш, но арта покрай нашия сингъл “Burning Halo” feat. Matthew Wicklund (Ghost Ship Octavius, ex-Warrel Dane, ex-God Forbid) беше негово дело. Познаваме се с Мирко от известно време, харесваме работата, която свърши по дизайните на няколко от тениските на Metal Hangar 18 през годините, както и за други банди. Затова и беше на челното място, когато започнахме да коментираме на кого искаме да доверим артуърка към “Godless”. Нещата се случиха изключително лесно – разказахме му нашите все още неизкристализирали идеи за визията, той каза „Добре!“ и когато ни представи неговия поглед на нещата – всичко беше съвършено. Изключително сме доволни от работата му и по какъв начин допринесе към цялостното оформление на албума, към атмосферата и внушението му.

Защо се наложи отпадането на „Burning Halo“ и „Graveyard of Love“ като бонус тракове?

Антонио: Точно по причината, която коментирахме по-горе. До последно не се чувствахме уверени на 100%, че мястото им е там. Те изпълниха своята си роля, във старите им версии, към дадения момент. В крайна сметка решихме да не разводняваме албума излишно и мисля, че решението ни беше правилно.

Кажи ми малко повече за физическото издание. Ще стане ли готово до деня на промото и къде и как предвиждате да го разпространявате?

Антонио: Да, CD-то трябва да бъде факт до 19.01.2019 и хората, които дойдат на концерта ще са първите, които ще имат възможност да си го закупят. След това ще приемаме поръчки на нашата Facebook страница и ще се опитаме да зарадваме всички желаещи. Дискът включва книжка от дванадесет страници, с всички текстове и с чудесните артове на Мирко Станчев.

Какъв мърч предвиждате за промоцията на албума?

Антонио: Разбира се, на първо място CD-та с албума, както и чисто новите тематични тениски, чиито дизайн ще покажем съвсем скоро. Освен това, ще има още няколко различни вида наши тениски, както и CD-та с нашето EP “Fireflies”, чашки шотчета, значки, магнитчета за хладнилник, принтове от фотосесията ни, дело на Никола Копаров. Мисля, че хората ще останат доволни от асортимента.

В края на миналата година загубихте голям приятел – Warrel Dane от Nevermore. Как ви промени неговата кончина и повлия ли тя на музиката Ви?

Иван: Повлия на настроението ни. Warrel беше една обременена личност, която освен огромен талант имаше и доста нерешени проблеми. Именно този контраст в него раждаше тази дълбокоемоционална музика и мрачните лирики. В нашата музика има светлина и мрак, но са изразени по различен начин. Въпреки всичко Warrel винаги е бил и ще бъде вдъхновение!

Реалността ли смятате за свой основен вдъхновител?

Иван: Реалността е това, което ни гневи и ни разочарова най-често. Винаги, когато чрез музиката искаме да избягаме от нея и да попаднем в нашия мрачен, но романтичен свят се вдъхновяваме от гнева, породен от случващото се около нас, но го лекуваме с добра доза романтизъм. Този сблъсък ражда музикалния ни свят.

Иване, освен че си музикант, ти създаваш и най-яките и задълбочени музиканлни интервюта в България като част от екипа на любимата „Фрактура“. От коя страна на обектива се чувстваш по-добре?

Иван: И двете роли са ми комфортни. Като интервюиращ имам възможност да задълбая в света на хората срещу мен и да науча какво ги мотивира и какво ги гневи. Така се обогатявам и прибавям нови гледни точки, които ми помагат да виждам един по-богат свят, с по-пъстра палитра от цветове. Но от време на време имам нужда да споделя и собственото си мнение. Всеки човек трябва да има глас и да защитава нещата, които смята за важни и които обича. В тези случаи се надявам, когато съм от “другата страна” човекът, застанал пред мен и задаващ въпроси да не го прави само за да отметне интервюто, а да изкара от мен това, което наистина искам да кажа.

През ноември, твой проект с името САМОТАм, пусна едно много различно от музиката на Velian парче. Дни по-късно ти сподели, че си налисал и втора песен. Би ли хвърлил повече светлина в тази посока? Кога ще чуем и второто парче и смяташ ли да доразвиеш този проект?

Иван: Аз оставям на вдъхновението да ме води, когато творя музика. По тази причина песните, които пиша са в множество различни стилистики – някои нямат общо с метъла. От друга страна, когато става дума за изкуство планирането не ми е силна черта. Оставям на импулса да ме води. Затова варианти като другата седмица да пусна албум и никога нищо повече да не издам са напълно реални. Вторият, разбира се, е слабо вероятен.

Винаги сте казвали, че Velian са банда, която много прецизно избира участията си. Не Ви ли притеснява това, че не свирите особено често, особено сега – когато сте на прага на първия си дългосвирещ албум?

Антонио: Личното ми мнение е, че за да функционира една група като такава, трябва да свири наживо, иначе е просто студиен проект. Но от друга страна, още от самото началото си зададохме високи стандарти за свиренето на живо – искаме самите ние да сме доволни от шоуто и не искаме да правим компромиси с това, което ще получат хората, които са ни уважили с присъствие на нашите концерти. Това води до определен технически минимум, за да може да се осъществи подобно събитие, и за съжаление, не е възможно да се случи навсякъде. Няма да изневерим на себе си и за в бъдеще, в това отношение.

Направихте силно участие на Hills Of Rock 2018. Доколко е важно участието на подобни събития за развитието на една сравнително нова банда като Вас?

Антонио: Изключително сме благодарни на SME, ченипредоставиха възможност да участваме на този фестивал и музиката ни да достигне до нови хора. Мисля, че няма спор за участието на една група на подобен форум – може да донесе само позитиви, стига хората в нея да успеят да ги извлекат от това.

В този ред на мисли – освен обявеното вече официално представяне в София само след няколко дни, логичният въпрос е дали и къде още ще могат да ви видят феновете?

Антонио: Вече работим по още няколко концерта, така че отговора на „Дали?“ е Да! Кога и къде – това вече ще обявим, когато имаме финални потвърждения, но е факт, че се опитваме да направим още няколко дати в рамките на страната, а и отвъд граница.

Имате ли други предвидени участия на голяма сцена до края на годината? Ще ви видим ли на някои от предстоящите феситвали?

Антонио: На този етап няма нищо сигурно, но работим по доста направления. Когато имаме какво да кажем по темата – можете да бъдете сигурни, че ще го направим.

Тони, знам че имаме и друга обща страст – и ти обичаш хубавата крафт бира. Имаш ли любима бира и какво яко опита напоследък?

Антонио: Да, явно не е тайна, че съм подвластен на чара на хубавата крафт бира. По принцип напоследък харесва разни свежи IPA, както и Session IPA, но пък в момента сезонът е подходящ за тежки Imperial Stout-ове по 10-12% алкохол и голямо главоболие. Голям почитател съм на американците от Stone, като и на естонците от Pohjala. С голяма радост отбелязвам, че родните производители на такъв тип бира, крафт, сериозно вдигат нивото напоследък и това може само да ме/ни радва.

Винаги съм се чудил – удобен ли е този килт?:D

Антонио: Ахахаха! Всъщност, ще се изненадаш колко е удобен, хаха!

Да завършим с един екзистенциален въпрос. Какъв е нашият най-голям грях, като човеци?

Антонио: Позволихме си да мислим, че сме специални и всичко ни е позволено.

Благодаря ти за този разговор. Успех с промоцията!

Velian са:
Иван Иванов – вокали;
Дилиан Недев – китари, клавишни;
Васил Симеонов – китари;
Антонио Митов – бас;
Велизар Болчев – барабани.

Интервюто взе: Иван „iDTemplar“ Стоянов