TRIVIUM – „The Sin And The Sentence“ (2017)

Три седмици изминаха от излизането на “The Sin And The Sentence” – три седмици, през които неведнъж започвах този текст, без да знам какво точно да напиша, имайки предвид, че (поне базирайки се на мненията, които достигнаха до мен по различни канали) съм един от малкото, които не превъзнесоха албума още след първото слушане. Въпреки това, двадесетина дни по-късно, се оказвам здраво „хлътнал“ и уверен в намерението си да поставя новия TRIVIUM в собствения си топ 10 за годината. Да, вероятно това, което следва, вече сте го чели някъде или сте го чували от приятелите си – че “The Sin And The Sentence” звучи като смесица между “Shogun” и “Silence In The Snow”, че TRIVIUM най-накрая се завърнаха към тежестта, че Alex Bent е машина и всички се надяваме да се задържи зад барабаните (защото тези постоянни рокади са уморителни както за бандата, така и за феновете), че „Thrown Into The Fire” звучи като парче, ненамерило място в “Shogun” през 2008 г. … Лично според мен, ако приемем, че TRIVIUM действително са взели най-доброто от двата (трите, четирите?) си периода, то резултатът е свежо звучене, запазило, разбира се, характерния почерк на американците. А най-хубавото е, че ако ви омръзнат химновите сингли – едноименният и “The Heart From Your Hate”, има още цял куп запомнящи се припеви, които ще ви навестяват в най-неочаквани моменти, както и откровени поп парчета като “Endless Night” и “Beauty In The Sorrow”, при които, струва ми се, само липсата на видеоклипове пречи вече да се въртят по MTV. Може би “The Sin And The Sentence” е ултимативната TRIVIUM компилация – ще привлече към бандата нови почитатели, ще върне поне част от старите, изостанали някъде около “In Waves” и… Ще отблъсне други? Поне на точно този етап ми е трудно да си го представя.

Оценка: 9/10