Четири думи, синоним на класа – BULLET FOR MY VALENTINE удариха „Арена Армеец“

Планирам още в началото да квалифицирам BULLET FOR MY VALENTINE като нещо от сорта на „порасналите тийн идоли на едно поколение“ и това по принцип няма да е много далеч от истината; в „Арена Армеец“ на 7 април обаче възрастовият диапазон е забележително широк и си мисля, че BFMV са достигнали до този етап, в който да съберат няколко генерации на свой концерт. Така или иначе, около 2000 души присъстват на първото самостоятелно шоу на уелсците в България.

Бързам да отбележа, че озвучаването се превръща в ахилесовата пета на събитието; раздаването обаче и от публика, и от групи, е максимално и смея да твърдя, че техническите неуредици са единственото нещо, което си заслужава да се впише като минус. Под звуците на “Empty World” на GRAVITY CO. (в памет на наскоро и ненавременно напусналия ни Явор Захариев) излизат избраните за съпорт 40 DAYS LATER, които, по собствените им думи, сбъдват мечтата си да споделят една сцена с група, с чиято музика са израснали. Подкрепата за нашите момчета е осезаемо шумна, а в замяна те ни подаряват половин час с дебюта си “Alterations” (2017), като някъде там вмъкват препратка към “Smack My Bitch Up” (трибют към друг неотдавна заминал си фронтмен – Keith Flint от THE PRODIGY), както и чисто новото парче “Deep Impression”, което, струва ми се, съдържа най-тежкия брейкдаун, който някога са писали.

Залата, или поне тази част от нея, която организаторите от “Sofia Music Enterprises” са предвидили да ни побере, се позапълва и в такава обстановка, под вълна от овации, към 21:00 се появяват BULLET FOR MY VALENTINE – „новите попълнения“, с вече тригодишен стаж в състава – Jason Bowld и Jamie Mathias, Michael ‘Padge’ Padget със силно прошарена коса (а е само на 40) и Matt Tuck с изненадващо дълга брада. Без да се бавят, четиримата ни хвърлят в дълбокото с две парчета от актуалния си албум “Gravity” – “Don’t Need You” и “Over It”. Установявам, че, поне от мястото, на което се намирам, китари и вокали се чуват слабо и често биват заглушавани от публиката, което не се променя кой знае колко до края, най-малкото защото тълпата не щади бели дробове и не спира да пее заедно с Matt и Jamie. Не съвсем неочаквано, първата истински бурна реакция идва с маршовото интро на “Your Betrayal” и сякаш така и не стихва до самия край, в ответ на „4 Words (To Choke Upon)“ и “Suffocating Under Words Of Sorrow (What Can I Do)” или на по-новите “Worthless” и “No Way Out”. За няколко минути вечно усмихнатият Bowld е оставен да се вихри зад барабаните, а самостоятелната му изява е последвана от ефектна комбинация между скоростното соло на “Army Of Noise” и друга модерна класика – “Scream Aim Fire”. Неусетно идва времето за бис, а съдържанието му не е изненадващо – екстазът по време на “Tears Don’t Fall” е почти нечовешки, а шумът след края ѝ – толкова оглушетелен, че едва успявам да разбера, че бандата веднага преминава към “You Want A Battle? (Here’s A War)”. Финалът е поставен с “Waking The Demon” – в случай, че някой все още има останала капка неизразходена енергия.

Равносметката – стотици прегракнали гърла, силни 40 DAYS LATER със съвсем заслужено място редом с идолите си и BULLET FOR MY VALENTINE, представящи ни живо доказателство за това, че са способни да бъдат актуални и същевременно все така важни за порасналите хлапета, които откриха “The Poison” преди почти цели 14 години. А това, откъдето и да го погледнем, е формула за сигурен успех.

Сетлист:

1. Don’t Need You
2. Over It
3. Your Betrayal
4. 4 Words (To Choke Upon)
5. Worthless
6. The Last Fight
7. Letting You Go
8. Drum Solo
9. Army Of Noise (solo)
10. Scream Aim Fire
11. Piece Of Me
12. V (intro)
13. No Way Out
14. Suffocating Under Words Of Sorrow (What Can I Do)
–––-
15. Tears Don’t Fall
16. You Want A Battle? (Here’s A War)
17. Waking The Demon