Сетивно пренасищане с THE RAVEONETTES

Имал си поне три месеца време да разбереш за концерта на The Raveonettes, да ти стане интересно, да чуеш албумите им, да се влюбиш безнадеждно и да си бил на концерта вчера. Ако си си отварял ушите, значи ще въздишаме по хубавите спомени заедно, но ако не си, по-добре го направи сега.

Годините се изнизват адски бързо, а заедно с тях расте и списъкът с концерти, които си посетил. Поне за себе си мога да кажа, че през главата ми е минало всичко като стилове, обстановки, публики, но все още рядко ми се случва да изпадам в крайна неадекватност от щастие, че нещо извънредно интересно ще дойде чак до милата родина, за да ни припомни, че все още не сме чули и видели всичко.

По план Babyface Clan откриха вечерта с обичайния спектакъл от мимики, нелогични движения и търкаляне по земя. Групата не беше в обичайната си форма на енергийна топка, но за феновете им сред публиката едва ли е имало чак такова значение. От тях чухме общо взето целия им последен албум You Аre Not Wearing Your Tie.

Сета на копенхагенското дуо започна точно навреме с първата песен от последния им албум Endless Sleeper. Албумът се казва Pe’ahi(седми в дискографията им) и излезе през юли миналата година. Той е главната причина за турнето и съответно гостуването на The Raveonettes в София. Съветвам ви да го чуете – различава се от другите. В музиката на тези хора има толкова много елементи и напомня за толкова много неща, но най-хубавото е, че е не е нито едно от тях. Вътре може да откриете indie, cold wave, noise, големи дози post-punk и shoegaze, както и класически китарни рокендрол заигравки, които ги правят много подходящи за подскачане и танцуване. Обстановката по време на концерта беше буквално хипнотична, благодарение на блиц светлините и невероятния звук, на какъвто сравнително рядко се радваме по софийските клубове. Иначе казано heart is a drum, както пее Beck – звукът беше толкова мощен и чист и наистина имаш усещането, че сърцето ти бие наравно с барабана. От Pe’ahi чухме почти всичко – от вълшебната Wake Me Up, през спектакъла When The Night Is Almost Gone и дивото звучене на Kill!, която беше извън официалния сетлист.

Концертът продължи час и половина, през който вярвам, че всички в клуба се впечатлиха истински от шоуто, което правят The Raveonettes. Не забравяйте, че освен очаквания към изпълнителите, трябва да имате такива и към себе си – никога не знаете дали пък нещо ново и коренно различно от това, на което сте свикнали, няма да стане новата ви мания. Ходете на концерти и продължавайте да откривате нова и хубава музика!

Снимки скоро в галерията на MetalHangar18.