Синове на бурята: ROTTING CHRIST

След великолепния разговор, който проведох с лидера на ROTTING CHRIST, се убедих, че тази група заслужава вниманието, което получава по нашите ширини. След концерта, който изнесоха, не останаха абсолютно никакви съмнения. За нищо.

Вечерта откриха SPIDER KICKERS. В духа на откровеността съм задължена да кажа, че не съм запозната с тяхното творчество, съответно нямаше как да съм поставила очакванията си спрямо бандата. Но пък това, което според мен беше възможно само за SHAMBLESS, се оказа по силите и на SPIDER KICKERS – барабанистът се оказа и доста убедителен вокалист.
Скоростното влакче, на което ни покатериха дет метъл съседите, може и да не беше най-подходящото, вземайки предвид предстоящите ритуали, но все пак и подгряващи групи трябва да има, нали? А и начинът, по който самата група се забавляваше на сцената, показа, колко са доволни от възможността да

Движим се по програма, макар и леко закъсняла – бира, цигара и започваме да викаме за EUFOBIA. „Никога не е рано за пого“ прозвуча като могъщо заклинание над събралите се фенове и ги омагьоса да дадат старт на интензивно телоблъскане.
Е, колкото и да се страхуват от доброто EUFOBIA, добри са си. И няма как – след два албума и куп концерти наляво-надясно задобрява човек, иска или не. Пък и кой да знае, че българската реч, която се лееше от сцената, само ни подготвя за откровените благодарствени словоизлияния на Sakis!

Плавният преход към началото на ритуала е осъществен. Потапяме се в най-зловещите кътчета на съзнанието – нашите и тези на четиримата антихристи. Слизаме в пъкъла със „Ze Nigmar„, песен от актуалния сборник с литургии „Rituals„. Хорът от адски гласове прелива в „Kata ton Daimona Eautou„. Не, не е „прелива“ думата, която търся. Не е и „избухва“ – клубът беше взривен от мощни викове още при затъмняването на прожекторите преди излизането на Themis и Sakis. Всъщност не мога да кажа, че по време на този концерт изобщо настъпи някакво дори и леко успокояване на тълпите. Казанът ври. Ври кръвта ни. Молим ли се за милост? По-скоро не.
Доброволно се понасяме на вълните на тежкото наказание, което ROTTING CHRIST са ни подготвили, и се давим в дълбокото.
Няма значение.
Безсмъртни сме – и Sakis ни го каза.
Athanati Este„.
Поредната вълна от нашето пътуване по Стикс е нова, но носи старите емоции – „Elthe Kyrie„. Сякаш светът е притаил дъх и очаква нас да достигнем просветление чрез най-добре познатата формула: пречистване. Катарзис. Прераждане след агония. „Nemecic“ е цената, която трябва да платим, преди да се разделим окончателно с низшите си въжделения. Песента-ангел на възмездието е последната стъпка преди фаталната крачка, отвеждаща ни до антибожественото провидение.
Apage Satana„. Да, ако Сатаната е избрал ROTTING CHRIST да го представляват пред нас, обикновените смъртни, имам основателна причина да го обичам. Както и всички в този клуб в този момент. Знакът на Греховното е дамгосан върху нас. Вече няма връщане назад. Подаряваме душите си на лодкарите, не им трябва повече. Те вече са получили всичко, което бихме могли да им предложим. Ние сме приобщени към Сатанинското съсловие. Инициацията ни е достигнала целта си…
Бълнуваме ли вкупом „In Yumen-Xibalba„? Сънувам ли, или това наистина е най-разтърсващото преживяване? Ако в действителност сме на концерт на богохулна шайка неверници, защо се чувствам, сякаш съм попаднала в Рая? Дишаме въздуха на боговете. Дишаме въздуха на най-специалните богове: на метъла. „Quintessence„. Петият елемент, за който физици, алхимици и философи изписват трактати и водят природо-научни спорове, не е нищо повече, нито по-малко от грубия, лепкав, завладяващ ефир, създаден от ROTTING CHRIST.
Епохата на мрака се е възцарила. Винаги е най-тъмно преди разсъмване.
Бис.
Bis dat, qui cito dat.
Χ Ξ Σ (666).“ Още. Не искам това да е предпоследната песен за вечерта. Епохалното пътешествие, облечено в твърде семплите думи „концерт на ROTTING CHRIST“ не бива да приключва. Себеоткриването чрез музика е свещен ритуал, който не трябва да бъде прекъсван от нищо, най-малко от така преходни и неуловими явления като времето и умората.
Но всичко има своя край. Изпаднали в транс заявяваме окончателно своята истина пред света: NON SERVIAM.

На излизане от клуба не видях хора.
Видях души, видях истории, видях емоции. Видях най-вече едно: щастие. Вярно, под различни форми и в различни проявления, но то беше там, четеше се в очите на всички пречистени.

  1. #1 написан от 666 (преди 4 години)

    ПРЕКРАСЕН РЕПОРТАЖ! БРАВО НА JOLEE \\m//

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото