Затишие.
Неделно. Дъжд. Студ. Октомври. София е на ръба да не съществува.
Подлеза. Mixtape 5. Oсем минава. Няколко премръзнали лица стоят отвън.
Влизам вътре. Слънчев лъч. От слънчево момче, което ми се оправдава, че е болно. Здрасти, Ники!

Lucky Number Nick

LUCKY NUMBER NICK скачат на вълната, носейки със себе си залезно настроение. Игрив колежански поп пънк рок с премерен хумор и закачки. Лека маршова стъпка във „Fame“, напомняща на, може би, Kaiser Chiefs. Може би. Строени фенки пред сцената. И аз. Давайте помпоните! Оправданията продължават. Един болен, друг не си знае парчетата, това как започваше, барабанистът пък бил от 6 дни в групата. Пиша точка в дневника и ще ги изпитам следващия път. Защото усмихват.

Totorro

Следващата група ни завърта във вихрушка и ни понася над нещата. Френските пост-рок рисувачи на красиви картини в главата ми – TOTORRO. Айляшко-веселяшко и мога да прекарам четвърт живот изпъната в някой хамак на някой плаж, да ги слушам и да гледам чайките в небето. И облаците, понякога сиви. Има романтика в музиката им. И страст, ескалираща в ръцете на барабаниста – слабичко френско момче с динамика на тайфун. Публиката се движи, танцува. Нахилена и заредена! Една от най-позитивните групи напоследък.
А още следя чайките в небето, огромно ято. Неспокойно и шумно. Предусещащо урагана, който ще ни връхлети след броени минути.

Brond

YOU WANTED THE BEST! YOU’VE GOT THE BEST BAND OF THE WORLD! BROND!
…изкрещя Марто от сцената и се започна с рязането на глави! И скачането върху тях! Вещо! Методично! Клане! Ваканцията свърши, време е да се качим на влакчето на ужасите! Олег крещи! И четиримата крещят! Олег скача! Кара те и ти да скачаш! Опитвам се да хвана ритъма, в който ме въртят, не мога! Тъкмо съм свикнала, обърната надолу с главата и ме изправят! MAX шамаросване! И падам долу! Подава ми ръка, за да стана! И ме праща да бягам! Forever! Пеши през повечето от тези моменти е затворил очи и с най-благото изражение ни усилва пулса и адреналина с риф-лудници! Пеши е вселена! Внимателен, тактичен, но и ясен в това, което има да ви каже! Стоя нелепо нахилена пред сцената, а Вили слиза от нея! Жега е! Нещо се е случило с вентилацията или е прекалено слаба, за да издържи електрическите удари, които ни нанасят! Последен, довършителен замах с ново парче и след това ни остава само да се молим за мир!
Искахте най-доброто? Ето, имате го. Почти.

Wank for Peace

Да се молят за мир с WANK FOR PEACE доживяха малцина. Настана радост сред спасилите се, танци, лудо гребане или каквото там беше, тичане из залата, подхвърляне и носене на хора. Живот. WANK FOR PEACE са от онези групи, които не бих си пуснала вкъщи, но успяват да заразят. Позитивно. За жалост това е прощалното им турне и няма да имаме шанс да се срещнем отново с тях. Но пък беше ударно!

Неделя?

Страхотна вечер. Неделя. Кой би предположил? Неочаквано посещение на концерта. Неочаквано приятна симбиоза на стилово различни групи.
Понеделник е, тръгвам си. София отново е на ръба да не съществува.
Затишие.

 

 

СНИМКИ:

WANK FOR PEACE

BROND

TOTORRO

LUCKY NUMBER NICK