Дългоочакваното завръщане на хеви метъл машините IRON MAIDEN

Поредният голям концерт на българска земя бе отбелязан от великите IRON MAIDEN в столичната зала „Арена Армеец“ на 13.07.2022. Хиляди фенове на британската банда отново усетиха невероятната атмосфера, която музикантите бяха предоставили.  

Вечерта започна с немската банда LORD OF THE LOST, които гостуват в България за втори път, след успешният им концерт на фестивала Hills of Rock през 2019-та в Пловдив. Музикантите не спираха да се раздават. Как няма? Все пак подгряват IRON MAIDEN и трябва да подготвят публиката за големите зверове. Вокалистът на групата се беше постарал и няколко пъти благодари на публиката на български.

След четиридесетминутния сет на LORD OF THE LOST дойде време работливите „пчелички“ от крюто да подготвят впечатляващите декори на сцената за любимите на няколко поколения, майстори на хеви метъла – IRON MAIDEN. На няколко пъти се оглеждах и установих, че имаше страшно много деца, самата аз бях със седем годишният ми син, който нямаше търпение да види някое от чудовищата. Горе-долу бях на неговата възраст, когато за първи път гледах концерт на MAIDEN по една от националните български телевизии. Това беше „Raising Hell“ и с носталгия си спомням, как седях със зяпнала уста и гледах това великолепно шоу. Е, тази вечер също стоях така и се любувах на невероятната атмосфера, с тази разлика, че не съм на седем и не гледам концерт на запис. Разбира се, мога да споделя, че ме е яд, че това е първият ми концерт на тази велика банда.

Групата започна с парчето „Senjutsu“ от последния им албум, за който много от верните им фенове не бяха изказали хубави впечатления. Естествено, всеки има различни предпочитания, лично на мен парчетата ми харесват. По време на изпълнението на „Senjutsu“ се появи и негово величество чудовището Eddie, което като малка наричах „дяволът Eddie“… всъщност и до ден днешен за мен си остава така. Величествен, размахващ японски меч и облечен в самурайска броня, Eddie беше истинска атракция за малки и големи.  Колкото и негативни мнения да съм чувала, публиката все пак пя с пълно гърло. Дори на моменти по време на „The writing on the wall“ ми се струваше, че на повечето хора можеха да им се скъсат гласните струни.

След края на парчето сцената се затъмни и на заден фон се чуваха звуци сякаш всеки момент земята под краката ни ще се разтвори. Декорите бяха сменени и започна „Revelations”. След това феновете бяха зарaдвани с едно от любимите парчета на всички „Blood brothers”. На „Sign of the cross”,  Bruce Dickinson излезе с голям кръст в ръце и облечен с черно наметало. На сцената пламтяха огньове и определено атмосферата се нажежаваше с всеки един миг. Отново декорите бяха сменени и се появи величественият Икар, който сякаш всеки момент ще полети над екзалтираната публика.  Стана и още по-нажежено след като Dickinson извади и огнехвъргачката. Ако до този момент ми се струваше, че публиката е полудяла, по време на изпълнението на „Fear of the dark” бях силно притеснена, че ще видя падащи хора от горните сектори на залата, защото тук феновете буквално избухнаха и сякаш цялата „Арена Аремеец“ започна да се тресе. Шоуто продължава с „Hallowed Be Thy Name“, където видяхме Dickinson зад решетки, над които, в един момент, се появи и бесило. Dickinson продължаваше да нахъсва публиката, да крещи силно с думите „Scream for me Bulgaria” и естествено, всички фенове чинно изпълняваха „командите“. Може някак изтъркано да звучи, но все ми се искаше да видя и желязната девица, като част от декорите по време на изпълнението на песента „The Iron Maiden“, но явно това ще си остане, като една моя детска мечта. Тук дойде и „края“ на концерта, но разбира се на всички ни бе ясно, че няма да приключи. Първият бис започна с „The Trooper“, където отново Eddie се появи и с Dickinson си спретнаха един дуел с мечове, но типично с шеговит стил Dickinson успя да се измъкне от лапите на звяра и го простреля с пушка, завита в българското знаме. Чухме парчетата „The Clansman” и „Run to the Hills“, в края на което Dickinson натисна експлозиви „TNT“ и сцената отново „избухна“. С разтуптени сърца всички посрещнаха и финалното парче „Aces High”, на което видяхме изтребител да „лети“ над сцената, а Dickinson излезе с пилотска шапка. Нормално, това си му е в кръвта.

 Така завърши една зашеметяващо брутална вечер, едно истинско шоу, за което със сигурност ще се говори дълго време. Ветераните от IRON MAIDEN показаха, любовта си към  българската публиката. Тук смея да кажа, че те доказаха, че възрастта няма значение, когато душата е млада. 

Сетлист:
01. Senjutsu
02. Stratego
03. Writing On The Wall
04. Revelations
05. Blood Brothers
06. Sign Of The Cross
07. Flight Of Icarus
08. Fear Of The Dark
09. Hallowed Be Thy Name
10. The Number Of The Beast
11. The Iron Maiden

Encore I
12. The Trooper
13. Clansman
14. Run To The Hills

Encore II
15. Aces High

Снимки от събитието можете да разгледате тук и тук

Текст: Златиана Илиева- Goldie
Снимки: Станимир Станчев – Мирко
(Illogical Conversions)