SOFIA METAL FEST 2016, ден трети: От вода към огън

Преди да ви оставим да реанимирате на спокойствие след снощи – репортажът ни от ден трети, на вашето внимание.

Румънците явно обичат да излизат на сцена по осем – DIRTY SHIRT имат задачата да компенсират 25-минутно закъснение и го правят по блестящ начин с едно меко казано експлозивно изпълнение. Траш, груув, индъстриал, фолк, реге… Тези хора са бръкнали в коша с мръсното пране на метъла и са измъкнали тениската с възможно най-много петна, а твърде специфичните вокали на единия от двамата вокалисти потвърждават, че човешкият глас е напълно самостоятелен инструмент. DIRTY SHIRT са трудни за описване с думи – те трябва да бъдат видени на живо, така че най-добре се оглеждайте и ослушвайте за тях.

Младите белгийци EVIL INVADERS са от онези групи, които връщат времето към 80-те, и сякаш всичко в тях – от музиката до външния вид – крещи „любимият ми албум е “Kill ‘Em All”, но любимата ми банда са MAIDEN с Paul Di’Anno”. Други слогани на бандата ще да са „колкото по-бързо, толкова по-добре“ и „колкото по-малко репетиции, толкова по-хубаво“, но четиримата наблягат на спринтове на къси разстояния и злостно отношение (за което със сигурност допринася фактът, че багажът им се е изгубил на парижкото летище) и това е достатъчно за почитателите на олд скуул траша, които си спретват няколко мошпита, макар и не толкова пренаселени. Озвучителите тук се провалят, но това е плюс за подобна група, тъй като звукът е като от стара аудио касета. Финалът е с кавър на “Fabulous Disaster” на EXODUS, след което сетът е принудително орязан с поне едно парче. Жалко, тъкмо бяха почнали да ми харесват.

Време е за битка! Сцената е атакувана от BATTLE BEAST! Шестимата воини, пристигнали от далечни финландски земи, буквално изпълват и завладяват сцената. Предвождани от ексцентричната вокалистка Noora Louhimo (която, с известни уговорки, би могла да мине и за една по-млада версия на Doro Pesch), музикантите заливат залата със свежи хеви метъл химни, с много положителна енергия и настроение. Мощни рифове, „високи“ писъци, редуващи се със сола и силни припеви… Визията – кожени костюми,  сценичен грим, дълги наметала –  чудесно допълвa музикалните внушения. Може би малко странно и леко неуместно e наличието на клавир в една типична хеви метъл банда, но пък, очевидно, малко разчупеност никога не е излишна… В близо едночасовото си изпълнение, BATTLE BEAST представят песни от трите си издадени албума до момента. Стана ясно и че София е последна спирка след няколкомесечна тур обиколка из Европа. Но това по никакъв начин не попречва на отличното им представяне. И, определено, много динамично! Съпроводено с бурни подскоци,  мятащи се перчеми, постоянно издигнати юмруци във въздуха, нестихващи призиви към публиката … И, наблюдавайки всичко това, усещаш, че няма как да не се усмихнеш, да не те сграбчи хеви вълната и да не ти се прииска да скочиш във „въртележката“ пред сцената! „100 % Heavy Metal – 0 % Bullshit!“ – ако цитираме самите BATTLE BEAST!

Немската група POWERWOLF буквално превзе сцената, загрявайки сериозно публиката за предстоящото изпълнение от страна на KREATOR. 90-минутно уникално шоу, точно по този начин може да бъде описано това, което зрителите видяха от страна на немската пауър метъл група. И не само във визуално, но и в музикално и сценично поведение, POWERWOLF се представиха наистина отлично. Дори и най-големият им критик едва ли би отрекъл, че музикантите по прекрасен начин си общуваха с публиката, която от своя страна също им отговори подобаващо. Може би изненадващо за мнозина, но голяма част от зрителите в залата се оказаха фенове именно на POWERWOLF. Още с първите акорди на„Blessed & Possessed“  публиката запя заедно със своите любимци. „Coleus Sanctus“ вдигна на крака дори и тези, които все още седяха в залата. Групата, която постигна наистина невероятни успехи в последните години, продължи да изпълнява хит след хит. „Amen & Attack“ бе третото изпълнение, което подлуди публиката. Шоуто продължи със „Sacred & Wild“.  Няма как да не се отбележи, че припевът на песента „Werewolves of Armenia“  бе изпят от цялата зала. Тук е мястото да уточним, че дори липсата на бас китара почти не се усещаше, защото Matthew Greywolf успешно покриваше със своята седемструнна китара. Вокалистът Attila Dorn доказа, че на живо може да пее също толкова добре, колкото и в студио.
Няма смисъл да изреждаме всички 14 песни от снощния лайв, защото тези, които бяха на шоуто, прекрасно ги знаеха наизуст. А тези, които не са били – POWERWOLF е една от групите, които определено си заслужава човек да види на живо, защото показаха несъмнено, че са истински майстори на забавлението и качественото изпълнение, спечелвайки още много свои фенове. По този начин момчетата от POWERWOLF доказаха, че огромният успех, споходил ги през последните години, не е никак случаен.

Тълпим се към сцената под звуците на “Choir Of The Damned”  точно в 22:30, всичко отново е по график за изпълнението на големите хедлайнъри, единствено за което, впрочем, са дошли не един и двама. Бурна реакция от страна на публиката оповестява появата на KREATOR и интрото моментално се прелива в “Enemy Of God” и, естествено, в първия мошпит. Синините са част от удоволствието, а веднага става ясно, че такива тази вечер ще има много… А и как би могъл човек да се сдържи да раздаде малко удоволствие, докато немските класици стоят само на няколко метра разстояние и редят химн след химн?! “Phobia”, “Endless Pain”, “Warcurse”… Време е за първия антракт, поемаме си глътка въздух, в този момент прозвучава “Mars Mantra” и вече знаем какво следва – съвременната траш класика „Phantom Antichrist”. Едноименният албум е почетен още с “From Flood Into Fire” и „Civilization Collapse”, няма как да не споменем “Extreme Aggression” и „Hordes Of Chaos”… Опитите да открия ключов момент по време на сета на KREATOR се провалят безславно, тъй като интензитетът не спада нито за миг. Втори антракт, този път озвучен от “The Patriarch”. Последната третина от концерта започва с “Violent Revolution”, после още една осемдесетарска класика в лицето на “Pleasure To Kill”… Тук Mille развява знамето с логото на бандата и запълва, както ми се вижда, около час сценично време с добре позната заигравка с тълпата, прелюдия към “Flag Of Hate”. Когато проклетият флаг на омраза най-накрая е развян, преминаваме към “Betrayer”, която се оказва и закриващата песен за SOFIA METAL FEST 2016.

Ето че настъпва време и за неговия завършек. И може би звучи леко клиширано, но е факт – това бяха три дни, в които имаше от всичко по много. Дали приемате това като нещо позитивно или негативно след края на феста, зависи единствено от вас. Нашата равносметка – не всичко беше перфектно, но определено трябва да бъде поощрен стремежът да бъде задоволен всеки вкус. В този ред на мисли, за събитие от такъв мащаб и формат, плюсовете надделяват.

Репортаж за BATTLE BEAST: Afterglow (Валентина Личева)
Репортаж за POWERWOLF: TONY (Антоан Николов)

Снимките от цялото събитие се качват постепенно и скоро ще бъдат налични в нашата галерия.