METALLICA празнува.Вечер №3

Малцината късметлии да гледат Metallica на живо в легендарната зала “Филмор” станаха свидетели на нов запомнящ се концерт от празненствата по случай 30-годишнината на бандата. Човекът на Harvester of Sofia там Божидар Руженов продължава да ни разказва своите впечатления.

9 декември, трети концерт

Уау, вече сме минали половината от специалните концерти. След нещата, които ни се случиха досега, не знам какво повече може да ни се случи, но пък има още цели две специални шоута на бандата. През деня се мотаме, но не успяваме да видим кой знае какво, тъй като сме поизморени от гига предната вечер и се ориентираме с излизането от хостела малко късно. Около 16.30 сме пред залата – виждаме Никол, Стив, Астрид, Джак, Виктория…хммм, сякаш вече познаваме повечето присъстващи най-малкото по физиономии.

Отново се присламчваме към по-предната част на опашката, но като цяло няма проблеми. Има хора, които висят цял ден пред залата по-скоро защото искат да се видят с други фенове или няма какво други да правят, но не се борят за място на рейла.

Обикновено носим с нас една раница, а под якетата сме по тениски. Когато влезем в залата, оставяме якетата и раницата на гардероб, който е 1.50 долара, и заставаме на оградите. Досега винаги сме били на втора линия, което е достатъчно добре, защото има и доста ниски хора и видимостта е перфектна. Пак успяваме да се доредим на втора линия, отново срещу мястото на Роб, което е перфектно, защото там е единият микрофон, на който Джеймс доста често пее.

Постепенно хората се събират и започват да текат дежурните поздрави към Металика от други известни банди, музиканти и други известни личности. Освен тези, които вече сме видели се появяват, има и други – Брайън Мей от Куин, Леми, Машин Хед, Ламб ъф Год, Грий Дей, Слаш, Джими Пейдж, мениджърът на Айрън Мейдън и др. Има и много забавно филмче, направено от създателя на Бийвъс и Бътхед. Надявам се тези неща да ги пуснат в мрежата скоро, защото има какво да се види.

Настава време за шоу и следва познатото отваряне с брас бенда, който в интерес на истината се опитва всяка вечер да изпълнява по някоя нова песен или да ги комбинира по различен начин – те са вече добре познати за хората, които са били на предните концерти и са посрещнати подобаващо. Аранжиментите им звучат наистина забавно и ако нямаш нищо против да слушаш песни на любимата си банда, изсвирени в странен вариант, са ОК.

След тях групата излиза и започва да си лафи с феновете, появява се и Джим Брюър. Нещата всяка вечер са малко еднотипни, но все пак освен хората, спечелили пакета от 4 шоута, има и такива, които имат билети за едно шоу, така че за тях всичко това е ново и вълнуващо.

След дежурните задявки и игрите с публиката Металика казват, че на сцената ще излезе банда, с която са свирили на едно от първите си шоута в Сан Франциско през 1982 г. Хората започват да предполагат различни банди, но мисля, че никой не познава, че това ще са Laaz Rockit. Тях също не съм ги слушал и не знам защо винаги съм мислил, че са с по-класическо хеви метъл звучене, но съм в тотална заблуда. Групата звучи наистина добре и преди 29 години наистина са били иновативни. Басистът е яко откачен и през цялото време скача и куфее яко. Песните им са енергични и публиката ги посреща наистина добре.

След като те приключват, идва времето на Металика. Сцената е подготвена и малко преди да почне самият концерт на сцената излизат Джеймс и Джим Мартин (екс Faith no More). Не знам дали споменах вече, че преди всяко шоу бандата има нещо, наречено като “Cliff Buton moment” – някой от бандата излиза на сцената с човек, който е познавал Клиф и споделят с публиката неизвестни или забавни истории за личността на басиста. В случая Джим се явява като един от най-близките приятели на Клиф, но като цяло е доста сдържан и може би не иска да споделя толкова лични неща.

