Широко затворените очи на NADJA

Седмица по-късно отново напомняме за едно отминало събитие. Всичко покрай него започна с тънките шегички, че ще има голяма дилема – концерт на Nadja или на Gamma Ray. Все пак мисля, че феновете взеха решението си лесно и численото разпределение по концертите беше очаквано. Или поне това на Gamma Ray, но за това по-късно.

Към 20:00ч. пред Mixtape*5 вече има около 20 души, като някой ме пита колко още се очакват да дойдат. Отговарям, че със сигурност очаквам присъствието на поне още толкова, получавайки много съмнителен поглед в замяна. За щастие в последствие предположението ми се оказва много повече от правилно.

Малко по-късно все пак тълпата решава, че трябва да влезе, за да можем да започнем горе долу навреме. И с влизането хората на се струпват на бара, а веднага с жаден поглед започват да оглеждат какво предлагат самите Nadja на масичката с мърч. Доста хора направо си напазаруваха, което още в началото вещае успеха на вечерта.

Някъде час по-късно от обявеното начало идва време да се насладим на още едно от вече трупащите се участия на drone дуото Leaver, което се състои от Даниел Дончов(Expectations) и Ангел Симитчиев(Mytrip). Момчетата имат малко завършени песни, но упорито работят над музиката си, като вече имаха и концерт в Румъния като съпорт на Nadja. На този етап можете да разгледате профила им във Facebook.

След краткото мозъчно разпускане, родната банда Trysth има задачата изцяло да промени нагласите на хората за една преспокойна вечер. Доста лека задача, всъщност, защото музиката им е толкова наситена, разнообразна и изпипана, че веднага започваш да слушаш в захлас, можейки само да си правиш догадки какво ще последва. В описанието е пише атмосферичен слъдж, но ако ги слушате на живо ще откриете още много нюанси и в инструменталите, и във вокалите(Явор Димов), които или на моменти клонят към дет метъл, или за пореден път ми напомнят колко много искам Primordial да ни посетят за втори път… Плюс това барабанистът им беше с тениска на Euglena(които неотдавна ни бяха на гости), а аз винаги обичам да казвам, че тениските, които хората избират да носят, все още носят много смисъл и послание. А в случая то е: съпорт за концертите в България. Част от музиката на Trysth можете да чуете в Bandcamp профила им.

Nadja

Представата за времето вече отдавна не е фактор, така че в един момент чуваме как появата на третия участник се обявява в ефира на радио Бинар. Nadja са Aidan Baker и Leah Buckareff, и както можете да прочетете, започва като соло проект на Aidan, но много скоро хората искат да го чуят на живо и така се случва вярното му партньорство с Leah. Не мисля, че имам необходимите способности да опиша какво представлява музиката им, но поне мога да опитам да пресъздам част от преживяването. Накратко, повечето от нас изкараха концерта със затворени очи. Въпреки, че и двамата са изключително магнетични, нещата, които правят с ръцете си са далеч по-експресивни. Звуците те прекарват през различни емоции, виждаш различни картини. Звукът е силен и изпълващ пространството на черепната ти кутия, което усещаш по-скоро с размерите на малка вселена. Топлите вибрациите, минаващи през тялото, те карат да си мислиш, че или съвсем скоро ще резонират с твоята честота и ще те разпаднат на частици, или леко по леко пръстите ти ще се отлепят от реалността и ще левитираш из пространството на именно онази твоя вселена. За някои преживяването наистина беше дълбоко, защото на моменти се чуваха зловещи писъци, изпълнени с напрежение, свити юмруци…

Час и 15 минути от тази музика действително са изпитание за съзнанието, което се надявам всички да са преминали успешно. Можете да си направите експеримент и вкъщи, и ако останете доволни, да се сдобиете с нещо ново от Bandcamp.
Не мога да не злоупотребя с вътрешната информация, че за шоуто бяха продадени цели 120 билета. Да оставим настрана натритите носове, които ме гледаха скептично в началото, но това си беше много повече от успех. И изводите продължават да ни затрупват. Хората и у нас вече започват да търсят нови и различни неща, насищането с вече добре познатото започва да им писва. Е, един приятел се оплака, че 50 човека са му звънели да го питат дали ще ходи на Gamma Ray, а никой не е попитал за Nadja, но всичко с времето си. Това беше още един повод да си тръгнеш с широка усмивка в спокойната дъждовна нощ.

На следващият ден имаше още една, по-малка терапия за не наситилите се. Проведоха я Mytrip(BG), Shrine(BG), Andagainandagain(Srb) и соловият проект на Aidan Baker. Публиката беше значително по-малко, но за сметка на това пък доста неспокойна и вдигаща шум с непрекъснато влизане и излизане, и други шумове от бита. Вярвам обаче, че следващият път такива забележцици няма да са необходими.

Огромни благодарности на организаторите от Amek и Alarma Punk Jazz Fest!

ГАЛЕРИЯ

Nadja