SUICIDAL ANGELS – Divide And Conquer (2014)

Винаги е приятно да чуеш творението, излязло изпод пръстите на траш банда в разцвета на силите й. След пет дългосвирещи албума в рамките на седем години, Suicidal Angels продължават да правят това, което обичат да правят, и не показват признаци на умора, работата е там, че в днешно време (а и кога ли е било така изобщо) не е достатъчно само да си работлив и продуктивен. „Ангелите” си спечелиха славата именно на такава банда и вярвам, че ще останат такива и поне в близко бъдеще. Divide And Conquer е „още от същото” – траш на висока скорост, разнообразен от няколко среднотемпови момента, който обещава да запази интензитета на живо на бандата. Албумът обаче има някои сериозни недостатъци. Като за начало, той е най-продължителният в историята на гърците със своите цели 50 минути. Това се дължи най вече на три композиции – почти седемминутните Seed Of Evil и Control The Twisted Mind, и най-дългата, написана от Suicidal Angels изобщо – почти деветминутната White Wizard. И докато последната е най-силното попадение в целия албум и истинска перла в дискографията на съседите ни, то втората може да бъде наречена просто приемлива, а първата – направо досадна. За съжаление, липсват и толкова запомнящи се парчета, като, да речем, Apokathilosis, което е огромен минус за банда, от чиито последни три студийни записа са излезли траш химни, достатъчни да напълнят поне един концертен сетлист. „Свежата кръв” в лицето на Chris Tsitsis (ex-Exarsis) и Aggelos Lelikakis (леле, како!) не изглежда да допринася с нещо наистина ново. Не знам, едва ли някой би отчел Divide And Conquer като истински слаб албум, но трябва да си глух, за да не чуваш как (с две-три изключения сред песните) с второ поредно издание Suicidal Angels звучат като изпаднали в транс и не успяват да се доближат и на милиметър от класата на Dead Again (2010) – съвременната траш класика, която сами създадоха.

Оценка: 5/10