Изненадващо на сцената са изкарани и хората, които движат Метклуба и правят възможно до голяма степен да се случва цялото това нещо. Металика ги поздравяват, шегуват се с тях и карат публиката да ги приветства мощно. Като цяло не помня всички детайли. Смесват ми се нещата за това кое в коя вечер се е случило, така че мога и да бъркам някои неща.

Настава време за шоу и Металика са на сцената. Ясно е, че ще започнат с инструментал, но просто зависи с кой. След няколко заигравки започват Suicide and Redepmtion. Песента звучи страхотно на живо и е със страхотна динамика. Следват другите парчета. Публиката пее яко на солата, а Джеймс се усмихва и изглежда наистина доволен от това, което се случва и начина, по който бандата взаимодейства с публиката.

След това следва доста обичаен сетлист, макар че има няколко изненади като I Disappear, The Outlaw Torn и вече неизненадващата „нова“ песен от сесиите на Death Magnetic – Hell and Back. Настава време за гостите и първият от тях е фен, който изпълня Blitzkreig с бандата – всяко парче, изсвирено от фен, е винаги такова по негово желание – нямам представа дали са репетирали предварително или просто малко преди шоуто го предупреждават да не иска песен, която е заложена в сетлиста и може да го обърка.

Следващият гост е Джери Кантрел от Алис ин Чейнс, с който бандата забива For Whom the Bell Tolls и Nothing Else Matters.
Следва и една от изненадите за мен – на сцената е изкаран Животното от Anti Nowhеre League, за да изпълни So Whаt. За тази песен Джеймс казва, че в далечното минало през 80-те е звучала нон стоп по партита, организирани в апартамента му, като текстът й направо е подлудявал благоприличните му съседи.

Малко преди да започне Tuesday`s Gone, се добирам до оградата в средата и доглеждам останалата част от концерта от „ВИП“ място.

Топло посрещнат, на сцената излиза Джейсън, който забива мощно Fuel и Fight Fire with Fire. Феновете, както и предните две вечери, изпадат в екстаз, като виждат, че изглежда нещата между Джейсън и бандата са изгладени.

Напрежението се покачва много и публиката просто полудява на Fire. След нея на сцената излиза Glen Danzig от The Mistfits – Die Die My Darling, Last Care/ Green Hell – и нещата и на сцената и в публиката буквално загрубяват. Над главата ми прехвърчат хора от крауд сърфинга, дори получавам един неволен мощен ритник в главата, но като цяло нещата се разминават безпроблемно и изглежда всички се забавляват и няма наранени хора.

И следва нещо наистина уникално –Джеймс споменава, че на сцената ще излезе човек, който е магичен, и че с годините гласът му става все по-силен и по-силен. Предполагам всички очакваме Ози и когато Ларс споменава, че досега са джемвали само един път с тази банда през 94-та, направо всички са в шок. Обявяват, че на сцената излиза The metal God – Роб Халфорд. Облечен е със стилен костюм и изглежда много тежък. Поздравява бандата за 30-годишнината и ги изчетква с фразата, че когато Металика те покани, не можеш да кажеш „не“. Забиват Rapid Fire, която звучи уникално, изпълнена от Металика.

Three simple words…Да, познахте, идва и последната песен за вечерта, която отново е Seek and Destroy и отново на сцената се качват почти всички гости, били преди това на нея. Всичко е доста спонтанно и никой не го е грижа дали всичко ще е  изпълнено перфектно. Джеймс дори не го е грижа да пее и се налага Роб да изпее втория куплет на песента. Всичко приключва и отново следва борба за перца, ристбандове и други благинки. За съжаление, не успявам да се сдобия с ристбанд и се задоволяваме с няколко перца.

Отправяме се към изхода и виждаме, че на оградата за следващата вечер вече са се наредили десетина човека! Аз като цяло мислех, като стана към 8 сутринта, да дойда пред залата, за да бъдем на оградата поне последната вечер, но явно е безмсилено и решавам и на другия ден да действам на момента.

Божидар Руженов

и с любезното разрешение на Harvester Of Sofia

Допълнителни снимки и подробности можете да прочетете тук.